Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!
Руският етнос калмики има предание за Бялото слънце - "стопанина на земята", който защитава всичко живо. Често го изобразяват с верния му спътник – малко сайгакче, защото това е любимото му животно. Сайгаците изглеждат много необичайно: това е неголямо по размери чифтокопитно с хобот на муцуната, който прилича на гърбица, а самците имат и чифт рога.
Съвременници на мамутите
Дмитрий Рогулин/ТАСС
На планетата ни не са останали толкова много видове животни, които са живели по едно и също време с мамутите. Като цяло това са твърде едри видове: овцебикове, зубри, северните елени. И сред тях някак си се оказва пъргавият и плашлив сайгак, който тежи по-малко от 40 килограма и се храни с върховете на сочни растения. Нарича се още степна антилопа, защото живее само в степите.
Опитите сайгак да стане домашно животно се провалят с гръм и трясък - за разлика от елените и бизоните той трябва да бъде постоянно в движение на открито пространство.
Само преди 200 години човек е можел да види сайгак в степните райони от Карпатските планини в западната част на Украйна чак до Китай. Когато обаче хора започват активно да се заселват по тези места, на сайгаците им се налага да свият хабитата си.
Днес сайгаци живеят не само в Русия (в Калмикия и Астраханска област), но и на територията на някои бивши републики на СССР, където има степи. Най-много те са в Казахстан (800 000), в Русия (14 000), в Монголия (около 10 000) и в Украйна (5000, но тази цифра може да и значително по-малка).
Сайгаци, излезли на водопой в близост до степна котка. А не толкова отдавна на нейно място е можел да бъде каспийски тигър, обитавал тези краища до 1950-те
Рога-чудо
Валерий Матицин/ТАСС
Сайгаците са пострадали най-вече заради ловците, които са привлечени от техните рога. В традиционната източна медицина се счита, че рогата на сайгак могат да помогнат при лечението на различни болести – от главоболие до гърч. В Китай дават големи суми за рога на сайгак, а тази страна и досега търсенето на традиционната източна медицина е много голямо.
С бракониерите се води война и през съветските години, и днес. През 1920-те сайгаците на практика изчезват, но през 1950-те в СССР учените възстановяват популацията и тези степни антилопи наброяват над един милион. След това отново започва ловът на сайгаци и страните, които обитава този вид, ги поставят под охрана на държавно равнище.
В Казахстан през 2003 г. те са само 20 000, но към края на 2021 г. популацията им достига 800 000. В Русия през 1990 г. е създаден резерватът "Черните Земи" за опазване на тези животни, който се намира в Калмикия. Днес това е основният хабитат на сайгаци в страната.
"Водим борба с бракониерите съвместно с правоохранителни организации", казва заместник-директорът на резервата Татяна Которова. "За (уловен) сайгак, който е вписан в Червената книга, бракониерите са застрашени с ефективно лишаване от свобода (от 2 до 8 години и глоба от близо $27 000)", допълва тя.
През последните години броят на сайгаците в резервата се е увеличил няколко пъти и вече е 14 000. Сътрудници на резервата казват, че сега сайгаците са станали толкова много, че популацията започнала самостоятелно да се разпространява по-нататък в северната част на региона.
Появил се обаче нов проблем. Местни фермери активно използват електрически огради, за да могат овцете им да не излизат от принадлежащите им пасища. А сайгаците са невероятно пъргави, развиват скорост до 80 километра в час, и ако на пътя на миграцията има електрическа ограда, то те не са в състояние навреме да я забележат и често това завършва печално за тях.
"Водим преговори с фермерите да не поставят електрически огради. Та това е дива природа и сайгаците трябва да тичат, където си искат", казва Татяна.
Нос, за да тръбят
Дмитрий Рогулин/ТАСС
Природата се е погрижила сайгаците да се чувстват комфортно в степните пространства. Когато те тичат бързо в стадо, вдигат прах и "гърбавият" нос им позволява спокойно да дишат въпреки това. Причината е, че отвътре хоботът е покрит с вълна, която филтрира въздуха.
А освен това с хобота си сайгаците тръбят почти като слоновете. Това е особено забележимо по време на брачния период: сайгакът може да си разтегне носа, понижавайки звука. В природата е така: колкото по-нисък е звукът, толкова по-голям е индивидът. Така сайгакът иска да покаже на съперника, че той е по-голям и по-страшен. Макар че по природа те са много плашливи. За невеста обаче на какво ли не си готов? А освен това се налага тези старания да бъдат полагани не веднъж, защото сайгаците от мъжки пол имат цели хареми.
Така изглежда битка на сайгаци по време на брачния период
Жертват се в името на бъдещите поколения
Дмитрий Рогулин/ТАСС
Брачният период на сайгаците е през ноември-декември. И макар женските на територията да са повече, самците се борят един с друг за тях. Ако "гласовата" борба не е накарала съперника да отстъпи, то самците могат да се борят с рога. Победителят получава цял харем. Ако по-рано те са имали някъде около 15-20 самки, то заради бракониерите броят на самците е намалял и сега на един самец се падат по 30 самки.
През брачния период силите напускат някои самци и те дори не поглеждат храна, а така стават лесна плячка за единствения си враг в природата, който е степният вълк. "Той сякаш се пренася в жертва в замяна на това вълците да посягат към бременните самки и да оцелеят новите поколения", казва Татяна.
Между другото, малките сайгаци могат да тичат само няколко часа след раждането си.
Странят от хората
Валерий Матицин/ТАСС
Сайгаците са плашливи животни и не се доближават до хората, чувстват заплаха. Затова те могат да бъдат наблюдавани в резервата "Черните земи" само от специално укритие. "За да видите сайгаци, ви препоръчваме да дойдете, когато е горещо и те всички излизат на водопой. Тогава човек може да ги наблюдава на една ръка разстояние", казва Татяна.
През зимата сайгаците стават по-малко забележими, защото си сменят козината и тя става черно-бяла. Така те се сливат със снежната покривка и могат да бъдат видени в стадо много по-рядко.