5 факта за най-необикновената руска порода котки – курилският бобтейл

Живот
АННА СОРОКИНА
Вместо опашка има помпон като на заек, както и мощни задни лапи. Няма да повярвате, но до неотдавна тези котки са живели в дивата природа.

Котки, подобни на малки рисчета – така най-често наричат куриските бобтейл. Тази порода е официално регистрирана едва през 1990-те. Разказваме ви що за котки са това и защо си нямат опашки.

  1. Курилският бобтейл има сибирски предци

Тази порода още е слабо изучена от фелинолозите, но най-популярната версия за появата им е кръстоска от японски бобтейл и сибирска котка. Докарани са на Курилските острови от японски и руски мореплаватели от средата на XVII век, когато и откриват тези земи и ги нанасят на картите. В крайна сметка и двете породи дълго време си общуват в дивата природа, от което възниква нов, уникален вид котки – курилският бобтейл. Те имат къса опашка, "сибирска" муцуна и пухкава козина, която ги защитава от студовете и ветровете.

  1. Попадат на континента едва в края на ХХ век

Преди това никой не се е и замислял за това, че на Курилските острови живее някаква необикновена порода котки. Съветските изследователи им обръщат внимание едва през 1980-те, когато решават да вземат със себе си няколко диви котки от островите Кунашир и Итуруп и да ги покажат на специалистите: тогава фелинологията е едва зараждаща се в СССР наука и отначало ги вземат за японски бобтейл, но се оказва, че силно се отличават и по външен вид, и по характер. През 1991 г. фелинологът Олга Миронова от Москва описва стандартът на породата, който е утвърден отначало в Съветския съюз, а през 1994 г. и във Световната асоциация на котките. Оттогава се появяват стотици домашни любимци, повечето от които в Москва.

  1. Има различни видове къса опашка

Опашката на котките служи като нещо от сорта на рул, благодарение на който запазват баланс при маневриране. Но поради липсата на опашка тези котки са развили задните си крака – ако се загледате, се вижда, че са далеч по-масивни и мощни спрямо тези на дългоопашатите. При това дължината на "помпона" може да е различна – до 12 см. По форма също се отличават – има кръгли, спираловидни и прави.

  1. Имат много дружелюбен характер

Макар това да са истински хищници, те са много комуникативни, обичат хората и особено децата. "Когато избирах котка, исках да има добър имунитет, да се разбира с децата и да е активна, за да може да се играе с нея и да не спи по цял ден", разказва московчанката Мария, собственичка на котарака Абрикос и голяма фенка на тази порода. Това е вече трети "курилец" в семейството им. "Тези котки не си позволяват агресия към малките деца и спокойно оставят да ги мачкат", споделя тя.

Според Мария курилският бобтейл е много общителна порода – дори възрастните екземпляри обичат да си играят поне два пъти на ден и трябва човек да е готов за това. Самците, между другото, са един път и половина по-тежки от самките – масата им достига до над 7 кг. В домашни условия живеят доста – до 15-20 години. Имат добро здраве, както и повечето аборигенни котки.

  1. И до днес могат да се срещнат в дивата природа

Днес всички курилски котета се развъждат в питомници по стандартите на породата. Те са както късокосмести, така и полудългокосмести, като се срещат в различни шарки. Най-древният и популярен вид е "дивата" тигрова окраска в съчетание със средна дължина на козината. Освен това са разпространени и всевъзможни мраморни окраски (например окраската на Абрикот се нарича "червен мрамор"), димни и петнисти. Стандартът на породата не признава колорпойнт шарки, тъй като забранява смесването на тази порода с други.

При това тези котки и до днес обитават Курилските острови, като се срещат и в дивата природа на Камчатка. За разлика от много други котки, курилските не се боят от водата. Живеят на прайдове, а не самостоятелно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: