Основната цел на живота в армията е да възпита боец, който безстрашно и самоотвержено да се хвърли в боя под градушка от куршуми. Затова се смята, че бъдещият воин трябва в буквалния смисъл на думата да забрави да мисли и да бъде "дресиран" мигновено да изпълнява заповеди, колкото и безумни или глупави да му се струват. В противен случай мозъкът и инстинктът за самосъхранение ще го обладаят и войната ще бъде загубена.
Някои заповеди от живота на войника са просто смешни, а други изглеждат глупави и дори безумни.
Да копаеш окоп оттук до обяд
Максим Богодвид/Sputnik
Като цяло, изразът да работиш "оттук до обяд" е разпространен в много аспекти на военния живот: бягане, работа, чистене, стрелба на полигона и т.н.
За това си има напълно рационално обяснение. Повечето млади мъже, събрани заедно, буквално бъкат от тестостерон и трябва да им се намери някаква работа, иначе ще изразходват натрупаната енергия по най-различен начин – ще се бият, ще се ругаят и т.н. А неуставното поведение на място, където хората имат достъп до оръжие, е недопустимо.
"Рота, стани, рота, отбой!"
Това е армейска игра, която тренира подразделението да се облече и да се съблече бързо в случай на бойна тревога. Също като пожарникарите при тревога, те трябва за няколко секунди да облекат екипировката и да тръгнат към мястото за гасене. В армията е същото.
Заедно с останалите войници тренираш да се обличаш и да излизаш бегом от казармата за норматив. "Играта-тренировка" започва в леглото под одеялото, а след заповедта "Рота, стани!", скачате от леглото и се втурвате към униформата.
През лятото времето за обличане и изтичване с автомата навън е по-малко от 50 секунди. През зимата войниците разполагат с минута и 50 секунди.
Дори и само един войник да не се справи с норматива, командирът крещи "Рота, отбой!" и всички тичате да се събличате, качвате се обратно по леглата и всичко се повтаря, докато всички бойци от ротата не успеят в определеното време. Или докато не дойде време за обяд. Войната си е война, но трябва да се яде.
Погребение на фас
В армията да се пуши е разрешено само заедно със старшия и само с негово разрешение. И ако те видят с цигара в ръка в пушилнята през работно време, те пращат да "погребеш фаса".
Това означава, че трябва да вземеш лопата и да се отправиш в гората. Там те чака няколко часа потене, докато изкопаеш истински гроб. Когато е готов, трябва да положиш фаса на дъното му, да изнесеш погребална реч и да го засипеш със земя.
Но това не е всичко. Черешката на тортата е извънредният труд, който те чака през седмицата – най-тежката и най-мръсната работа.
Да боядисаш тревата
В армията всичко трябва да блести и да сияе. Ако нещо не блести и не сияе, това означава, че трябва да му бъде придаден съответният външен вид. Особено ако предстои визита на високопоставен служител или, не дай си боже, генерал.
Войниците в армията редовно боядисват стени и бордюри, но понякога жълтата и суха трева проваля цялата картинка и тогава се налага и тя да бъде оцветена в оптимистичен целен цвят.
"Взрив отдясно"
По време на маршируването и сутрешния крос командирите обичат да крещят команди: "Взрив вдясно!", "Взрив вляво!" и т.н., за да тренират реакциите на войниците при избухване на мини или гранати в непосредствена близост до тях.
След фразата "Взрив…!" трябва рязко да отскочиш в противоположната посока и да покриеш главата си с ръце, докато командирът не изкрещи: "Рота, ходом марш!". Това прилича на танц на обезумели зайци.
"Преподшиване"
В армията дори и тези, които никога не са хващали игла в ръка, трябва да усвоят тънкостите на шева и кройката. Всеки ден войниците трябва да пришиват къс бял плат на яката на куртката. Тази операция няма нищо общо с красотата. Целта е потта и мръсотията да не попиват в плата на униформата, която не се пере особено често.
Ако не си изкушен от шиенето и на командира ти не му хареса изпълнената работа, ще "подшиваш", докато не се получи както трябва. Така редовно ще ти се налага да преподшиваш нашивки, дупки и скъсани джобове на панталоните и куртката, защото в армията получаваш само една униформа за цялата служба.