Може ли да си опитомите амурска котка?

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

"Котенце, вече се стопли, ще излезеш ли на-накрая? Трябва да се прибирам". С тези думи жителката на Приморието Светлана уговаря малко котенце да излезе изпод колата ѝ. Преговорите продължават повече от час и в крайна сметка котката дипломатично изчезва в гората.

Независимо от милата външност с огромни очи и меки лапички, котката, която е решила да провери ходовата част на автомобила, не е домашна. Тя е див звяр, включен в Червената книга. Запознайте се с амурската (или далекоизточната) горска котка.

Обичат водата

Амурската горска котка е северен родина на бенгалската, която обитава тропическите гори на Индонезия и островите на Япония. Понякога я наричат амурска леопардова котка – заради шарката на козината ѝ.

Също като бенгалските, амурските котки обожават водата и обитават места, разположени недалеч от водоеми.

В Приморието голяма част от популацията им е съсредоточена по бреговете на голямото езеро Ханка, обградено с гори. Фотографите натуралисти са ги забелязвали и в националния парк "Земята на леопарда".

За разлика от много котки, амурските плуват прекрасно и ловят не само гризачи, но и риба, ако им се наложи. Горските котки се катерят не само по дърветата, но и дори по скали, като устройват засади от върховете им.

Уникална окраска

Също като тигрите и леопардите, окраската на козината на амурските котки е индивидуална – нещо като пръстовите отпечатъци при хората. Тя е с различни тонове – от бледожълто до кафяво с различни петна. По гръбнака им по правило има три ивици, а по челото – две.

За разлика от другите неголеми котки (европейската горска котка и степната котка), при амурската краката са по-дълги и тя бяга много бързо, като на практика "виси" над земята.

Никой не знае каква е популацията им

Шансовете да видите тази котка в дивата природа са по-малки, отколкото да срещнете тигър, макар че те живеят в съседство. Далекоизточната горска котка е включена в Червената книга и се смята за толкова рядка, че дори няма хора, заели се със задачата да преброят броя на представителите ѝ. Въпреки това местните смятат, че през последните години популацията се увеличава.

"По-рано котетата се срещаха рядко – два-три пъти годишно и то, ако имаш късмет. Но през последните два месеца видях трийсетина. Те започнаха да крадат кокошките и патиците на местните хора. По нивите има повече храна – през тази година има много фазани и, очевидно, броят им се е увеличил", коментира Светлана във видеото си с котката-"автомонтьор".

Горските котки се срещат много рядко и в зоопарка: в Русия те живеят в Барнаул, Владивосток, Иркутск, Нижни Новгород и Москва, а в чужбина – в Хелзинки. Живеят до 14-18 години.

Хванати в кражба

Обикновено дивите животни се стараят да живеят по-далеч от шума и от хората, но амурските горски котки понякога все пак правят набези в селата, за да намалят популацията на кокошките и на гъските. В местните издания от време на време се появяват новини за хванати раирани хищници и то млади, избрали по-лесен начин да ловуват. В момента на залавянето си те изглеждат изключително недоволни и съскат.

След "задържането" котките се преглеждат от ветеринари, а след това специалисти от местните центрове за спасяване на животни ги връщат в родните им гори – по-близо до природата и по-далеч от домашните гъски.

Често ги бъркат с домашни

Ако погледнеш тази котка, тя прилича едно към едно на дворния котарак! Меки лапички, ярки ивици, пухкава опашка. И въпреки това той е малко по-голям (около 5-6 кг, като зимата качва още малко), муцуната е с различна форма, очите ѝ са огромни и има хищническо изражение. Въпреки това, докато са малки, горските котки предизвикват далеч по-голямо умиление и дори понякога позволяват на туристите да ги погалят.

Има случаи, в които жители на Далечния изток са вземали котки от пътя, бъркайки ги с обикновени. Това коте на име Забава е намерено от хора в безпомощно състояние на около двуседмична възраст, след което те го прибират и започват да го хранят с бутилка. Но след като пораства, се оказва, че това изобщо не е домашна котка. Показват го на ветеринаря и става ясно, че хората са спасили истинска котка от Червената книга. Само вижте колко сладко си играе с ветеринаря и как после ръмжи при вида на храна. А това е още бебе.

Разбира се, да държиш такава котка вкъщи е престъпление! Освен че е в Червената книга и ловът ѝ е забранен по закон, за горската котка е много важно да живее сред дивата природа. Въпреки това има бракониери, които ги ловят и после ги продават за домашни любимци.