Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Филмът "Ловецът на елени" (1978) на Майкъл Чимино има много регалии и титли. Това е един от емблематичните хитове на новия Холивуд – така се нарича периодът в историята на американската филмова индустрия (от края на 1960-те до началото на 1980-те години), когато режисьорите за кратко време взимат връх над продуцентите, а авторските филми събират добри доходи в касите. Това е и един от първите филми за войната във Виетнам. Чимино успешно опровергава стереотипа, че филм на подобна тема не може да заинтиргува широката публика. Зрителите изпълват кината и дори тричасовият хронометраж на филма не ги спира.
Именно заради "Ловецът на елени" култовият актьор Кристофър Уокън получава единствения си Оскар, а Мерил Стрийп за първи път е номинирана за престижната награда.
Как въобще се появява руската тема във филма? В оригиналния сценарий, наречен "Човекът, който дойде да играе", няма нито нито руснаци, нито Виетнам. Първоначалната версия разказва за американци, играещи руска рулетка в Лас Вегас. Нова история измисля прикрепеният към проекта режисьор Майкъл Чимино, който става и един от сценаристите във финалната версия.
"Руска рулетка" се превръща в метафора за виетнамската военна авантюра, а националността на героите явно подсказва самата смъртоносна игра.
"Ловецът на елени" също е филм за смесването на културите в американското общество. Изселниците от Руската империя, възпитани в американските ценности, отиват да се бият с комунистите във Виетнам. Режисьорът, за да подсили този акцент, показва подробно в първата част на филма как живее руската диаспора в Пенсилвания. Точно заради това и изпълнената от тях песен God Bless America звучи много трогателно в края на филма.
Все пак животът и обичаите на тази диаспора до голяма степен са измислени от Чимино. Режисьорът и главните актьори посвещават една седмица от живота си, за да се потопят в условията, в които живеят героите на бъдещия им филм. Те пътуват с кола през пустошта, дори "нахлуват" на истинска руска сватба. Но това пътуване се случва едва в края на подготвителния период, когато сценарият вече отдавана е написан.
Чимино е италиано-американец и със сигурност би могъл да опише италианската общност в Америка по много по-реалистичен начин. Въпреки това Франсис Форд Копола по това време вече е заснел две части от "Кръстникът", гангстерска сага, която поставя нова летва в изобразяването на италианските американци. Освен това "Ловецът на елени" е подобен по драматургия на първата серия: там също се повдига темата за смесването на народите в Америка в контекста на войната (макар и Втората световна война), а семейните ритуали играят огромна роля в сюжета. Чимино и Копола започват филмите си с дълга сцена от сватба. За ролята на ловеца на елени Майк Вронски режисьорът избира Робърт де Ниро, който изиграва кръстника на младия Вито Корлеоне във втората серия на култовия филм.
Благодарение на руската тематика Чимино успява да се дистанцира максимално от хитовата поредица и да избегне излишните сравнения.
Еклектизмът тук царува навсякъде. Вземете имената на главните герои. Героят на Робърт де Ниро очевидно дължи фамилията си на Лев Толстой и "Анна Каренина", а тя е по-скоро полска. Украинско-беларуското фамилно име на героя на Кристофър Уокън – Ник (Никанор) Чеботаревич – се произнася с ясна грешка, вместо "б" се казва "в": "ЧеВотаревич" (Chevotarevich). Стенли – последната роля на актьора Джон Казале – е наричан от приятелите си по полски маниер Стош (Stosh). Героите говорят смесица от славянски езици и вдигат "руския" тост, традиционен за холивудското кино "Na zdrowie!".
Сватбата на семейство Пушкови – Стивън (Джон Савидж) и Анджела (Рутаня Алда) – е заснета в катедралата "Св. Теодосий и Лемко Хол" в Кливланд, където компактно живеят карпатските русини. Те също са заснети в тълпата.
Отделен куриоз е изборът на музика. Като например как участниците започват да танцуват танц, наподобяващ традиционния казачок, но на много неподходяща песен – романса "Тройка" на композитора от времето на царска Русия Петър Булахов. И в края на вечерта всички пеят заедно "Катюша", популярна съветска песен, която емигрантите от онези години едва ли са знаели наизуст (времето на действие е краят на 1960-те години, тоест героите пристигат в САЩ преди или непосредствено след Октомврийската революция, или пък са деца на имигранти). Изборът е екстравагантен, макар и напълно съответстващ със сюжета. Катюша копнее за своя любим, който е някъде "на далечната граница... защитава родната си земя". Така е и тук – сватбеното тържество е и прощален пир, защото съпругът и двама негови приятели трябва да заминат за Виетнам след тържеството.
Показателно е също, че от всички актьори, които играят важни за сюжета роли, само двама са от бившата Руска империя, а и те далеч не са на преден план. Това е латвийката Рутаня Алда (съпругата на Стивън) и Джордж Дзундза (приятел на главните герои), син на остарбайтери – украинец и полякиня, които германците насилствено отвеждат в Германия по време на Втората световна война, за да работят във фабрика.
Честно казано, струва си да се каже, че част от еклектиката във филма изглежда доста реалистична. Виждаме православна венчавка, но всички, включително свещеникът, говорят английски, а тенекии са вързани на колата на младоженците, което е много американско. Като цяло е очевидно, че Чимино не се стреми към историческа достоверност – той заснема по-скоро притча, отколкото драма, затова в името на художествената истина редовно жертва достоверността. И не само в руските сцени.
Премиерата на "Ловецът на елени" на филмовия фестивал в Берлин завършва със скандал – съветската делегация напуска залата по време на прожекцията в знак на протест. Те обаче изобщо не са възмутени от неточностите в образа на руската диаспора, а от демонизирането на виетнамските комунисти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си