Русия е на четвърто място в света по брой на градовете с население над 1 милион души – пред нея са само Китай, Индия и Бразилия. Като цяло, нивото на урбанизация в страната устойчиво надвишава 70% от няколко десетилетия. В същото време, Русия е едва на 9-о място по население, което наброява малко над 146 милиона души. Защо жителите на най-голямата страна в света предпочитат да живеят в големите градове?
Пренаселено, но не и неудобно
Повечето руски градове с население над 1 милион души се появяват през съветския период в резултат на държавната стратегия, която дава на големите градове специален статут и по-голямо финансиране, а това, на свой ред, означава, че там има по-високо ниво на образование, жилищно осигуряване и медицина.
Климатът също играе голяма роля за желанието на много руснаци да живеят в мегаполисите. Големите градове са по-удобни през зимата и когато времето е лошо. Да пътуваш до работа и обратно е далеч по-удобно, благодарение на добрия обществен транспорт и почистените пътища. Освен това, в тези големи градове има много молове, кафенета и развлекателни центрове с топли зони, където хората могат да прекарат времето си с приятели или роднини, когато времето не е хубаво.
Съветските градове с население над 1 милион души имат право да си построят метро, а ако сте били в Москва, почти със сигурност сте забелязали, че старите станции са изключително красиви и украсени с мрамор и мозайки. Естествено, и другите градове искат да имат подобни станции и подземен транспорт, който да облекчи проблемите им с трафика. В крайна сметка, метро мрежи са построени само в 13 съветски града, въпреки че, естествено, има и много други транспортни проекти.
Руските градове днес вече не получават толкова преференциално отношение, както в годините на СССР, но колкото по-голям е градът, толкова по-привлекателен е за бизнеса и за инвеститорите, включително за кафенетата, магазините и куриерските компании, които могат да работят най-успешно в големите урбанизирани територии.
Само в Москва живеят над 12 милиона души, а ако се включат и жителите на околната Московска област, населението става над 20 милиона.
Освен в руската столица, над 1 милион души живеят и в следните градове:
- Санкт Петербург (5 милиона)
- Новосибирск (1,6 милиона)
- Екатеринбург (1,5 милиона)
- Казан (1,3 милиона)
- Нижни Новгород (1,2 милиона)
- Челябинск (1,2 милиона)
- Самара (1,1 милиона)
- Омск (1,1 милиона)
- Ростов на Дон (1,1 милиона)
- Уфа (1,1 милиона)
- Красноярск (1,1 милиона)
- Воронеж (1,1 милиона)
- Перм (1,1 милиона)
- Волгоград (1 милион)
От селата към градовете
Освен Москва и Санкт Петербург, големите градове започват да се появяват в Русия сравнително неотдавна през XX век. Според преброяването на населението от 1897 г. Москва има около 1 милион жители, в Санкт Петербург те са около 1,3 милиона. Следващите градове с над 1 милион обитатели се появяват едва в края на 1960-те години и включват Горки (днешен Нижни Новгород), Новосибирск, Куйбишев (днешен Самара) и Свердловск (днешен Екатеринбург).
Преди революцията от 1917 г. едва 15% от руснаците живеят в градове, а останалите обитават селата и се занимават със селско стопанство. Това се променя в ранните години на СССР, когато правителството подема стратегия за индустриализация. През 1920-те вече започват да изникват градове около заводите и мините из цялата страна. Те са предназначени не само, за да осигурят на съветския народ работа и жилища, но и за да им предоставят интересни възможности за прекарване на свободното време и социализация.
Дори в най-отдалечените части на страната има не само работа, но и удобен транспорт, паркове, културни центрове и университети. Тази бърза урбанизация не спира дори по време на Втората световна война, през която са основани над 50 града, тъй като много заводи са евакуирани от централна Русия.
В резултат на всички тези процеси в средата на XX в. вече много съветски граждани са емигрирали в градовете в търсене на по-добра работа, образование и по-комфортни условия за живот.