Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1996 г. излиза емблематичният филм "Титаник" на Джеймс Камерън. Филмът за рекордните тогава 200 милиона долара се изплаща само за 25 дни. Но преди Оскарите и триумфа положението е съвсем различно. Продуцентите наричат Камерън безумец, защото иска невъзможното по това време – детайлно възпроизвеждане на екрана на реалистичните костюми и интериора на потъналия лайнер.
Камерън иска да се гмурне до останките на Титаник. А единствените, които могат да му помогнат, са руснаците.
Десет години преди лентата да бъде пусната по кината, Камерън гледа документалния филм за Титаник от Стивън Лоу. Там има реални кадри на останките на дълбочина 3800 м в Атлантическия океан, заснети по време на потапянето на руските батискафи "Мир-1" и "Мир-2". Тогава те са най-добрите от серията дълбоководни апарати и Центърът за развитие на технологиите на Съединените щати признава това. Така режисьорът решава да отиде при руските учени.
"Мир"
Роман Денисов/ТАССТой полита за Калининград – базовото пристанище на изследователския кораб "Академик Келдиш", на борда на който се намират "Мир". Планът изисква подробно проучване и разбира се огромни средства.
"Отне му две години да помисли. Тогава си разменяхме факсове, защото все още нямаше имейли", спомня си руският учен Анатолий Сагалевич. Именно той и колегите му слизат с "Мир" до "Титаник" за снимките на Стивън Лоу.
Кораб "Академик Мъстислав Келдиш"
Роман Денисов/ТАССЗадачата наистина е амбициозна, защото Камерън иска не само да документира истинския интериор на Титаник, но и да включи тези кадри във филма. Оказа се, че студийното оборудване не е подходящо за това.
"Той искаше да снима в стерео. Трябваше да се поставят две камери в една кутия и да се направят два пъти по-тънки. За тази цел се обърна към Sony. Те му казаха, че могат да го направят, но за това трябва да заплати не 250 000 долара за всяка камера, а 1 милион. Той им отговори: "Да, готов съм да платя!", разказва хидронавтът Евгений Черняев, който работил с Камерън.
"Академик Келдиш", натоварен с батискафите, отива в зоната на потъналия "Титаник" за 20 дни. През това време Камерън и екипажът правят повече от 20 потапяния.
"Ако за мен това беше голямо приключение, то за Анатолий и екипа му си беше редовна работа: "Да се направи невъзможното преди обяд", пише режисьорът в книгата си "Изследване на дълбините". Той, според руските учени, се справя добре с потапянето и се учи бързо.
Анатолий Сагалевич на фона на батискафа "Мир-1" Институт по океанология РАН
Лев Федосеев/ТАСС"Налягането там е 500 атмосфери, тоест върху прозореца действа сила от над 160 тона, което е равно на теглото на 4 танка" – батискафите се намират точно в такива условия, споделя Сагалевич.
За едно гмуркане лентата в касетката стига само за 20 минути запис. Камерата се намира зад борда в специален хидравличен корпус. На "Мир" се инсталират малки модули с дистанционно управление, които влизат вътре в "Титаник". Тези малки роботи с дистанционно управление претърсват целия кораб – обраслите с водорасли салони, палуби, каюти, преминават и през бордовете.
"Проникнахме във всички помещения на Титаник, където беше възможно да стигнем с оборудването, посетихме каютите, видяхме леглата, мивките, огледалата; знаехме кой коя каюта заема и намерихме дрехите на хората, личните им вещи. Дори посетихме трюма и прегледахме товара", споделя режисьорът.
Джеймс Камерън. 1997
Legion MediaИ за да има поне някакъв смисъл дълбоководното заснемане, експертите поставят на апарата живачно-халогенно-йодни лампи с мощност от 1200 вата всяка.
Някои от подводните кадри са включени във филма, но повечето са използвани като документален материал за разработване на оформлението и интериора на "Титаник".
Exploring the Deep
Insight Editions, 2017Официалната премиера на филма е на 1 ноември 1997 г. на Международния филмов фестивал в Токио. Впоследствие режисьорът заснема още четири филма с руските учени. Това са документалните филми "Призракът на бездната: Титаник" (2001), "Експедиция Бисмарк" (2002) на още по-голяма дълбочина – 4700 метра, "Последните тайни на Титаник" (2005) и научнопопулярният "Пришълци от бездната".
Максималната дълбочина, до която могат да се гмурнат "Мир", е 6000 метра. Смята се, че 98,5% от дъното на целия Световен океан е на тази дълбочина. Батискафите са направени за научни изследвания и издирвателни операции.
Първото потапяне е извършено през 1987 г., оттогава, само за четири години, "Мир" се използват за 35 научни експедиции.
Освен океанските дълбини, те изследват дъното на Байкал, най-дълбокото езеро на планетата. През август 2009 г. Владимир Путин рискува да се гмурне на дъното му с такъв батискаф.
Подготовка за гмуркане в Байкал
Марк Агнор/SputnikПрез 2000-те ги използват за изследване на потъналата подводница Курск в Баренцово море. Те също така търсят потънала японска подводница със златен товар на борда и изследват дъното в района на потъналия през Втората световна война боен кораб "Бисмарк".
През 2007 г. руските "Мир" за първи в света се спускат на дъното на Северния ледовит океан – на дълбочина от 4,3 хиляди метра. Екипажът взима проби от почвата и поставя там титанов руски флаг.
Батискафите все още са базирани в Калининград, но вече не участват в експедиции и спасителни операции. "Мир-1" се превръща в експонат в Музея на Световния океан (все пак е редно да отбележим, че е в работно състояние и, ако е необходимо, може да бъде върнат на борда на "Келдиш"), а Мир-2 събира прах в хангар на Института по океанология на Руската академия на науките.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си