"Съзнанието се обърква, появяват се ужасяващи халюцинации: болният вижда дяволи, страшни хора или нещо подобно; започва да крещи, да пее, ритмично да удря главата си в стената или да я клати от страна на страна, скубейки косите си."
Свободни източници
Така в началото на ХХ в. съветският лекар Сергей Мицкевич описва типичен припадък на неизучената и много странна болест, от която заболява жена в Якутия. Болестта е наречена мерячение от якутския глагол "мирячить" – да си обсебен, да обезумееш. Започват да я регистрират в края на XIX в. и само на територията на Северен Сибир – няма "заразени" нито в централните, нито в южните части. Затова пък на север хората изпадат в безумие, изглежда, без никаква причина. Понякога това се случва поединично, а друг път са цели групи.
Симптоми
Свободни източници
При всички болни има сходна симптоматика: човекът внезапно и напълно се откъсва от околния свят, влиза практически в транс, а припадъкът е съпроводен от гърчове и спазми. Етнографът Вацлав Серошевски наблюдава силните физически и душевни страдания на такива хора. Той пише: "Болният вие, крещи, стене, говори небивалици, освен това той чупи, превива се, хвърля се от ъгъл в ъгъл, докато не заспи изтощен".
В припадъка си такъв човек импулсивно повтаря думи и действия на обкръжаващите го лица и лесно изпълнява дадените от тях заповеди, дори безсмислени и опасни действия. "Ако пред очите на болния някой подскочи или се удари, това ще направи и самият болен; той може да хвърли ценен крехък предмет или дори дете, което държи на ръце, ако пред него някой хвърли някаква вещ", отбелязва изследователят на феномена. Но ако се човек се опита да ограничи действията му, той обикновено започва да буйства и демонстрира несвойствени сили. Има много свидетелства за това как човек, даже младеж, не може да бъде удържан от няколко мъже.
Впрочем ако пристъпите на отделни хора могат да бъдат приписани на временна лудост, психично разстройство или шега, то едновременен пристъп на 70 души предизвиква сериозни безпокойства. През 1870 г. такъв случай има в казашки отряд в Нижнеколимските единици по време на строево учение. Ротата внезапно започва да повтаря заповедите на командира, сякаш го имитира. Командирът се ядосва и излиза извън нерви, но, за негова изненада, чува собствените си току-що произнесени заплахи, но от войниците. Същевременно всички хвърлят оръжията си на земята.
Секретна експедиция
Свободни източници
Сериозни изследвания на мерячение се правят през 1922 година. Към този момент са събрани доста свидетелства за северната лудост. Явлението заинтересува академика и психиатър Владимир Бехтере, след като получава съобщение от лекаря и бивш заточеник в района на Ловозеро на Колимския полуостров Григориев (първото му име не е известно). Наблюдава се спонтанно възникваща болест сред местното население, като той отбелязва, че същевремено подобни огнища на заболяването възникват и в съседни населени места. Лекарят го свързва със Северното сияние (затова тази болест се нарича и "зовът на полярните звезди"). Мерячение е резултат от някакво външно въздействие от природен характер, твърди Григориев.
Бехтерев основава и оглавява Института за човешкия мозък, който, освен че изучава физиологията и психическата дейност, се занимава и с търсене на научно обяснение на телепатията, телекинезата и хипнозата. Той изпраща на Колския полуостров експедиция, оглавена от Александър Барченко – известен изследовател-езотерик. Всъщност не полярната психоза е основната цел на тази експедиция, а търсенето на останки от митичната хиперборейска цивилизация (търсят я и в нацистка Германия, като родина на арийците). Но от психозата се заинтересуват съветските чекисти и експедицията е подкрепена лично от председателя на ВЧК Феликс Дзержински, така че, пристигайки на полуострова, Барченко внимателно събира сведения за болестта в продължение на две години - и самият той става нейна жертва.
