"В тази сутрин слязох долу да си измия лицето, погледнах часовника – 9:04. Имаше експлозия. Ужасен трясък. Гробовна тишина. Нечовешки викове. Не знам как излязох отвън. Сама. Сигурно ми е отнело доста време да изляза, стените бяха рухнали. Хора викаха за втората бомба. Всички бягаха, а аз просто стоях там. Изглеждах изгубена: по джапанки, с хавлия и четка за зъби. Някакът пожарникар дойде тичайки, хвана ме за ръка и ме замъкна след себе си. Половин ден се лутах след него като в делириум, докато провери разрушените стаи. Всички руснаци в нашата балетна трупа бяха изпратени при американски семейства. Моят партньор Коля Аптер и аз бяхме приютени от пожарникаря. Като жертви на терористична атака ни платиха $1200. Купихме си раздрънкана кола и пожарникарят ни помогна да я оправим, а ние тръгнахме към Синсинати." Това си спомня Етери Тутберидзе за деня на атентата в Оклахома сити.
Legion Media
През 1995 г., когато се случва атентатът, Етери Тутберидзе е неизвестна 20-годишна фигуристка без титли и победи. Принудена е да приключи кариерата си след травма на гърба и разпадането на съветската ѝ родина. През същата година тя отива в САЩ с руски балет на лед. Поради бюрократично забавяне договорът е развален и цялата трупа спи в общежитие на пода, като се храни в благотворителни столове. В деня на атаката тя е в общежитието на Младежката християнска организация (YMCA), което се намира точно срещу сградата, която терористите взривяват.
Александър Вилф / Sputnik
"Раздрънката кола", която Етери и нейния партньор в балета на лед Коля си купуват с парите от компенсацията за терористичната атака, ѝ помага да остане в ранните ѝ години в САЩ. Тя обикаля по представления 4 години преди да се установи в Сан Антонио, Тексас. Там Етери получава първия си опит като треньор. Учениците ѝ са от атлети до обикновени аматьори и отегчени възрастни хора. Тя все още не знае, че ѝ е писано да се превърне в най-важния "революционер" в своята сфера.
Американската мечта в Русия на Путин
"Когато бях на четири години, на гости ни дойдоха роднини от Грузия", спомня си Етери. "Някой попита баща ми - "Колко деца имаш?". А той отговори – "Един син". И аз го ударих по рамото и казах – "Тати, ние сме пет". А той отвърна – "Махай се!". И после го попитах защо реагира така. А той отговори: "Синът ми ще носи фамилията Тутберидзе и той ще бъде продължител на рода, а вие сте момичета. Вие не се броите". Така че аз винаги съм искала да докажа обратното!"
ИТАР-ТАСС/Валерий Шарифулин
И успява. Тя тренира откакто е малко момиче и решава да отиде в Америка, за да успее. Но тихият и хубав живот е твърде скучен за нея, след като отива в САЩ, така че решава да се върне в Русия и да започне от нулата.
В Русия, където неофициалните връзки значат много, тези на Етери са се изгубили с годините, докато е била в чужбина. Тя не успява да си намери подходяща работа и тренира оздравителни групи на надуваеми улични ледени пързалки. Нужни са ѝ почти 10 години, за да свикне с новата Русия: тя напуска разпадащия се Съветски съюз и отива в Америка, която тогава изглежда като мечта, а се завръща в суровата реалност на новата държава в годините на формирането ѝ.
През 2008 г., след дълга борба, тя пристига на московската ледена пързалка, позната като "Хрусталний" – име, което всички в света на фигурното пързаляне знаят. И още през следващия сезон идват и първите сериозни успехи от Юлия Липницкая, стигайки чак до олимпийското злато при отборната надпревара в Сочи през 2014 година. Юлия е запомнена от чуждестранните фенове като "момичето с червеното палто". Тя се представя на музика от филма "Списъкът на Шиндлер" (1993), като получава комплименти от холивудския режисьор Стивън Спилбърг. "Мисля, че оценката на Стивън е не по-малко важна за нас от златния медал на Игрите", казва Тутберидзе в интервю. След победата на Юлия в отборната надпревара, започва истинска лавина от победи: Липницкая става най-популярната личност на Олимпиадата – тя дори се появява на корицата на сп. Time, а Етери за първи път се радва на сериозното внимание на пресата.
John Berry / Getty Images
След Липницкая идва и и невероятната Евгения Медведева, която няма загуба в нито един старт, но през 2018 г. губи златото в Пьонгчанг от друга ученичка на Тутберидзе – Алина Загитова. През следващия сезон Загитова печели Световното първенство, ставайки най-титулуваният фигурист на времето си. Междувременно наградите в състезанията при юношите се обират от новото поколение шампиони на Етери – Александра Трусова, Анна Шчербакова и Альона Косторная. Последната идва с посланието: ако искаш да спечелиш, направи нещата по-трудни за себе си. Четворните и тройни аксели, някога изкуство само за избраници, сега се превръщат в необходимост за модерния свят. Подобни скокове с много завъртания във фигурното пързаляне неофициално се наричат елементи "Ултра-Си" – т.е. най-трудните.
