Преди 20 години отдалеченото село Бархатово в Кемеровска област (Южен Сибир) бързо губи населението си. Няма работа, няма развлечения и дори телефонната връзка лоша. Всичко това кара младите хора да напускат селото и масово да се местят в големите градове. Горе-долу по това време някои местни жители решават да започнат да се грижат за деца от сиропиталища. С времето това се превръща в нещо като тенденция. И изведнъж, при преброяването на населението през есента на 2021 г., се оказва, че в Бархатово жиевят 126 осиновени деца. А цялото население на селото е само 247 души!
"През 2001 г. дъщеря ми и аз разбрахме за областната кампания 'Намери ме, мамо!' от телевизията, – казва пред местен вестник Татяна Фадюшина. – Дъщеря ми каза: 'Мамо, да вземем едно?'. И така на вечерта казах на мъжа ми, когато той се прибра от работа: "Да вземем едно?".
По онова време Татяна вече е отгледала три собствени деца, които са пораснали. Тя вижда катастрофалната демографска ситуация, която назрява в селото, където няма почти никакви деца и населението бърза застарява.
Първото дете, което взема семейството, е 11-месечният Саша. След това идва Андрей, който е на две. Когато Татяна посещава сиропиталището за трети път, за да осинови дете, съседката ѝ Лидия Бондарева решава да я придружи. Постепенно се включват и други съседи. В крайна сметка, Лидия се връща у дома с 4 сирачета, а Нина Краснова взема 10. Татяна пък спасява от сиропиталищата невероятните 20 деца и им дава дом!
За да издържат и да подслонят всички тези деца, жителите на Бархатово правят много ремонти на жилищата си и на практика изграждат наново цялото село.
"Приемните деца ни помогнаха да спасим семейството си", споделя пред руския "Първи канал" през 2008 г. Елена Стародумнова. "Нямаше работа, нямаше къде да се изнесем, трябваше да отглеждаме собствените си две деца. А сега работим като приемни родители".
В семейството ѝ има 21 приемни деца. Кремеровска област плаща на родителите по 3000-4000 рубли месечно (около 40 евро) за всяко приемно дете. За Бархатово това са много пари. Елена и съпругът ѝ успяват да ремонтират къщата си, изграждат достатъчно голяма кухня за семейството си и всички приемни деца и дори купуват компютри за малчуганите.
Всички деца помагат на възрастните с работата в къщата и в градината (тук няма супермаркети, така че семействата сами си отглеждат плодове и зеленчуци). В крайна сметка, местното сиропиталище е закрито, тъй като всички деца в момента живеят в приемни семейства.
Някои от първите приемни родители вече са починали, но когато децата им порастват, някои от тях продължават традицията и самите те стават приемни родители.
Сергей
RuptlyСобственият син на Татяна, Сергей, днес е на 32 години. Той и съпругата му отглеждат собствената си биологична дъщеря плюс още 9 деца от сиропиталище. Сергей твърди, че всичките им деца ги наричат мама и татко, въпреки че никой не ги е карал да го правят. Той вярва, че най-важното нещо е да се намери уникален подход към всяко отделно дете, както и в семейството да цари мир и разбирателство.
"Вече е ясно, че селото все още е живо, – казва Сергей. – Щом има деца, има и живот".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си