Лабинкирският дявол
Андрей Соловьов
Огромно агресивно чудовище с голяма паст, пълна с остри зъби – така якутите и евенките описват дялова, който живее в езерото Лабинкир. Според техните легенди това чудовище от време на време излиза на сушата, за да лови елени или оказалите се на брега случайни пътешественици.
Около Лабинкир няма много хора: езерото е разположено в затънтен край в източната част на Якутия и до най-близките населени места трябва да се пропътуват около 150 км. А онези местни хора, които се оказват в близост, се стараят да заобикалят прокълнатото място.
Дълго време официалната наука се отнася към съобщенията за Лабинкирския дявол като към обикновени измислици. Само че през 1953-а, когато чудовището е забелязано от учени от геологична експедиция, всичко се променя.
Един от тях, Виктор Твердохлебов, описва тази паметна среща в дневника си по следния начин: "То се движеше по дъга: отначало покрай езерото, а след това направо към нас. И докато то се приближаваше, ме обхвана странно вцепеняване, от което отвътре ти става студено. Тъмносивото туловище се издигаше съвсем слабо над водата както и очите на животно, а нещо като пръчка стърчеше от тялото... Чудовището се движеше с тежки скокове, леко приповдигнато от водата, то се хвърляше напред, а след това изцяло потъваше във водата… Нямаше съмнение: ние виждахме "дявола" - легендарното чудовище от тези места.
Лабинкир моментално става обект, към който се проявява повишено внимание, и през следващите години тук са организирани редица научни експедиции. Установява се, че само по себе си езерото е уникално място: на дълбочина 70-80 метра са открити аномални пукнатини и разломи, а също и пещери-тунели, за които се предполага, че водят към други езера. Въпреки суровите зими в тази част на Сибир (до - 50 градуса), Лабинкир замръзва учудващо бавно.
При все това изследователите не успяват да открият местния дявол. Последният инцидент, който вероятно е свързан с него, става през зимата на 1999-а, когато на брега на езерото нощува поредната изследователска експедиция. Когато хората се събудили на сутринта, установили, че кучето, което спяло до сами водата, е изчезнало безследно.
Бросненският дракон
Getty Images
Легендите за страшния дракон, който живее в езерото Бросно в Тверска област, се разказват вече повече от осем века. Според една от тях по време на монголското нашествие в руските земи това чудовище на практика спасило от гибел Велики Новгород от грабежа на войските на хан Бату.
По време на похода си към Новгородската земя монголците били се спрели на брега на Бросно и когато повели конете си на водопой, драконът изскочил от водата и започнал да разкъсва на парчета животни и стъписани воини. Бату, според поверието, възприел този инцидент като лош знак и обърнал назад.
Митът за чудовището (или за неговия потомък) продължава да живее и в наши дни. Именно Броси, както по аналогия с Неси започнали да го наричат местните хора, уж преобръща лодки и завлича добитък и кучета от брега в бездната, а люспестата му глава от време на врече се появява над повърхността на езерото.
Специалистите обаче намират логично обяснение на легендата за бросненския дракон: под дъното на езерото се натрупват сероводородни хидрати, които периодично изплуват на повърхността, бълбукайки и експлодирайки. Именно те обръщат лодките, а също така създават за очевидеца илюзията за чудовище с отворена уста.
Чановското чудовище
Getty Images
Братът близнак на шотландската Неси вероятно живее в Чани - най-голямото (2269 кв. км.) езеро в Западен Сибир. Чудовището уж има изтеглена шия, дълга опашка и огромен плавник на гърба.
През 2010 г. този обитател на езерото бе само на крачка от титлата най-опасно чудовище в Русия. Местните жители тогава били напълно убедени, че през предходните три години то е убило 19 души!
Според слухове чудовището атакувало рибарски лодки и завличало хора на дъното. Намерените трупове изглеждали така, сякаш били изгризани от същество с огромни зъби.
"Живея край Чани вече 80 години и в това езеро всяка година изчезват десетки хора", разказва през 2010 г. жителка на село Квашнино Нина Доронина пред журналисти на Life News. "Там преди три години потъна моят внук Михаил, който беше на 32 години, млад, силен... Езерото беше спокойно, но изведнъж лодката започна да се клати, преобърна се… четирима туристи от град Белово, Кемеровска област, и досега не са ги намерили. Те потънаха преди няколко години. Нещо отдолу блъснало моторната лодка, ударът бил силен и тя се преобърнала, завличайки ги на дъното…"
Само че в действителност правоохранителните органи на Новосибирска област не са намерили по жертвите никакви отпечатъци на зъби или въобще следи от насилствена смърт. Според тяхното заключение версията за митични дракони и подводни дяволи не издържа никаква критика, а всички загинали са се оказали жертви на нещастни случаи.