Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ние не обичаме да си припомняме, че не сме вечни на този свят. А идеята да се превърнат траурни предмети в музейни експонати изглежда напълно шокираща. Още по-изненадващо е, че единственият Музей на световната погребална култура в Русия, разположен в покрайнините на Новосибирск, се намира във всеки пътеводител, разказващ за този сибирски град.
Музеят на смъртта се намира до крематориума на около час път от центъра. Първото нещо, което ще забележите, е, че и двете сгради са ярко оранжеви и се виждат отдалеч. Този жизнерадостен цвят е избран от основателя на двете институции, новосибирския предприемач Сергей Якушин.
Интересът му към обредната сфера възниква по лични причини – през 1990-те години той е диагностициран с рак и за да преодолее страховете си, започва да събира различни атрибути, свързани с културата на траура и погребенията при различните народи. През 1992 г. организира международна изложба на погребалнето дело, през 2003 г. открива първия крематориум в града, а през 2012 г. – музей на смъртта.
Нощ на музейте в музея
Кирил Кухмар / ТАСС"Първоначално аз самата не вярвах, че музеят ще бъде интересен за някого", казва директорът на музея и съпруга на сина му Татяна Якушина. "Когато отворихме, седях тук сама, да посрещнем трима души на ден си беше голям късмет".
Днес това е един от най-популярните музеи в града. "Разбира се, темата за смъртта е табу, никой не иска да мисли за страшното, но всъщност това е единственото гарантирано събитие в живота на човека. Всичко останало може да не ни се случи", споделя Татяна. "Човек може да дойде при нас със своите страхове, въпроси, истории, дори и само да си поговорим".
Още през 2013 г. Сергей Якушин прави доживотен договор за погребението си със собствения си крематориум. "Всичко беше описано – от маршрута на шествието и вида на ковчега, изработен в неговата работилница, до точните песни. А едно от основните му желания е кортежът да премине през централните улици на Новосибирск, неговия роден и любим град", допълва Татяна.
Болестта преборва Якушин през 2022 г., но той оставя голямо наследство – около 30 000 експоната, свързани с погребалните традиции. Те са разположени в три отделни павилиона, чието разглеждане ще отнеме няколко часа на посетителите.
"Ние запознаваме хората с историята на погребалната култура, така че да могат да видят опита от миналото", споделя художественият директор и екскурзовод Инна Исаева, докато вървим към експозицията "Тъжната стая", където има манекен на жена в траур от края на XIX век. "Ние не плашим чрез смъртта, нашият музей е за живота".
И така, първата и най-голяма зала е посветена на културата на възпоменанието от епохата на Викторианска Англия, когато в светското общество се появява протокол, който регулира поведението след погребението и времето на траура. "Тогава се е смятало, че погребението е последният празник в живота на човек и богатите хора не пестят пари за организацията на това събитие", разказва Исаева.
Тук са показани старинни гравюри, многобройни траурни рокли, стилни декорации и медальони с къдрици от коси на починали хора, различни видове погребални урни.
Втората зала разказва за погребенията в различни култури и религии: юдаизъм, ислям, будизъм, католицизъм, православие. И, разбира се, за съветското погребение. Реплика на балсамирания Ленин, както в мавзолея в Москва, съветски ковчези, тапицирани с кадифе, символизиращи "огъня" на революцията, защото съветският човек трябва не само да живее, но и да умре по нов начин, обяснява Инна.
В третата зала има изложба, посветена на 10-годишнината на музея. В нея се виждат първите експонати и тематична изложба за аварията в Чернобил.
Докато преминавате през всичко, постепенно свиквате със скелетите (за щастие, те не са истински), саркофазите, траурните одежди и дори страховитите снимки.
Освен колекцията на Якушин, има експонати, които са дарени от други хора и музеи (най-често това са документи). Тук има реплика на ковчег за многократна употреба с отварящо се дъно от Музея на погребалните принадлежности във Виена.
"Често ни питат: Не ви ли е страх тук?", определено, не ни е страх, – смее се екскурзоводът Евгения Юдина. – Може би е страшно някъде в мегаполис късно вечерта да стоиш на автобусна спирка. А тук в музея за култура и наука няма от какво да ни е страх.
Евгения е филолог по образование, преподавала е в училище. "Семейството ми беше сред първите жители на Новосибирск, които прибягнаха до кремация през 2003 г.", казва тя. "И така се случи, че неведнъж бях клиент на този крематориум. По-късно се запознах с Татяна, станахме приятелки и тя ми предложи работа в музея", допълва Евгения. Вече втора година тя води турове тук и смята, че това е съдба.
А Инна идва в музея на смъртта от драматичния театър. Тя по-рано никога не е ходила в музея, а основателя му вижда едва когато взема участие в последния му път. Инна е очарована от художествения вкус на колекцията му.
"Подхождам към тази тема от гледна точка на изследовател", казва тя. "Не сънувам кошмари, спазвам голяма дистанция между тази тема и себе си, разбирам, че това рано или късно ще се случи на всеки и тази дистанция ми помага първо да се съхраня и второ да видя много нови неща, но не и да се потапям в това с ума си".
Както обяснява персоналът, трябва да разберете, че смъртта е част от нашия живот и трябва да се отнасяте към нея с уважение, но да се заигравате с нея не бива.
"Не мога да кажа, че изобщо не мисля за смъртта, понякога възникват такива мисли", споделя Ина. "Но се опитвам да се съсредоточа върху живота си, който е в моя власт и предназначение. Работейки тук, виждаш крехкостта на живота. Всички ще си отидем, въпросът е само какво ще оставим след себе си и с какво ще ни запомнят", завършва разказа си жителката на Новосибирск.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си