Какво се продава в съветските магазини (СНИМКИ)

Вече писахме какво се продава в съветските хранителни магазини, а сега е време да погледнем към витрините и рафтовете на универсалните магазини. Къде са си купували дрехи, обувки, домакински стоки и други неща от първа необходимост руснаците?

Пред витрината

Роберт Диамент/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Съветската икономика е планова и количеството на необходимите стоки се изчислява от специални организации, след което всичко се разпределя по регионите. Естествено, снабдяването е най-добро в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), както и в големите индустриални градове. Хора от цял СССР ходят там масово, за да пазаруват.

ЦУМ, парадно стълбище

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В началото на 1920-те в Москва е открит търговският отдел Мосторг. Главният му магазин е ЦУМ (Централен универсален магазин) близо до Болшой театър. Самата сграда на магазина е построена през 1885 година. Там се предлагат неща то Унгария, Полша и Балтийските страни. ЦУМ е един от първите магазини на самообслужване в страната.

Магазин "Синтетика" на Комсомолски проспект

Иван Шагин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Постепенно магазини на Мосторг отварят врати и в предградията на града, като всички те са в подобен конструктивистки стил: по правило, сградата е на 4 етажа и има огромни стъклени прозорци и минималистична украса. През 1950-те във всеки голям град в страната вече има ЦУМ.

Парфюмерийният отдел на Новосибирски магазин

Михаил Озерский/Sputnik

Основният магазин в СССР, обаче, си остава ГУМ на Червения площад в Москва. Той е построен през 1893 г. по модел на европейска аркада с галерийни линии под стъклен покрив. В средата на 1950-те той е реновиран и превърнат в образцов съветски магазин.

ГУМ, Москва

Денисенко/Sputnik

Там има буквално всичко – от гребени до най-модерните рокли. Най-добрите образци на съветската лека индустрия също са изложени по витрините. На първия етаж се помещава хранителен магазин с гастрономична секция. А символът на ГУМ винаги е бил сладоледът във вафлена фунийка, който се продава и до днес.

Край витрините на ГУМ

Дмитрий Балтерманц/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

ГУМ е отворен за всички, но има секции, скрити от обикновените хора, където пазаруват само интелигенцията и държавният апарат, а много граждани на СССР дори не знаят, че те съществуват.

"Берьозка"

Ю. Левянт/Sputnik

В столиците на съветските републики и други големи градове има луксозни магазини "Берьозка", където се продават стоки срещу чужда валута – на туристи или на граждани на СССР, завърнали се от командировка в чужбина, например дипломати, строителни работници, културни дейци. Накратко казано, в "Берьозка" не ходят много хора.

Магазин "Подаръци" около 8 март

Исаак Тункел, Дмитрий Ухтомский/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

През 1960-те съветските власти стигат до извода, че магазините на самообслужване са най-перспективният вид търговия. Строителството на подобни търговски центрове се разпространява из цялата страна. Цените в СССР също се определят от държавата и са горе-долу еднакви навсякъде – от Калининград до Владивосток, макар че на някои места има надценка заради разходите за транспорт.

Град Советск, Калининградска област

Владимир Федоренко/Sputnik

За децата в градовете на СССР има мрежа от магазини, наречена "Детский мир" (Детски свят), където се продават играчки, дрехи, обувки и училищни стоки.

Дом на ленинградската търговия

Владислав Микоша/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В Москва и Ленинград започват да се отварят универсални магазии със стоки от други социалистически страни: става възможно да се закупуват играчки от ГДР, ботуши от Югославия и козметика от Чехословакия.

Магазин за чешки стоки "Власта"

Роман Денисов/Sputnik

Цените са високи: в края на 1970-те чифт вносни обувки струва 50 рубли, а палто – 180 рубли при месечни заплати от едва 150-200 рубли. Съветските обувки пък струват 10-15 рубли, а палтата – около 60 рубли.

Ярославъл

Сергей Метелица/ТАСС

Не че в отдалечените райони няма нищо, но провинциалните райони са много по-зле заредени от индустриалните градове – там се предлага само най-необходимото. Местните трябва да пътуват до областните центрове, за да си намерят що-годе приемливи дрехи, обувки, градински инструменти или лампи. И дори не могат и да си мечтаят за вносни стоки.

М. Радин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В някой области има многомесечни "виртуални" опашки за необходимите домакински стоки – това означава, че дори да имаш пари, не може да си купиш хладилник просто ей така. Интересното е, че понякога системата поднася изненади и от време на време в някой малък селски магазин може да се появи, например, вносен алкохол или музикално оборудване, което е скъпо и съответно остава незакупено и събира прах на рафта.

Селски универмаг в Ростовска област

А. Агапов/Sputnik

В края на 1980-те недостигът на много стоки в страната е особено остър. Възниква понятието "саламени" влакове – жителите на регионите пътуват до големите градове за най-дефицитните "салами", както и за дрехи, обувки, домакински препарати и електроника.

Градски универмаг

Вячеслав Бобков/Sputnik

Основната характеристика на онова време са километричните опашки пред магазините, където "пускат" нещо – често хората дори не знаят за какво се редят. Но щом има опашка, значи със сигурност е нещо, което си струва. Въпреки че днес рафтовете са пълни със стоки за всеки вкус, много хора си спомнят онези времена и все още имат навика да се запасяват.

ГУМ, Москва

Владимир Вяткин/Sputnik

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.