"Днес беше минус 28. Направо пролет!", Таника Григориева, Уст Нера, Якутия
Таника живее в селцето Уст Нера (едва над 4000 жители) недалече от Оймякон, най-студеното обитавано място в света, където през зимата температурата редовно пада до минус 60ºC. Тя е родена в друга част на Якутия, а тук се е преместила, следвайки съпруга си. "Не мога да си представя друга зима без унти (топли кожени ботуши), мъгла, сняг и свеж студен въздух", казва Таника.
Още от детството си местните жители са приучавани да свикват със суровата зима: например, ако температурата спадне под -52 градуса, то само малките ученици могат да останат у дома. За големите няма такова оправдание.
"Да, наистина живеем в много екстремни условия: когато е -50 или -60 просто така няма да излезеш да се разходиш, а ако тръгнеш на дълъг път и колата се задави, можеш да замръзнеш направо на пътя". Затова пък през зимата могат да се правят такива фокуси:
"Природата ни е много красива и хората са добри, простодушни и отзивчиви", казва Таника. "А днес беше -28 и слънчицето се показа. Направо пролет!"
"Участвам в маратони при минус 50", Алексей Пестряков, Якутск
Личен архив
Якутия е най-големият и най-студеният регион в Русия. Изглежда невероятно, но тук при минус 50 градуса се провеждат спортни маратони. Алексей Пестряков от Якутск, който е най-големият град във вечната замръзналост (над 280 000 жители), е един от тези спортисти любители, които се занимават с бягане през зимата. И времето изобщо не ги смущава.
"Някой обича да бяга в планините, а на мен много пък ми харесва да бягам при екстремни ниски температури", смее се той.
"За нас, местните жители, минус 50 градуса е напълно нормална температура", казва Алексей. "Вероятно като се раждаме тук, ние вече получаваме имунитет и устойчивост към студа". Най-важното, според него, е човек да се облича на много слоеве, тогава ще ти е топло, на краката – унти, а отгоре кожено яке. Той между другото признава, че понякога студът дотяга и му се иска да замине на места, където е топло. "През миналата година цял месец беше -60ºС, тогава не беше много приятно. През тази година е по-добре, максимум температурата падаше до -54ºС".
"Вижда от прозореца ледоразбивач": Екатерина Волобуева, Певек, Чукотка
Певек е най-северният град в Русия, разположен на брега на едноименния пролив. Освен студените и продължителни зими местните жители като бонус получават и изключително силен вятър "южак", който буквално те поваля.
Днес тук живеят 4500 души (преди разпадането на СССР те са били 12 000), които работят основно в златодобивни предприятия.
"Колко е приятно да се събудиш сутрин, да отидеш да погледнеш през прозореца и еха - ледоразбивач! Разнообрази нашата полярна нощ, зарадва ни в зимния сън", разказва Екатерина Волобуева.
Още от детство тя е свикнала с тукашното време: "когато духа южакът, просто се запасяваме с храна и чакаме докато времето се оправи". По думите ѝ преди е било доста по-студено, пък и с климата се свиква.
Животът в Чукотка разбира се е напълно друг. "Пътят до работата отнема 15-20 минути пешком и имам свободно време за себе си, мога да се разходя с кучето из тундрата или на брега на морето, това много успокоява", казва Екатерина.
А освен това северняците имат напълно друг манталитет, който е различен от манталитета на хората в големите градове. "Сурови хора с горещи сърца", така ги описва момичето.
"Уютно градче сред хълмове": Марина Толмачева, Билибино, Чукотка
До Москва са 6500 км, до Анадир - 650 км. А наоколо се простира тундра и има няколко неголеми села. Билибино е един от най-скъпите градове в Русия: причината е, че до тук продуктите могат да се транспортират само по въздух, а заради суровите метеорологични условия въздушните превози са възможни далеч не всеки ден. Поради това и най-обикновеното зеле или морковите струват 4-5 пъти по-скъпо, отколкото в централната част на страната. Хлябът и месото са два пъти по-скъпи.
В съветско време Билибино е център на добива на злато, тук пристигат хора от цялата страна "заради дългата рубла" (по-високите заплати) и северните облекчения. В най-добрите години тук е имало над 15 000 души, днес те са три пъти по-малко. Животът е доста труден не само заради арктическия климат, но и заради отдалечеността от цивилизацията. Но все пак градът е млад, средната възраст на жителите е 33 години.
"В Билибино живея вече почти 10 години", казва 24-годишната Марина Толмачева. "Моят баща е пристигнал тук по работа. А след училище срещнах съпруга си и реших да остана тук да живея".
Марина е основала в града свое кафене, в което приготвят бургери, кифлички и пица. А в своя блог тя разказва за живота в северния град.
"Билибино е уютен малък град. Той е разположен сред хълмове и не ни тревожи силният вятър. А природата е много красива!", казва тя. "Когато е студът е силен, той може дори да се види като плътна мъгла. А освен това при нас може се види северното сияние".