Как печели Тутберидзе
Как една самотна майка без пари и помощ само за 10 години се нарежда сред легендите на руската треньорска школа? Тайната на Етери е да насърчава конкуренцията между учениците си, докато гарантира равни възможности за всички, и "страшно много работа". Всъщност философията на Етери е точно обратната на модерните виждания за приобщаване и е практически "суворовска "Наука за победата".
Time
Афоризмът на руския генерализимус Александър Суворов: "Тежко в ученията, леко в боя" перфектно описва правилата, които Тутберидзе поставя на пързалката "Хрусталний": бъди две глави над опонента си и никога няма да получиш нечестна оценка от журито. Без "индивидуални планове" – момичетата се пързалят всеки ден, понякога по няколко пъти. Тренират дори да са уморени, работят на всички "фронтове" – лед, хореография, разтягане и във фитнеса. Жените шампиони нямат специални привилегии. Тутберидзе им казва: "Скъпи мои, единственият начин да стигнете по-далеч е по същия път, по който вървяхте, когато се борехте за предишните си медали – убийствено тежка работа... Когато слезете от подиума, сте никои. Докато не докажете обратното следващия път. Имате предишни медали, но това по никакъв начин няма да ви помогне в бъдеще". Кариерите на момичетата на Тутберидзе са кратки, но ефективни: много от тях успяват да спечелят не само медали и титли, но и спонсорски договори.
Richard Heathcote / Getty Images
През последните няколко години Етери тренира бъдещите шампионки по тройки, според броя на стъпалата на подиума. Затова съперниците ѝ я обвиняват в система на "конвейерно" производство на спортистки. Но "продукцията" на Тутберидзе е единствена по рода си. Разбира се, момичетата са в една и съща група и макар да има прилики (например в костюмите и някои детайли от хореографията), всяка от тях се представя по свой собствен начин: трудно е да не се забележи разликата между аристократичната Медведева и атлетичната Трусова, или между интелигентната Шчербакова и очарователната бунтарка Косторная.
Освен това поне половината от емблематичните програми на ученичките ѝ са нейни лични откровения. Програмата на Медведева "Чувам/не чувам" е история за дъщерята на Етери Диана Дейвис, която губи слуха си в резултат на странични ефекти на антибиотик. Другата печеливша програма на Медведева – "11 септември", са усещанията и впечатленията на Етери като жертва на терористична атака. In memoriam на Камила Валиева, както и O Doux Printemps D’autrefois на Шчербакова, са трогателни програми за загубата на обичан човек – самата Етери оплаква трагичната смърт на майка си през ноември 2018 година. Болестта поваля майка ѝ точно когато Етери пътува с учениците си към Пьонгчанг.
Кога ще бъде победен Наполеон на фигурното пързаляне?
Много фенове не харесват Тутберидзе. Тя изглежда арогантна и нарцистична, не е много мила с пресата и отговаря на критиката хапливо, а освен това ревнува и става чувствителна, когато атлетите ѝ се прехвърлят при други треньори. Бляскавите ѝ палта Louis Vuitton са сензация, а амбиците ѝ стават все по-големи и по-големи: освен състезатели в индивидуалното фигурно пързаляне за мъже и жени, тя взема и двойки.
Донат Сорокин/ТАСС
Колегите ѝ треньори също се отнасят хладно към успехите ѝ. Учениците на Етери заемат всички подиуми, като не оставят място за други фигуристи – а липсата на резултати се отразява на финансирането и репутацията на спортните училища.
Предстоящото вдигане на възрастовата граница за участие в състезания за възрастни изглежда като изход за някои, но няма да промени баланса на силите: Трусова и Шчербакова демонстрираха, че четворни скокове могат да се правят и след пубертета. Непокорната Косторная възстанови тройния аксел на 18 години, а Медведева, която се завърна от Брайън Орсър, сериозно планираше да работи върху четворния салхов, като само контузия ѝ попречи да се върне.
Нещо повече, всички топ руски треньори и някои чуждестранни вече са в надпреварата. Те отдавна разбраха, че единственият начин да се преборят с монопола на Тутберидзе, е да се борят с нейните собствени оръжия. Така на последното първенство на Русия десет от 18 участници владееха "Ултра-Си" елементи.
И дори ако утре по някаква причина Етери изчезне от сцената, прогресът нямат да спре. Революцията отдавна започна и светът на фигурното пързаляне никога повече няма да бъде същият.