Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лилави искри на виолетов фон - това е цветът на този прекрасен минерал, който се среща само на едно място в света - в южната част на Якутия, близо до река Чара. Минералът е открит от съветски геолози, които през 1940-те години активно изследват сибирската тайга в търсене на находища на метали и кристали.
Геолозите виждат първите проби от новия камък през 1948 година. Група учени, ръководена от Владимир Дитмар (1903-1967), провежда геоложко проучване в района на Чара, близо до планината Мурун. Геологът видял в коритото на един поток (който днес носи името Дитмар) люляков камък, за който първоначално сметнал, че е обикновен планински слоест камък с примеси. Находката му е картографирана, но скоро е забравена. Мястото е толкова отдалечено от цивилизацията, че десетилетия наред остава бяло петно в геологията.
Четвърт век по-късно, през 1973 г., Юрий Рогов работи в Мурун с екип от млади геолози, които търсят уран. Те посещават мястото, където се е намирала частта на Дитмар, и недалеч от полуразрушената барака Рогов вижда "някакъв странен блок, висок около метър", както го описва по-късно.
"Камъкът е с такъв люляков цвят - сякаш покрит с белезникава патина, доста грозен. Опитах се да отчупя едно парче, но то не се отчупи, - така Рогов си спомня за находката си. - Започнах да удрям камъка, докато дръжката на геоложкия чук не се счупи. Той отби парче камък - изглеждаше като напръскан с люляк. Тук си помислих, че ще го занеса на жена си: това е интересен цвят, а жените обичат ярките цветове".
Вера Рогова, специалист по минерали от същата експедиция, първоначално се заинтересува от жълтите петна, като веднага предполага, че това са нови минерали (както се оказва по-късно). Въпреки това не е ясно какъв вид е бил люляковият камък. За изследване са взети около 30 кг, които са изследвани от геолозите в свободното им време.
Няколко години по-късно колегата на Рогови, геологът Юрий Алексеев, специалист по полускъпоценни камъни, научава за камъка. Той заподозрял, че двойката е открила съвсем нов скъпоценен камък, и заедно с Рогов взема още около тон проби и ги изпраща в Москва за изследване.
До 1977 г. чароитът е минерал без име, тъй като е изучаван в продължение на няколко години от цялата комисия от геолози. Оказва се, че освен нови скали (тинаксит, токоит, франкаменит и мурунсит), минералът съдържа и редкоземни елементи, които му придават невероятни многоцветни шарки. Въпреки това в крайна сметка е избрано името чароит по името на река Чара. Той няма нищо общо с думата "чара", тъй като на якутски и евенкски език "чара" означава просто "плитчина".
Но още преди да бъде официално регистриран, чароитът придобива популярност сред бижутерите и каменоделците в СССР. Това е така заради люляковия му блясък, който е фантастичен не само когато се използва в сребърна или златна рамка в дамски бижута, но и като самостоятелно изделие. Чароитът е използван и за изработване на вази и кутии. Чароитът се среща в много нюанси - от бледолилаво до наситено лилаво, които плавно се преливат един в друг в перфектна хармония със светлината.
Интересно е, че колкото и търсения да са проведени, никъде другаде в Русия или в чужбина не е открито нищо подобно на чароит. Единственото находище се оказва това в района на Мурун, затова и го наричат "Лилавият камък". То се състои от повече от двадесет отделни находища на чароит, разпръснати на площ от около 10 квадратни километра.
Точното количество на чароита не е известно, но се предполага, че то е поне 140 000 тона. Понастоящем в Якутия се разрешава добивът на не повече от 100 тона годишно, но поради трудностите при разработването на тези отдалечени места в тайгата се добива много по-малко камък и затова той не се среща често по рафтовете на магазините.
Освен чароит, през 1997 г. тук е намерен и друг уникален и рядък камък - син нефрит, който геолозите предлагат да бъде наречен дианит в чест на принцеса Даяна. Възможно е това да не е последното геоложко откритие в Якутия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си