Как се развива животът на първата жена-космонавт в света?

Живот
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Валентина Терешкова – дъщеря на съветски работници, става национален герой, когато сам-сама полита в космоса. Минават 19 години, преди да бъде поет рискът в космоса да бъде пратена още една жена.

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Годината е 1962. Добре сложено момиче със сресана назад и събрана в стегнат кок коса, облечено в скромна блузка с яка и тъмна пола, опасана с широк колан около талията. Обута е в леки сандали. Тя е едно от общо 8000 момичета в СССР, пожелали да полетят в космоса. И една от петте, преминали подбора. Името ѝ е Валентина Терешкова. Дъщеря на тракторист и работничка в текстилна фабрика, влязла в първия женски летен отряд от космонавти.

"Не сгрешихме с човека", ще кажат по-късно нейните ръководители, след като Валентина сама обикаля Земята 48 пъти и се приземява в Алтайското езеро. Хрушчов стои на трибуната на мавзолея на Червения площад редом с Терешкова и дразни САЩ: докато буржоазията винаги е смятала жените за слабия пол, при социализма жените имат равни възможности. Само че следващата жена, която ще полети в космоса в СССР, ще го направи чак след 19 години.

Търсят я из целия Съюз

Има няколко версии как Съветите решават да изпратят първата жена в космоса. Според една от тях идеята е на Сергей Корольов, ръководителя на съветската космическа програма. За него това е логична стъпка след няколкото успешни полети на космонавти от мъжки пол. Според друга версия космонавтът Герман Титов пътува до САЩ след своя полет с "Восток 2" и чува, че американските власти сериозно обмислят идеята да пратят жена в космоса.

Така или иначе, тази идея стига до съветския лидер Никита Хрушчов и той с ентусиазъм се включва в новата вълна на космическата надпревара.

Задачата с подбора е по-сложна, отколкото при мъжете. Докато там кандидатите се подбират измежду военните летци, то жените-пилоти в Съветския съюз са далеч по-малко. Взето е решение да се търси и сред парашутистките. Базовите изисквания са: възраст до 30 г., ръст до 170 см, тегло до 70 кг. Във финалния подбор влизат 30 души, като от тях остават 5 – Жанна Еркина, Татяна Кузнецова, Валентина Пономарьова, Ирина Соловьова и Валентина Терешкова, която има зад гърба си аероклуб и 90 скока.

Най-добра сред най-лошите?

25-годишната Терешкова печели "билета" за космоса – избрана е за основен пилот. Но зад кулисите на това решение остава фактът, че тя не е най-добрият кандидат. Точно обратното, според резултатите от медицинските прегледи и по теоретична подготовка Терешкова се класира последна (нейната дубльорка Соловьова, например, има около 700 скока и е майстор на спорта по парашутен спорт; Терешкова не е).

Въпреки това в очите на Никита Хрушчов тя е най-добрата кандидатка – Терешкова има подходящо минало. Обикновено момиче от бедно работническо семейство, от беларуско село, което след седми клас отива да работи във фабрика за гуми, за да помага на майка си, а след това, по примера на майка си и на сестра си, постъпва на работа в текстилен комбинат. Баща ѝ загива на фронта на Съветско-финландската война (1939-1940), а самата тя е комсомолски секретар. Всичко това е истина. Истинско "момиче от народа".

Вторият определящ фактор описва в дневника си Николай Каманин, който ръководи подготовката на първите съветски космонавти: "На първия полет може да се пратят и Соловьова, и Пономарьова. Убеден съм, че те ще изпълнят полета не по-зле от Терешкова, но след полета ще могат да се използват само като космонавти. <…>. Терешкова може и трябва да бъде не просто първата жена-космонавт. Тя е умна, има воля, тя прави много добро впечатление на всички и може отлично да се представи и на най-високата трибуна. От Терешкова трябва да се направи голям обществен деец, тя с чест и блясък ще представлява Съветския съюз на всеки международен форум".

Своя космически полет Терешкова извършва на 16 юни 1963 година. На роднините си казва, че отива на състезание за парашутисти. Те разбират от радиото, че тя е полетяла в космоса под позивната "Чайка". Новините са добри: съветската жена е в космоса почти три денонощия и се чувства отлично. Това се посочва в официалните съобщения. На практика, нещата изобщо не стоят така.

Риск да не се върне

"По данни от телеметрията и телевизионния контрол, Терешкова като цяло понася полета удовлетворително. Разговорите с наземните станции са вяли. Тя рязко ограничава своите движения. Седи почти неподвижна. Демонстрира ясно промени в здравословното състояние от вегетативен характер", се посочва в отчетите на доктор Владимир Яздовски, един от основателите на "космическата медицина". Тя не попълва бордовия дневник и не успява да изпълни планираните експерименти.

Терешкова дори заспива от преумора в неподходящ момент, което е категорично забранено. Тя не отговаря на въпросите, които ѝ задават от Земята. Успява да я събуди единствено Валерий Биковски, друг съветски космонавт, който излита в космоса ден преди Терешкова, за да може да е в орбита в момента на нейния полет (между космонавтите има връзка, те могат да разговарят и да се подкрепят, но само морално; техническата стиковка между два кораба в онези времена все още е невъзможна).

Но не гаденето, отпадналостта и сънливостта са най-страшното изпитание. За следващото произшествие Валентина Терешкова мълчи 30 години. В кораба "Восток 6" е въведена грешна програма на полета. В момента, когато трябва да се коригира орбитата и да се премине към кацане, се оказва, че автоматиката прави обратното действие: "Восток 6" излиза от орбата, т.е. изпраща кораба в далечния космос, далеч от Земята. Терешкова успява ръчно да коригира орбитата и да се върне на земята. Но и с това ексцесиите не свършват.

Озовавайки се на Земята, в нарушение на всички инструкции, преди да пристигнат спасителите, тя черпи местните жители с космически тръбички, предназначени за изследвания, а самата тя си похапва варени картофки и квас. Корольов е бесен: "В космоса няма да замине нито една жена, докато съм жив", се говори, че казва той.

Повече никакви жени

Естествено, историята с тръбичките не изиграва съществена роля за решението в космоса повече да не се изпращат жени. Тя е забравена. Но мнението, че организмът на жените е по-лошо приспособен да се справя с подобни натоварвания започва да се утвърждава. Експериментът с жена в космоса не предизвиква възторг у ръководството на съветската космическа програма (официално, разбира се, това не се признава). Удовлетворителните, но далеч от идеални данни от телеметрията поставят под въпрос целесъобразността на подобни мисии.

"Готвехме за полет още една жена, но Сергей Корольов взе решение да не се рискува животът на жените, защото една от тях, която беше в отряда от космонавти, вече имаше семейство", разказва Терешкова. "Бяхме против,  продължава тя. – Писахме до Централния комитет, че не сме съгласни с това решение".

Въпреки това решението е преразгледано едва през 1982 година. Нито едно от останалите четири момичета в космонавтския отряд в орбита не излита. Валентина Терешкова си остава единствената жена в света, извършила космически полет сама (след това жените вече се изпращат в космоса само на съвместни полети). Тя остава в отряда на космонавтите до 1997 г., през 1995 г. става първата жена-генерал в руската армия, но вече не полита в космоса. Вместо това ѝ е поверена друга мисия.

Да прави политика

"Когато се решаваше въпросът с какво да се занимава Терешкова след полета, аз настоятелно препоръчах Валя да се готви за голяма обществено-политическа дейност. <…>. Да се положи старание да бъде убедена, че от високата държавна трибуна тя би могла да помогне много за космонавтиката в нашата страна", спомня си Николай Каманин.

Но Терешкова настоява, че иска да завърши Военновъздушната инженерна академия, където постъпва след полета си, и да продължи да работи в Центъра за подготовка на космонавти като инструктор-изпитател. Към онзи момент тя вече е омъжена за космонавта Андриян Николаев и има дъщеря.

"Мотивирайки решението си, тя се позоваваше на своята болест и неразположения през последните две-три години, на желанието си лично да участва във възпитанието на Альонка (тя е с крехко здраве, боледува често, а няма кой да помага), на необходимостта да укрепи семейството си (честите пътувания в чужбина и работата в Москва могат да нарушат установения ред в ежедневието).  Валя със сълзи на очи ме молеше да не я освобождавам от Центъра, като ме уверяваше, че новата работа може да я погуби", пише Каманин.

Но волята на държавата се оказва по-силна. От 1966 г. започват да превръщат Терешкова в обществен деец. Тя започва да оглавява и да членува в десетки обществени организации – Комитета на съветските жени, Световния съвет на мира, Международната демократична федерация на жените и т.н. – чак до избирането си за депутат във Върховния съвет на СССР, а впоследствие и за депутат в долната камара на парламента на Руската федерация.

Авторитетът и славата на Терешкова я превръщат в модна икона за всички съветски жени. "Тя беше героиня. Тя е красива, величествена, висока жена. Много обича костюмите, жакетите, блузките с якичка. Фигурата ѝ е хубава. Тя е елегантна и знае как да носи дрехите и аксесоарите си", казва модният историк Алла Шчипакина.

Гардеробът на Терешкова действително привлича вниманието: пътувайки много по света с всевъзможни комитети, тя се облича по начин, който е недостъпен за съветските жени. Те, на свой ред, започват масово да пишат на Терешкова и да я питат за съвети по всякакви житейски въпроси: от това как да се прередят на опашката за жилище до въпроси от рода на как да отучат мъжете си от пиенето. Отговорите идват, но под формата на бюрократични съобщения от рода на: "Вашето писмо е предадено на Районния изпълнителен комитет".

Терешкова не дава откровени интервюта, а за личния ѝ живот се знае малко. Тя се развежда с първия си мъж през 1982 година. Коментира го само веднъж: "В работата – злато; у дома – деспот". Тя се омъжва втори път – за генерал-майор Юлий Шапошников.

От 2015 г. бившата космонавтка е част от депутатската група за защита на християнските ценности и оглавява благотворителния фонд "Паметта на поколенията". Терешкова е сред поддръжниците на един от най-силно отекващите в обществото законотворчески проекти, включително този за повишаване на пенсионната възраст през 2018 година. През 2020 година тя предложи поправка в конституцията, с която да се премахне ограничението за броя на президентските мандати. По-късно тази поправка е приета.

На 6 март Валентина Терешкова навърши 85 години. И до днес тя е действащ депутат в Държавната дума.

Разказваме ви още какво прави първата жена-космонавт в България!