Какво отбелязват в Русия на 4 ноември?

Сред главните и най-любими национални празници, на които руснаците почиват официално, има един, който е най-нов – Денят на народното единство. Той се пада на 4 ноември и често властите добавят към него още един почивен ден. Така, насред сивия и хладен ноември, руснаците могат да повдигнат духа си, да отидат някъде на топло или просто да си почиват вкъщи, сгушени в одеялото. Що за празник е това?

Официално, Денят на народното единство е въведен през 2005 година. За съжаление, дори и днес, не всички руснаци разбират какво празнуват. А датата се корени дълбоко в историята, по-точно в началото на XVII в., когато руският народ се обединява, за да спаси страната от чужда окупация. Но всичко по реда си.

Самозванецът Лъже-Дмитрий

През 1584 г. умира цар Иван Грозни, оставил за свой наследник само болнавия Фьодор Иванович, който няма свои деца. След смъртта му пада династията на Рюриковичи, която управлява Рус от IX век.

Болярите избират нов цар. Това е Борис Годунов – брат на жената на покойния Фьодор Иванович, който има огромно влияние над него. Но няколко години след като той се качва на трона, начело на Рус с помощта на полската войска застава човек, обявил се за истинския наследник на Иван Грозни – царевич Дмитрий. Грозни наистина има син на име Дмитрий, но той загива още като дете при неизяснени обстоятелства.

Сред народа се шири слух, че Дмитрий е убит по заповед на Годунов, който се надява по този начин да си осигури властта. Тази версия използва за целите си и самозванецът. По-късно тя се разпространява и от масовата култура (включително от поета Александър Пушкин в неговата трагедия "Борис Годунов", която е в основата и на едноименната опера на композитора Модест Мусорски).

Лъже-Дмитрий, както остава самозванецът и в историята, е признат за наследник на руския престол от Жечпосполита. Той се договаря с поляците, че ако подкрепят възкачването му на трона и му осигурят армия, той ще им даде част от западните руски земи.

Най-смутното време за Русия

В началото на XVII в. се случва един от най-бурните периоди в руската история, известен като Смутното време. След смъртта на Годунов болярите в Рус не могат да си поделят властта. В резултат на това, през 1605 г. Лъже-Дмитрий и поляците успяват да влязат в Москва и да превземат Кремъл. Той дори успява да си организира пищна сватба със знатната полякиня Марина Мнишек и да я коронова като руска царица.

След известно време болярите се вдигат на въстание и Лъже -Дмитрий е убит безславно. Цар става боляринът Василий Шуйски.

Веднага обаче се появява и друг самозванец – Лъже-Дмитрий II, който отново твърди, че е спасен като по чудо. Той е "признат" дори от Марина Мнишек и поляците му събират голяма армия, която започва да превзема руските градове един след друг. През 1608 г. новият Лъже-Дмитрий си прави резиденция край Москва – в Тушино (оттук идва и прозвището му "тушинския престъпник"). Той все още не е превзел столицата, но фактически властва над обширни територии. Трябва да отбележим, че много руснаци минават на страната на Дмитрий и вярват, че той е син на Грозни.

Василий Шуйски сключва договор за помощ с шведите, а недоволният от този факт полски крал Сигизмунд III вече открито обявява война на Шуйски. Лъже-Дмитрий играе своята задкулисна игра и иска да подмами на своя страна татарите и турците, докато някои от поддръжниците му се връщат на служба при полския крал. В крайна сметка през 1610 г. самозванецът е убит, а поляците междувременно превземат Москва и Кремъл, следователно и властта в страната. Шуйски е пратен в манастир, а формално начело на страната застава т.нар. Съвет на седмината боляри. Те подписват договор с поляците, като признават Владислав Ваз, син на полския крал Сигизмунд III, за руски цар.

Народните герои Минин и Пожарски

По време на Руско-полската война руснаците за пръв път събират народно опълчение, за да може, при липсата на власт, да освободят страната от чуждите интервенти. Първият поход към Москва е предприет през 1611 г., но той се проваля и опълченците са жестоко разбити. Много от тях загиват.

Вторият поход е през 1612 г. и е оглавен от княз Дмитрий Пожарски и търговеца Кузма Минин. Бронзовият паметник на тези герои днес се издига на Червения площад в Москва. Минин се радва на голям авторитет и събира хората, а Пожарски ръководи военната част. За първи път в руската история народът се бие фактически рамо до рамо с благородниците срещу външната заплаха.

След като отразява няколко нападения на полските отряди, опълчението стига до Москва и обсажда Китай-город и Кремъл. По време на дългата обсада много поляци умират от глад, а останалите се предават. Руснаците пускат от Кремъл и пощадяват голяма част от пленените хора.

Нужда от нов празник

През 1613 г., след Смутните времена, на власт идва династията на Романови. През 1649 г. вторият цар от Романови – Алексей Михайлович – нарежда 22 октомври да бъде обявен за Празник на Казанската икона на Богородица в памет на спасението на Москва и Русия от поляците през 1612 година. По григорианския календар тази дата се пада на 4 ноември, когато е взето решение да бъде отбелязван и Денят на народното единство.

Да се празнува Денят на народното единство именно през ноември, обаче, има още една причина. На 7 ноември в СССР от 1918 до 1991 г. се отбелязва годишнината от Революцията през 1917 г. (по стар стил тя се пада на 25 октомври). Хората в цялата страна са свикнали с празника (и почивните дни) през ноември. След падането на Съюза е взето решение този празник и почивните дни, свързани с него, да бъдат отменени, а за новата страна е създаден нов, не съветски, а вече руски празник.

"[Новият празник] се появява по редица напълно разбираеми причини. На първо място, в страна, където звучат над 160 езика, където живеят десетки народи, изповядващи всички религии по света, идеята за единство е просто необходима за мирното съществуване и държавно развитие", пише бившият министър на културата на Русия Михаил Швидкой. "На второ място, създаването на нова, руска, а не съветска нация, изисква и нови символи. Трябваше да се намери събитие в непосредствена близост до 7 ноември, за да се създаде празник, който да се конкурира със съветските традиции".

"В Русия по-рано нямаше нито един празник, свързан със събитията преди Революцията. Този ден по своята същност стана ден на руския национализъм", разказва един от идеолозите на празника, Владислав Сурков.

Разказваме ви повече за Минин и Пожарски: какво е общото между тези двама бронзови мъже на Червения площад и руската свобода?