Наистина ли центърът на Азия се намира в Русия? 

За титлата географски център на Азия, най-голямата част на света, сериозна битка водят само две места, а този спор не намира решение вече няколко десетки години. Така че, ако наистина решиш да посетиш сърцето на азиатския район, ще ти се наложи да избереш да отидеш и на двете, за да не сгрешиш. 

Е, къде е центърът на Азия? 

Единият от тях се намира в Русия, република Тува, град Кизил (това е на 4706 км източно от Москва). Обозначава го висок обелиск с надпис "Центърът на Азия" на крайбрежната улица на Енисей "Кужугет Шойгу", високопоставен тувински чиновник и баща на сегашния министър на отбраната на Руската федерация.

Китайският "Географски център на континента Азия" се намира на близо 700 км по на юг, в град Юнгфен, и се появява тук значително по-късно. 

Защо се получава така? Става дума за различни методи на изчисление (и малко за политика).  

Как определят центъра на Азия? 

Прието е географски център да се нарича точката, която е равно отдалечена от границите на територията. Азия не е континент и не е материк, затова границите ѝ се определят като се вземат предвид териториите на страни, включени в региона. Отделен дискусионен въпрос е дали да се включват в сметката отдалечените острови като крайни точки на Азия или не.  

За първи път в началото на XX в. в записките на инженера-хидролог Всеволод Родичев се появява информация за това, че центърът на Азия се намира в Кизил. През 1910 г. той публикува "Очерк за Урянхайския край (Монголския басейн на река Енисей)", в който разказва как през 1890-те в китайската провинция Урянхай (територията на съвременна Тува) пристига английски пътешественик. Негова цел е центърът на Азия - ексцентричният англичанин обикаля света с единствената цел "да се регистрира" в центровете на частите на света. Азия е четвъртата в списъка му, след като посещава центровете на Европа, Африка и Австралия. 

Името на англичанина не е известно, макар че го споменават едновременно в няколко източника. Според неговите разчети сърцето на Азия се намира на горното течение на Енисей, на брега на реката при това точно в градината на имението на Георгий Сафянов, собственик на местната фабрика. Легендата гласи, че англичанинът моли да сложи там мемориален стълб, направо насред "лехата от моркови" - и му разрешават.

Между другото, съвременните изследователи се отнасят скептично към тази история (все пак е странно, че името на англичанина не се споменава в нито един източник). Има версия, че колоната в градината е сложена от самия Сафянов, който има личен интерес тя да бъде там. 

Георгий Сафянов е член на Императорското руско географско сдружение и на практика всички руски пътешественици от онова време отсядат при него. Е, не е ли това "примамка за туристи"? 

Така или иначе колоната си останава там няколко десетилетия и никой не се замисля за центъра на Азия. През 1964 г. обаче съветската власт решава да припомни този факт във връзка с 20-годишнина от влизането на Тува в състава на Съветския съюз (след излизането ѝ от състава на Китай и до 1994-а републиката е независима държава под протектората на Русия).

По случай това събитие бил издигнат обелиск "Центърът на Азия" на скулптора Василий Демин. Разбира се, той вече не се издига в градината – бетонният паметник е висок и величествен, преместен е малко на изток, от селото - на градската крайбрежна улица, къдетосе решава, че му е мястото. Предварително санаправени изчисления, за да се определи дали центърът наистина се намира поне на територията на Тува и отговорът е положителен. Няма причина това място да се счита за точна геодезична точка, но пък е справедливо да се каже, че е символ.

Китайската версия и руският отговор

А "вторият" център на Азия се появява доста по-късно, през 1992 година. Веднага след разпадането на СССР китайски експерти решават да оспорят истинското място на центъра и след като правят свои разчети решават, че центърът на Азия се намира на територията на Юнгфен. Изчисленията са извършени според географския център на 49 страни, като са включени островни държави като Кипър и Япония, а Палестина и Сиким влизат в сметката като отделни държави поради политически мотиви на КНР. 

Заради китайския център се налага да бъде преместено селото, което се намира там (и да бъде наречено "Сърцето на Азия"), а самият център да  се обозначи с 18-метрова мемориална стела под формата на буквата "А" (от думата Азия).

Така или иначе това не променя нещата кой знае колко. Отговорът на Русия идва през 2014-а: стелата от 1964 г. е заменена с нов, още по-тържествен и грациозен обелиск - в духа на ранната будистка култура. Този път вече в чест на 100-годишнината от обединението на Тува и Русия (като се брои от 1914-а, когато Тува попадна под имперския протекторат). Проектиран е в скитски мотиви от бурятски скулптор Даши Намдаков.

Семейство Толстой: съвременните потомци на великия автор!