Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бившият екстремен спортист и експерт по международни отношения Ричард Бъргъндър на 42 г. от Колорадо разказва какво е да си студент в Санкт Петербург и обяснява защо е решил да приеме православието. Ето как се променят възгледите му за Русия след живота му в нея като студент.
Винаги съм се интересувал от руска култура – още от дете, когато често ни бомбардираха с негативни стереотипи за руснаците. Дори в последните дни на Съветския съюз много американци са убедени, че всеки един момент може да настъпи ядрен армагедон и непрекъснато се опитват да ни накарат да възприемем техния мироглед.
Винаги съм мислел критично и съм се питал защо във филмите, в телевизията, в популярната култура и в медиите няма и други гледни точки. Докато учех в Държавния университет в Пенсилвания, се сприятелих с много хора от цял свят и това засили интереса ми към други култури. След това прекарах 3 години в Ню Йорк, където срещнах много хора от славянски страни, включително от Русия. Те ми разказваха за родината си, което често провокираше у мен мисли за приключения и мистерии. Така че реших, че искам да посетя Русия.
През 2013 г. се преместих в Колорадо, за да се съсредоточа върху кариерата си на професионален екстремен спортист и мениджър. Дори кандидатствах за работи на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., но за жалост бях закъснял. Възможността най-накрая дойде през 2019 година. Първоначално търсех образователна програма и се записах в Международната лятна школа за руски език и култура към научноизследователския университет ИТМО в Санкт Петербург.
Преди да посетя Русия, вече знаех доста за много от известните автори в руската литература. Бях чел "Архипелаг ГУЛАГ" и "Раково отделение" на Александър Солженицин, "Малки трагедии" на Пушкин, "Бесове" на Фьодор Достоевски. Бях гледал съветска анимация и игрални филми. Много се вълнувах за пътуването; прочетох много и го обсъдих с приятелите си. С цялото си сърце очаквах едно много интригуващо преживяване, една напълно различна култура. И видяното надхвърли очакванията ми.
Беше юли – спомням си, че беше хладно и валеше много. По време на престоя ми имаше само три слънчеви дни. Денят, в който пристигнах, беше един от тях. Беше около 15:00 ч и приятелят ми от ИТМО ме заведе на обиколка из града. Приключихме след полунощ и видях невероятните "бели нощи" – за първи път в живота си. Честно казано, изобщо не знаех много за това явление. Чудех се защо нощта беше като ден, а той ми обясни, че е заради "белите нощи".
Гледката беше още по-впечатляваща благодарение на падащите мостове на хоризонта, музиката, храната и тълпите от хора… Наистина празнична атмосфера!
Като заговорихме за хората, чух, че наричат Санкт Петербург "културната столица на Русия" и не мога да не се съглася с това твърдение. Градът беше изумително красив и чист. Жителите му бяха учтиви, винаги готови да помогнат и открити, което често превръщаше диалозите ни в много интересни разговори.
Бароковата архитектура и съхранените исторически сгради из града бяха впечатляващи. Нищо, обаче, не бе по-невероятно от многобройните куполи на православните църкви, които блещукаха на залез слънце от всички посоки на Санкт Петербург.
В САЩ няма много православни християни – по-малко от 1% от населението, но през последните години броят им расте. Сега аз съм един от тях. Израснал съм в католическо семейство и през по-голямата част от живота си, до навършване на зряла възраст, бях католик. Постепенно, обаче, се откъснах от католицизма, защото той все повече се изместваше от глобализма. В ранния етап на духовното си пробуждане разглеждах традиционните католически църкви в планините на Колорадо, но не бях впечатлен.
След като вече у мен се бе породил силен интерес към руската култура, започнах да изучавам православното християнство. Първоначално не знаех много, тъй като тази религия ми бе напълно непозната и нова. От западната гледна точка, около Православната църква витаеше атмосфера на мистерия. Започнах да научавам повече за православието, като четях многобройни публикации и книги. Две от най-влиятелните книги, които ме тласнаха към православието, бяха "Светата Рус: прераждането на Православието в новата Русия" от Джон П. Бърджис и "Създаването на Светата Русия: Православната църква и руският национализъм преди революцията" от Джон Стрикланд. Книгата на Джон Бърджис беше особено интересна, тъй като той е от моя роден град и е пътувал много из Русия със семейството си, докато е документирал възраждането на православното християнство. Книгата му ме вдъхнови да се потопя в православието в Русия.
Докато бях в Санкт Петербург, посетих Исакиевския събор, Казанския събор и морския събор "Св. Николай". Архитектурата, иконографията и цялото това злато наистина ме впечатлиха. Все едно се бях върнал в древните времена и бях попаднал в един друг свят. Качих се и на покрива на Исакиевския събор, а гледката беше феноменална. Тези преживявания затвърдиха вярата ми, че православието е по-автентично от католицизма.
Приех православната вяра през 2020 година. Прекарах 5 седмици като катехумен, нещо като ученик на монасите в манастира "Св. Троица" край Джорданвил, Ню Йорк, който е най-свещеният манастир и богословско училище на Запад, ръководено от Руската православна църква извън Русия.
На 27 декември 2020 г. бях покръстен. Имах чувството, че се връщам във времето и се потопих в един напълно различен свят. Мирогледът ми се промени сериозно, след като приех православната вяра. Имам чувството, че сега съм по-чувствителен и осъзнат. Най-важното нещо в живота на православния християнин е да живее живот, в чийто център е Бог, а не човекът. Родителите и семейството ми ме подкрепиха в тази промяна на вярата, но не разбират напълно богословските традиции на православието. От всички православни светци, най-близък усещам св. Антоний Велики, тъй като някои аспекти на живота му приличат на моя.
Сега бих искал да разгледам Москва, която съм виждал само при смяна на полетите. Би било хубаво и да посетя Русия през зимата, да видя покритите със сняг дървета и куполи на храмовете.
Като бивш професионален екстремен спортист, бих се радвал и да изкача връх Елбрус и да се състезавам в Skymarathon през 2023 година.
Ричард Бъргъндър е основател и управляващ директор на частна информационна компания, която се занимава със събиране, проучване, анализ и разпространение на информация.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си