Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От 1850 г. насам Русия е допринесла за 6,9% от въглеродните емисии в света, сочи нов експертен анализ, публикуван на сайта за климатични анализи Carbon Brief.
Ако това не ви се струва като голяма цифра, данни на Съюза на загрижените учени поставя ситуацията в по-добра перспектива: Русия е четвъртият по големина източник на въглеродни емисии на годишна база в света. Ако бъдат отчетени и общите емисии от периода преди индустриализацията, Русия е на трето място след САЩ и Китай.
За щастие, страната започва да осъзнава реалната заплаха от климатичните промени. В своето видео съобщение към срещата на върха на Г-20 в Рим президентът Путин заяви, че Русия съкращава вредните си емисии с по-бързи темпове от държавите от Г-7.
Към този въпрос обаче трябва да се подхожда с умерен оптимизъм, защото Русия планира да разчита на горите и блатата, които да абсорбират достатъчно парникови газове, за да могат да бъдат постигнати нейните климатични цели, като ще продължи да увеличава въглеродните си емисии до 2050 г., съобщава в. "Комерсант", като цитира проекто-стратегия на министерството на икономическото развитие.
Руската делегация се оглавява от заместник министър-председателя Алексей Оверчук. С него са още:
Президентът Путин участва в срещата на върха по видео връзка.
По своя характер, срещата на върха в Глазгоу е като Парижкото споразумение – финансов договор, свързан с пари, а не с емисии, смята д-р Алексей Кокорин, който оглавява климатичната и енергийна програма на WWF Русия.
Заместник министър-председател Алексей Оверчук
Пресслужба на Съвета на Федерацията"Резултатите от подобни срещи целят да осигурят помощ за бедните и уязвими държави, така че има две групи държави: около 50 развити страни, които са задължени да осигурят помощ, и около 100-120 бенефициенти на помощ. И накрая, има и една много малка група държави, които не получават помощ и биха могли да предоставят малки по размер помощи на доброволна основа. Русия е в тази трета група. Така че, трябва да разберем, че основните цели и резултати от тази среща не са за Русия, тя няма да получи никакви икономически ползи от това. Участваме в тези срещи, за да покажем солидарност, напредък и т.н. Русия участва в съставянето на техническата документация за международни проекти, защото някои от тези проекти биха могли да бъдат изпълнени на територията на нашата страна. Като цяло обаче, тази среща не е свързана с Русия", допълва Кокорин.
Например една от първите големи идеи на КОП26 бе подкрепена от 100 световни лидери и бе за край на обезлесяването до 2030 година. Ангажиментът е за идеята да бъдат отделени държавни и частни средства з $19,2 милиарда. Тези пари обаче ще отидат за тропическите дъждовни гори, така че за Русия този ангажимент е просто "нещо приятно, защото спасяването на дъждовните гори е нещо добро", според Кокорин.
Другите основни въпроси на конференцията са свързани с направеното от 2015 г., когато беше подписано Парижкото споразумение за климата, и това дали светът е успял да предотврати климатична катастрофа.
"Вече имаме отговор на този въпрос и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш и Грета Тунберг твърдят, че до момента е направено много малко и в момента сме на място, от което няма връщане назад", споделя Михаил Канишчев, директор на проекта "АНСЕЛМ" за подобряване на енергийната ефективност и понижаване на вредните емисии.
Русия предстои да представи актуализирана амбициозна стратегия за борба с климатичните промени, която трябваше да излезе преди срещата на върха на КОП26. Според изявление на членове на руската делегация и няколко енергийни и климатични експерти, тази година на преден план в дневния ред на Русия има няколко теми. В рамките на КОП26 Русия ще използва възможността да рекламира енергийните си ресурси и енергийните си инициативи като "зелени".
Според Канишчев Русия има свои собствени национални приоритети, които сформират нейния дневен ред на тазгодишната Конференция на партиите. Първият от тях е признаването на атомната и водна енергия за "зелена" енергия. Русия е лидер в изграждането на атомни електроцентрали, така че признаването и приемането на нискоемисионната атомна енергия ще даде на страната картбланш за изграждането на атомни електроцентрали по цял свят, а това е възможност за сериозни бюджетни приходи в продължение на дълги години.
Втората важна тема е готовността на Русия да вземе предвид проекти за секвестиране в рамките на механизма за трансграничен въглероден данък и като цяло да създаде единна система за търговия с въглеродни емисии – ако не глобално, то поне на европейско равнище. Козлов заяви пред "Ройтерс", че в Глазгоу делегацията ще поиска да бъде изцяло взет предвид капацитетът за абсорбиране на руските гори (1,2 милиарда тона годишно, от които половината се губят заради пожари и сеч).
"С тази инициатива може да има проблем, – обяснява Канишчев. – Самите европейци все още не знаят какъв е абсорбиращият капацитет на горите и как той да бъде отчитан и не са готови да преговарят с нас (Русия) и да намалят евентуалните плащания към техните бюджети в рамките на механизма на трансграничния въглероден данък".
Другата голяма амбиция на Русия на КОП26 е вдигането на санкциите. Канишчев смята, че разговорите за спирането и преобръщането на промените в климата могат да дадат на Русия коз при защитата на позицията, че "зелените" проекти трябва да бъдат изключени от санкции и да имат достъп до зелено финансиране и зелени технологии. Преди да тръгне за Глазгоу, Руслан Еделгериев не изключи възможността да бъде повдигнат въпросът за вдигането на санкциите за "зелени" проекти.
"Все пак, изправени пред бедствие, е по-лесно на руските компании да бъдат предоставени технологии, които да намалят въздействието им върху природата и да им бъде осигурено по-евтино финансиране, което ще позволи тези проекти да бъдат изпълнени – в общи линии това би било от полза за всички", твърди Канишчев.
Кокорин обаче е скептично настроен, ще това ще се случи. Ако Русия подобри имиджа си благодарение на конференцията, това би могло по някакъв начин да окаже въздействие върху вдигането на санкциите, но толкова косвено, че е малко вероятно. Ето защо експертът смята, че "руската делегация наистина цели да направи възможно най-добро впечатление върху другите страни, за да може по-лесно нашите приятели да настояват за вдигането на санкциите. Например Италия настоява санкциите да бъдат вдигнати, така че Италия може да каже: "Вижте колко по-зелена е Русия в момента".
Въпреки че промишлеността, транспортът и селското стопанство са най-обсъжданите "виновници" за климатичните промени, строителният сектор произвежда около 40% от вредните емисии; в Русия 21% от дела на общите въглеродни емисии, свързани с енергетиката, се падат на строителния сектор.
Ето защо сградите и строителството като цяло заемат все по-важно място в дневния ред на опазването на околната среда, наред с възобновяемата енергия и обезлесяването. На тазгодишната Конференция на партиите последният ден е посветен на градовете, регионите и строителната среда.
Към януари 2019 г. в Русия е имало общо 21 432 000 жилищни сгради, като 17 213 000 от тях са влезли в експлоатация преди 1995 година, без да отговарят на действащите регулаторни изисквания за енергийна ефективност на сградите, споделя Константин Борисов, старши изследовател в Центъра за енергийна ефективност XXI век (CENEF).
"Сградите, пуснати в експлоатация преди създаването на сегашните регулаторни изисквания за енергийна ефективност, са основната причина за високата консумация на горива и енергийни ресурси и вредните парникови емисии", допълва Борисов.
По експертни оценки в периода 2018-2050 г. парниковите емисии от сгради могат да бъдат намалени с 24% до 2030 г. и с 33% до 2050 г. (като за основа са взети нивата от 2018 г.). Борисов отбелязва, че вече се наблюдава напредък, защото данните за периода 2000-2018 г. показват известно подобрение при потреблението на горива и енергия и енергийно-свързаните вредни парникови емисии.
Сериозният потенциал да бъдат намалени парниковите емисии от сградите и строителния сектор в Русия може да допринесе доста в борбата с климатичните промени. Въпреки множеството изследвания, които показват нуждата да бъдат предприети мерки срещу замърсяването и енергийната неефективност на този сектор, той, изглежда, не е част от дневния ред на Русия на КОП26.
Русия се затопля 2,5 пъти по-бързо от останалата част от света, като този процес е особено интензивен в арктическите ѝ райони, заяви президентът Владимир Путин в своето видео обръщение към срещата на върха на Г-20. Само за последните 10 години, добави той, средната годишна температура в Русия се е повишила с около 0,5 °С, а с влошаването на климатичната криза Русия е изправена пред редица заплахи, включително обезлесяване, ерозия на почвата и топене на вечната замръзналост. Особено уязвими към тези заплахи са южните и източните райони на Русия.
Министерството на природните ресурси изброява възможните последици от климатичните промени и списъкът е дълъг: "Състоянието на сградите, пътищата и другите инфраструктурни обекти ще се влошава по-бързо поради деформации, свързани с температурата и влажността… По-интензивните валежи водят до повишаване на водното равнище в реките и по-голяма вероятност от свлачища, което ще доведе до наводнения и разрушаване на крайбрежната инфраструктура".
Освен това Русия губи около 4-6% от своя БВП годишно заради природни бедствия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си