Свободни източници
Той опитва да се договори с местните шамани в района на Ловозеро да пуснат експедицията на свещения остров Роговой. Получили отказ, групата все пак отиват на острова. По пътя, близо до езерото Сейдозеро, те започват да срещат изсечени правоъгълни гранитни скали, наподобяващи пирамиди, павирани участъци от пътя (приемат ги за останки от древен път), а след това се натъкват и на необичаен тунел под земята. Групата обаче така и не успяват да влязат. Според техните свидетелства всички едновременно са обхванати от безпричинен ужас, хората губят контрол над самите себе си.
При завръщането си Барченко представя доклад за мерячение на закрито заседание, но така и не са направени изводи какви точно са причините за психозата. Докладът е засекретен. Съвременни изследователи правят справка за него във Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия, но им отвръщат, че всичката документация е унищожена през 1941 г., когато немците приближават Москва. Самият Барченко е обвинен в шпионаж в полза на Англия и създаване на масонска контрареволюционна организация и на същия ден – 25 април 1938 г., е разстрелян. Другите участници в групата са репресирани в края на 1930-те години.
Свободни източници
Повишена податливост на внушения на северняците
Северняците смятат мерячението за началото на т.нар. шаманска болест, тъй като масовото въвличане в самите магически ритуали много напомня на състоянията, забелязани при мерячение. Явлението се обяснява с вселяване на духове, но ако шаманите викат духа по своя воля и могат и да му заповядват, при мерячението духът се вселява в човека против волята му.
В. Солдатов/Съюз фотохудожниците на Русия
Връзката с шаманизма се забелязва и от психиатрите, но те свързват това с общата предразположеност на местното население към психични епидемии. "Присъствието на голям брой лица с повишена внушаемост създава особен психологически климат в традиционните общностти на Севера и Сибир, способстващ повишаването на социалната значимост на шаманизма. Неслучайно смъртта на шаман често предизвиква избухване на психогенни заболявания. (...) Епидемиите спират, когато един от заболелите стане шаман. Нарушеното от смъртта на шамана мироздание се възстановява", отбелязват учени.
Те посочват сходства с други прояви на истерия у т.нар. примитивни народи – лата (при малайците), джъмпинг (при северноамериканските индианци), имубако (при айните), като се правят паралели и с кликушеството – вид истерия, когато освен споменатите признаци (силни викове, подражание, халюцинация) се добавя и религиозен подтекст – кликушите не понасят присъствието на християнски атрибути, молитви и не могат да да се причестят.
Твърде тежки условия
Свободни източници
Впрочем специфичният психологическия климат не възниква просто така. Ловозеро, където отива и първата експедиция за изучаване на мерячението, е разположено в самия център на Колския полуостров. Наоколо има тундра, блатиста тайга, на места – хълмове. През голяма част от годината тук е зима. Полярните нощи, в които слънцето изобщо не се появява на небето, продължават с месеци. Полярният ден с незалязващо слънце – 52 дни. Всичко това натоварва нервната система и влияе на здравето. За това пише и Павел Якоби, психиатър и етнограф: психичната епидемия "се развива само в нервно изтощено, физически, нравствено и умствено отслабено население".
Етнографът Васили Анучи припомня нагледен пример с политически заточеници в Туруханския край (местност в Източен Сибир, днешна територия на Красноярския край), който широко се използва след първата руска революция през 1905 година. Заточените се оплакват от безсъние, мигрена, сърдечни проблеми, болки в стомаха, зрителни и слухови халюцинации, раздразнителност. "От 112 души заточени по това време в Туруханската територия, само за година шест души са изпратени в Томската психиатрична болница", пише Анучи, отбелязвайки, че заточението в Туруханския край в крайна сметка е отменено от царското правителство, което го признава за "ненужно жестоко" (по съветско време изпращането на хора там се възобновява).
Избухванията на психоза по време на Северното сияние могат да бъдат свързани и със особеностите на организма да реагира на смущения в магнитосферата (най-яркото сияние възниква при геомагнитни бури). Неслучайно северните шамани правят провеждането на ритуалите и мистериите към това време. Така че по всяка вероятност мерячението е следствие от климатични, социално-битови и физико-географски условия. От него се разболяват не само местните аборигени, но и новодошлите – останали продължително време на север.