Защо в СССР забраняват дъвките?

Дъвката е застигнала от участта на много други предмети, които не отговарят на съветската представа за правилно – тя не е официално забранена, но е осъждана.

Младши лейтенант Иван Сизоненко с момчета, 1967

Всеволод Тарасевич/Sputnik

Това лакомство става истински "забранен плод" за съветските деца и тийнейджъри. Те страстно се стремят да се сдобият с него и са готови на какво ли не, за да се доберат до него. Някои дори просят дъвки от чужденците с риск да попаднат в полезрението на органите на реда.

Вражески продукт

Франция. 1 май 1969 г. Съветски туристи във Версай

Владимир Войтенко/ТАСС

Чак до 1970-те години в СССР не се произвеждат дъвки. Единици, пристигнали от чужбина, познават и дори са пробвали този продукт: дипломатите и техните семейства, номенклатурата, преводачи, но редовият съветски гражданин не е запознат с нея. Дъвката обаче е осъждана от съветските идеолози – в нея те виждат отражение на безсмисления капиталистически строй и символ на враждебната американска култура.

Евгений Ясенов/ТАСС

С отслабването на желязната завеса след смъртта на Сталин в съветската действителност постепенно започват да проникват елементи от западната култура – през 1955 г. съветските граждани дори получават възможност да пътуват зад граница. Тази възможност е достъпна за малцина и пътуването е свързано с множество условия: безупречна репутация, препоръки, попълване на изчерпателна анкета от пет страници с информация от личен характер и дори медицинска справка.

Изкуствоведът Михаил Герман по-късно разказва: "Медицинската справка получих по втория начин. Дори на здравите ги даваха с голяма неохота. Може да си годен за военна служба, […], но да не си годен за пътуване в чужбина". Между другото, дори да успее да излезе в чужбина, съветският човек има право да вземе със себе си и да обмени във валута много ограничена сума пари. Всички се стараят да си купят с тези пари дрехи или техника, а за дъвки и други такива дреболии остават малко средства, затова не връщат в родината си много такива стоки.

Норвежки юноши и съветски момичета

Максимов/Sputnik

Отровна дъвка с бръснарски ножчета

Не се знае със сигурност кога точно дъвката попада в Съветския съюз масово. Вероятно първата вълна на популярност е свързана с проведения през 1957 г. IV Световен фестивал на младежите и студентите в Москва. В столицата идват много чуждестранни гости, които понякога подаряват дъвки като сувенири, а в замяна получават съветски дрънкулки, като например значки. Ако приятелският обмен се превърне в търговия, той вече се нарича "фарцовка" – покупко-продажба или бартер с чужденци. Именно така преди и след фестивала в СССР прониква солидно количество предмети от западния бит. Нелегалните търговци могат да бъдат арестувани за спекулантство или валутни операции, но това не спира съветската младеж.

Следващият бум е по време на Олимпиадата през 1980 година.

Церемония по закриване на Олимпиадата в Москва на 3 август 1980 г.

МАММ/МДФ/Russia in photo

Атмосферата преди нея е доста напрегната, тъй като капиталистическите държави я бойкотират и съветските власти не изключват евентуални диверсии. Свободният достъп до Москва е закрит, на децата е препоръчано да напуснат града, тъй като училищата са в лятна ваканция. Но все пак властите смятат за необходимо да призоват жителите, останали в града, да бъдат бдителни.

Днес е трудно да се установи първоизточникът на слуховете. Но из градовете в СССР, където се провеждат съревнованията, започват да се разпространяват приказки, че в някои училища и в заводите уж идват служители на милицията и предупреждават, че е опасно да се влиза в контакт с чужденци, а дъвката, която те могат да се опитат да подарят на някого, може да е отровна или дори в нея да има скрито бръснарско ножче. Говори се, че някакъв ученик приел подаръка и попаднал в болница. Милиционерите подчертават, че приемането на какъвто и да било подарък би означавало "преклонение пред Запада" и този, който го приеме, е на няколко крачки от това да бъде вербуван от западното разузнаване.

Но сред младежите има и такива, които не се спират пред никакви заплахи и забрани. Дъвката за много хора се превръща в символ на прекрасния западен живот – притегателен и недостъпен. Освен това, рядката стока повишава статута на този, който я притежава, сред връстниците му: в интервю за "Пионерская правда" ученик от края на 1970-те години признава, че освен всичко останало, дъвката му е нужна, за да го молят останалите да им даде малко.

Родна дъвка

amgum.ru

В СССР започват да се произвеждат родни дъвки след трагичните събития в Соколники през 1975 година. Тогава на стадиона играят юношеските хокейни отбори на СССР и Канада. Спонсор на канадския обор е производителят на дъвки Wrigley, а някои от феновете очакват по време на събитието да се раздават дъвки. След края на играта съветските зрители се втурват към изхода на стадиона, където са паркирани автобусите на канадците. Изходът се оказва затворен, а на стадиона неочаквано изключват осветлението. Според една от версиите лампите са изключени нарочно, за да не могат чуждите журналисти да заснемат оживлението на съветските младежи около дъвките. Заради блокираните врати и изключеното осветление започва блъсканица, в която загиват 21 души. Тринайсет от жертвите са деца на възраст под 16 години.

След инцидента в Соколники в Ереван (Арменска ССР) през 1977 г. започват да се произвеждат първите съветски дъвки. След нея дъвки започва да прави и едно от най-големите съветски сладкарски предприятия, "Рот Фронт". По лавките се появяват дъвки с вкус на ягода, портокал, мента и кафе – по пет в една опаковка.

Чак до разпадането на СССР дъвката си остава предмет на нелегална търговия, но с появата на масовото ѝ производство оживлението около някога желания атрибут от западния живот започва да отслабва. През 1990-те, когато вносните стоки наводняват руския пазар, чуждестранната дъвка бързо заема мястото на съветската, а децата и тийнейджърите започват да си разменят и дори да колекционират нов предмет – картинки от дъвки "Турбо". "Ценното не беше самата дъвка – само след 5 минути тя ставаше абсолютно безвкусна. В дъвката имаше картинки с коли и мотоциклети, по които всички момчета изучаваха чуждестранната автомобилна промишленост. По улиците имаше само "Волга" и "Жигули", а на картинките имаше всичко – от Lamborghini и Bugatti до Opel и Toyota", спомня си Артур, който колекционира картинки през 1990-те.

Владимир Казанцев/ТАСС

С картинките дори е измислена игра: два екземпляра се поставят един върху друг и момчетата започват да ги удрят с длан – ако се обърнат (хартията е много лека), победителят взема и двете картинки. Общо картинките в дъвките "Турбо" са няколкостотин и много момчета се стремят да съберат цялата колекция, тъй като понякога картинките се използват като залог в други игри.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.