Как по времето на СССР Пушкинският музей става музей на Сталин

Legion Media
Шедьоврите на световната живопис са пратени по складовете, а в огромните музейни зали са докарани подаръци, получени от Сталин от миньори, приятелски страни и не само.

Държавният музей за изобразително изкуство "А.С. Пушкин" в Москва, една от най-големите колекции на световно изкуство, в края на 1940-те има всички шансове да спре да съществува и да се превърне в… музей на Йосиф Сталин. Именно тогава между стените му е организирана изложба на подаръци за вожда, изместили почти всички експозиции. И, за разлика от други временни експозиции, сроковете на тази изложба не са обозначени.

Препълнени хранилища

По време на Втората световна война част от експонатите в музея са изнесени с цел евакуация. В тези години покривът е ударен от бомба, много зали не се отопляват. Но още през 1946 г. музеят е реставриран, всички съкровища са върнати по местата си и той е отворен за публиката.

В края на 1940-те Пушкинският музей става истинска съкровищница на изкуството – тук пристигат огромен брой трофейни вещи от Германия – от картини и гоблени до мебели, керамика, скулптури, включително шедьоври от колекцията на Дрезденската картинна галерия. Освен това, през 1948 г., в рамките на борбата с космополитизма, тук е добавена част от безценната колекция на Музея за ново западно изкуство, която се състои от национализираните знаменити колекции на Сергей Шчукин и Иван Морозов. Сред творбите, попаднали тук, има и шедьоври на импресионисти, постимпресионисти и модернисти – от Клод Моне и Реноар до Матис и Пикасо. Властите не планират да излагат тези "вредни" произведения на изкуството.

Музеят фактически не може да се справи с наплива от творби – той е буквално претъпкан с най-различни предмети на изкуството. Служителите не успяват да описват шедьоврите и те са натъпкани в складовете. Част от неописаните картини на западни майстори дори изчезват и попадат по стените на чиновническите кабинети. Трофейната мебел пък се използва за нуждите на научните отдели и други служебни помещения.

През 1949 г. в музея нахлува правителствена комисия, за да организира изложба на подаръците на Йосиф Сталин по случай 70-ата му годишнина. Много от служителите са буквално принудени да изпълнят тази задача. Но преди това, 30 от работниците в музея са уволнени, защото не минават проверката на органите за сигурност.

Бърза смяна на декорацията

Униформените – много вежливо, но настойчиво, започват да прочистват централните зали на музея: буквално за 2 дни от 12-те зали са изнесени около 1500 експоната – френски, холандски, италиански и други западни картини, както и знаменити скулптурни и архитектурни отливки от античността. Те също са пратени в хранилището.

Алексей Петухов, старши научен сътрудник в Пушкинския музей, намира музейни работници, които са бивши непосредствени участници в тези процеси. Една от тях си спомня как, заедно с неин колега, влизат в една от опустошените зали, където до неотдавна се пази изкуство от Италия, и двете се разплакват от безсилие.

В рекордно кратки срокове, за седмица, в институцията са подредени сталински изложби от сложни шперплатови конструкции. Класическият портик е покрит с гигантски портрет на вожда. По ирония на съдбата, в залата, зад портрета на Сталин, се пазят шедьоври на Пикасо, без шанс някога изобщо да видят бял свят. Изложбата е подредена в нарушение с нормите за пожарна безопасност – купчини от лесно запалими предмети и платове, блокирани входове и изходи и пренатоварена електрическа мрежа.

Музей в музея

Какво ли няма в тази изложба – килими и пано с избродираната фигура на Сталин и неговите съратници, около 1000 статуи на вожда, включително скулптури от антрацит, изработени от миньорите от Силезия. Вази, текстил, порцелан и дори бонбони и сладки от приятели-комунисти от цял свят (много от тях вече са завъдили червеи, но никой не смее да изхвърли народните дарове на вожда).

Олга Никитюк, една от служителите в музея по онова време, в разговор с Петухов си спомня, че специалистите по западно изкуство са принудени да разказват на посетителите за портрети на Сталин върху оризови зърна, въглища и метал. Текстът за екскурзиите е одобрен – той трябва да бъде научен наизуст, и не само той – всичко това се следи строго и нарушителите са заплашени от уволнение.

Освен това, служителите следят за идеалния ред и треперят, когато механизмът на разтегателната маса със сервиз чаши, подарени от Чехословакия, се разваля. (На снимката по-долу е цяла зала с подаръци от Чехословакия).

Сградата на музея вече е под непрекъсната усилена охрана – чекистите дори водят кучета.

Експозицията е посетена от около 4 милиона души. Само дето самият Сталин така и не се появява в него нито веднъж. Изложбата не е ограничена във времето и никой няма намерение да я "разваля" (или пък няма смелост), дори след смъртта на главния герой през март 1953 година…

В един летен ден през същата година, обаче, служителите, идвайки на работа, не намират огромния туркменски килим с портретите на членовете на политбюро… (на снимката по-долу). Невъзможно е той да е изчезнал или откраднат от толкова строго охранявано място. На килима е изобразен и съратникът на Сталин, всесилният министър на вътрешните работи Лаврентий Берия, който междувременно е арестуван. А скоро и цялата изложба ще бъде закрита завинаги.

След закриването, експонатите с някаква художествена стойност са разпределени по московските музей. Част от тях остават в Пушкинския музей, друга заминава за Музея на революцията, за Музея на Ленин и Музея на Москва. Например, мотоциклет "Ява", подарен от чехите, релси и други технически вещи, както и предмети, свързани с историята на техниката, са изпратени в Политехническия музей.

На 25 декември 1953 г. в Пушкинския музей са открити тържествено зали, посветени на изкуството и културата на Древния изток, античността, Западна Европа (от IV в. пр.н.е. до XX в.). За първи път бял свят виждат дори творби на импресионисти.

По-късно, след глобална реставрация, музеят прави и изложба на трофейно изкуство и шедьоври от Дрезденската галерия. Тогава легендарната "Сиктинска Мадона" на Рафаело за първи и последен път е изложена в Русия, преди да бъде върната в Германия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"