Водката не губи позиции и остава една от най-популярните алкохолни напитки в света в продължение на много години поради своята универсалност. Още по-изненадващо е колко малко историците знаят за нея.
В древен Египет е създаден своеобразен прототип на водка, но получената течност се използва за медицински цели. Според различни източници нейното преоткриване се случва в Близкия изток през X век, но отново не като познатата напитка – мюсюлманите не пият алкохол.
В Русия спиртът – основата на водката – се появява за първи път едва през 1386 г. с пристигането на генуезкото посолство. Но напитката не е по вкуса на царския двор. По това време в Русия са популярни и други опияняващи напитки – медовина, квас, вино и бира, а изобретението, демонстрирано от генуезците, изглежда прекалено силно и е решено да се използва само като лекарство и то силно разредено. Приблизително по същото време, според една версия, монахът Исидор, заключен в московския Чудов манастир, изобретява самогона. Самогонът е почти същият като водката, но ако водката се прави от вода и спирт, то самогонът се получава в резултат на ферментацията на зърнени култури – пшеница, ечемик, овес и други.
Досега никой от историците не е успял да установи точната година или дори десетилетие, когато "хлебното вино", както тогава наричат водката, се появява в Русия. Има легенда, че химикът Дмитрий Менделеев изобретява водката, но това също е грешка. Химикът изучава взаимодействието на молекулите и се опитва да разбере защо при смесване на спирт и вода в равни пропорции се получава по-малък обем течност, отколкото преди смесването. На това е посветена дисертацията на учения "За съединяването на спирта с вода". В текста на изследването няма нищо за вкуса или ефекта на водката върху човешкото тяло. Това не отменя факта, че именно изследванията на Менделеев са в основата на стандарта за водка, въведен през 1894 година. След публикуването на научната работа на учения правителството патентова Менделеевия състав на водката, наречен "Московская особая". Зърненият спирт се разрежда по тегло с вода точно до 40 °.
Д. Менделеев
Ф. Блумбах/SputnikВсичко това не пречи на водката да си осигури титлата "руска напитка", но чак през XX век и благодарение на умело рекламиране. Смирнов, основният производител на водка в Руската империя, наричан "царят на водката", емигрира след революцията от 1917 година. През 1933 г. той продава правата за производство на водка Smirnoff на американски бизнесмен, който през 1938 г. ги препродава на компанията Hueblein. Руските корени на марката свършват своята работа – така водката се превръща в масовото съзнание в напитката на руснаците. Самата марка все още е в челните позиции на най-продаваните водки в света.
Произходът на думата "водка" е не по-малко сложен от историята на самата напитка. Водката не е нищо повече от умалително на думата "вода", но кога точно започва да се използва като наименование на алкохолна напитка, не е известно. Водката в Русия е наричана "хлебно вино", "полугар", "самон", "горелка". Името "водка", се използва неофициално в устната реч.
Първият официален документ, в който се използва думата "водка", е указът на Петър I от 1683 г. "За събирането на мита върху различни вина и водки, внасяни от чужбина". На самите етикети напитката се нарича "трапезно вино", "рафинирано вино", показани са и градусите ѝ, а първите етикети с думата "водка" се появяват едва в края на XIX век.
До въвеждането на монопол върху думата "водка" през 1902 г. продължават да съществуват две наименования наведнъж – водка и вино (трапезно, хлебно, подсилено и други). Стандартът от 1936 г. слага край на това, защото ясно определя какво е водката – "безцветна и прозрачна смес от ректифициран спирт с вода". Тогава се утвърждава и технологията на производство.
Някои смятат водката за прочистваща вкусовите рецептори напитка, която е хубаво да се пие преди сервиране на следващо ястие – същата функция изпълнява джинджифилът в сушито. Но в руската култура водката заема отделно място. Исторически Русия има малко ресурси за винопроизводство и излишък от зърно, от което се прави напитката – така виното в Русия става "хлебно". Това формира специална култура на пиене и възглед за правилното използване на водка. Ето какво казва за нея главният сомелиер на ресторантския холдинг Maison Dellos Сергей Аксьоновски: "Пиенето на водка е цял ритуал. Обикновено се пие като аперитив или диджестив, който в Русия се нарича "на посошок".
Случва се водка да се пие през цялото хранене, ако менюто предполага избора на водката като основна напитка. Такова меню ще се състои предимно от различни мариновани и осолени зеленчуци – това също се е развило исторически, защото някога подобни заготовки са правени във всеки дом, а кисело-соленият вкус върви добре с водката. Самата водка трябва да се пие охладена, почти ледено студена – това е най-добрият вариант."
Според Сергей рибните мезета от скумрия, херинга и сьомга, както осолени, така и пушени, също вървят добре с водка. Освен рибата, сланината също подхожда на водката. Водката се пие с различни месни продукти като: варено свинско, сушено говеждо, пушена шунка. Друг популярен вариант е пастет, състоящ се от херинга, лук и варени яйца.
Най-руските варианти за пиене на водка са с палачинки, хайвер и борш. Хайверът обикновено е отделен продукт в културата на пиене на водка. Червеният и черният са подходящи, но комбинацията от черен хайвер с водка е една от най-добрите гастрономически двойки.
Разнообразието от това, с което може да пиете водка, е огромно. Все пак не я пробвайте с десерт!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си