Пътешествието на едно чернокожо семейство от САЩ до Съветския съюз и обратно (СНИМКИ)

"Тази страна прави чудеса. Лойд намери себе си тук", пише Маргарет Гласкоу за сина си, Лойд Патерсън, който бяга от САЩ в СССР през 1930-те. Въпреки че Русия преживява Големия терор на Сталин, тя все пак се оказва по-сигурно място за него. Поне там няма Ку Клукс Клан.

Един чернокож, който напуска САЩ

Лойд Патерсън е внук на роб. Той учи научен дизайн в театрален колеж за чернокожи във Вирджиния, но учебното заведение се налага да затвори след студентска стачка и скандал с преподавателя им, забелязан в редиците на Ку Клукс Клан.

По случайност, Лойд вижда реклама, в която се казва, че съветска Русия търси група млади чернокожи хора за филмова продукция. През 1932 г., в търсене на расово равноправие, работа и просто по-добър живот, Лойд заминава за СССР заедно с още няколко афро-американци.

Патерсън започва да работи като актьор в съветския филм "Черно и бяло", чиято идея е да изобличи американския расизъм. В крайна сметка проектът е отменен, но Лойд остава в Съветския съюз, научава руски и се жени за съветска моделиерка на име Вера Аралова. И така, по странен начин, проблемът с расизма всъщност му помага да уреди живота си.

Лойд и Вера имат три деца и той продължава да работи като актьор и вътрешен дизайнер. Накрая Лойд става радиоводещ и пионер в съветската публицистика на английски език. Радио кариерата му се развива с бързи темпове.

Когато започва Втората световна война, Вера и децата са евакуирани в Сибир, а Лойд остава в Москва. Той е ранен при бомбена атака и е евакуиран в Урал, след което и в Далечния изток. През 1942 г., обаче, точно 10 години, след като се мести в СССР, той умира поради усложнения от наранявания.

Джеймс Лойдович

Баща ми напусна родината си,
където изтърпя
горчивата обида от толкова много лишения.
Баща ми, левичарят,
се би във Великата отечествена война
за съветската Родина
баща ми умря.

Това е фрагмент от стихотворението, написано от Джеймс Патерсън, един от синовете на Лойд. За да бъдем точни, името му е Джеймс Лойдович Патерсън.

Джеймс, рядък "пример" за дете от смесен брак между рускиня и афро-американец, е роден през 1933 година. Когато е само на три годинки, той участва в съветския филм "Цирк" (1936) и става най-известното чернокожо дете-актьор в руската история.

Филмът възхвалява благодетелите на съветската расова толерантност. Според сюжета, след като ражда чернокожо бебе, американска циркова актриса става обект на расизъм. Като гост изпълнител, тя заминава за съветска Москва, където намира не само убежище, но и щастие и любов. Сцената показва как малкият ѝ чернокож син е посрещнат топло в съветската страна.

Въпреки че филмът става невероятно популярен в СССР и носи слава на Джеймс, той не продължава актьорската си кариера. Патерсън-младши мечтае за морето, затова завършва престижната военна академия "Нахимов". Става подводничар, а в свободното си време пише поезия.

След като публикува първия си сборник от стихотворения, наречен "Русия. Африка" през 1963 г., Джеймс решава да изостави военната служба и се записва в Литературния институт "Горки". Той става съветски поет, член на Съветския съюз на писателите и редовен автор в литературни списания. Той обикаля Русия и изпълнява стихотворенията си – и дори монтира възпоменателна плоча за баща си в гр. Комсомолск на Амур в Далечния изток.

Книга, свързана с историята на САЩ и СССР

През 1964 г. Джеймс Патерсън решава да публикува "Хроники на левичаря" – мемоарите на баба му Маргарет Гласкоу, цитирани в откъса в началото.

Маргарет Гласкоу е дъщеря на чернокож мъж на име Патрик Хейгър. Той е незаконен син на собственик на плантация и също е жертва на робството. Като бебе той оцелява като по чудо, след като жената на господаря го хвърля в огъня (макар че той наранява жестоко дясната си ръка). Изправен пред несправедливостта на безправното си положение и икономическо потисничество, той не приема робския живот и се бори за правата си. В крайна сметка успява да си купи собствена земя.

Маргарет също е жертва на расова сегрегация и работи много, за да осигури на сина си образованието, което тя не може да получи. Скоро след като синът ѝ Лойд се мести в СССР, тя заминава при него и работи няколко години в завод за автомобилни части в Русия.

Джеймс Патерсън добавя собствените си коментари към мемоарите на баба си и ги публикува в книга на руски език.

Старата история оживява за англоезичната аудитория

Напред към съвремието. По време на пандемията от Covid-19 Ейми Балард – пенсионерка от Смитсоновия институт във Вирджиния, намира статия в изданието Los Angeles Review of Books, озаглавена: "Единственият останал: Разговор с Джеймс Лойдович Патерсън за цирка на Григорий Александров". Тя си спомня, че преди години е присъствала на лекция за чернокожите американци, преместили се в СССР, където също е споменато името му.

Разбира, че г-н Патерсън се е преместил в САЩ през 1990-те заедно с майка си. След разпадането на СССР те търсели финансова стабилност като поет и моден дизайнер. Балард разбира още, че Вера Аралова е починала през 2001 г., вече на американска земя.

Балард успява да вземе интервю от Патерсън, който днес живее във Вирджиния. "Той говори за майка си и за баща си, които все още му липсват много след смъртта им. Каза ни също, че му липсват руската храна и добрия шоколад от детството", казва Ейми.

Заедно те разлистват купищата му документи, семейни снимки и стихотворение от времето, прекарано във Вашингтон. "Размишлявах върху факта, че въпреки че г-н Патерсън се е радвал на привилегията да бъде филмова звезда, това преживяване се дължи на поколенческите борби на американските брегове", казва Ейми.

В крайна сметка Ейми Балард става координатор и инициатор на първия превод на английски език на книгата на бабата на Патерсън. Заедно с екипа си от ентусиасти тя организира превода на оригиналните мемоари и ръкописните писма, които Лойд Патерсън изпраща до семейтвото си. Към тях е добавена и историята за живота на Джеймс Патерсън в снимки.

"Хрониките на левичаря" с подзаглавие: "Историята на едно чернокожо американско семейство от робството до руския Холивуд" е публикувана през 2022 г. в САЩ  (New Academia Publishing). Книгата хвърля светлина върху този неразказан епизод от историята на афроамериканците и разкрива подробности за малкоизвестен период от историята на чернокожите в СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви