Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В един злополучен ден през 1921 г. се случва ужасна трагедия с обикновен съветски ученик Лев Понтрягин. В ръцете на тринадесетгодишно момче избухва счупен примус, който той се опитва да поправи. В резултат на това тийнейджърът напълно ослепява.
Бащата на Лев, Семьон Акимович, става свидетел на това нещастие и буквално се разпада. Започва да страда от епилептични припадъци, бързо получава увреждане и скоро умира от инсулт.
Самото момче обаче не се отказва. То не само оцелява, но и успява да се превърне в изключителен учен със световна репутация.
Първите години след трагедията са най-трудните в живота на Лев. Изглежда, че с училището всичко е свършено, но съучениците му му се притичат на помощ. Те му казват какво е написал учителят на дъската, помагат му с домашните.
Момчето е изправено пред труден въпрос – на какво да посвети живота си. Той усърдно се учи да свири на пиано, опитва се да се занимава със занаяти. Въпреки това математиката в крайна сметка се превръща в истинската му страст.
Голяма помощ в разбирането на науката му оказва майка му, обикновената шивачка Татяна Андреевна.
"[Тя] показа страхотен самоконтрол и саможертва, като ми помогна да преодолея трудностите, – спомня си Понтрягин. – Без системно образование, тя ми помагаше да подготвям уроците, когато бях в училище, четеше ми книги не само по хуманитарните раздели на училищната програма, но и по математика, която тя изобщо не знаеше, като при това книгите по математика бяха далеч отвъд училищната програма."
Майката се посвещава изцяло на сина си, като всъщност става негова секретарка. През деня тя му чете на глас десетки страници с математически формули, които той научава наизуст.
Най-трудното за Татяна Андреевна е да обясни на Лев математическите знаци, които той не вижда. За всеки такъв знак тя измисля специални обозначения, разбираеми за детето ("опашка нагоре" и т.н.). Бъдещият учен никога през живота си не е използвал Брайл, предназначен специално за слепи.
През 1925 г. Понтрягин завършва гимназия със златен медал и постъпва в Московския университет във физико-математическия факултет. На лекции той, разбира се, не записва нищо, но запомня всичко. През нощта, докато лежи в леглото, младият мъж мисли за това, което е чул. "Записването отклонява вниманието от разбирането на самата лекция", смята Лев Семьонович.
След университета следва аспирантура и преподавателска дейност. Още на 27-годишна възраст Понтрягин става доктор на физико-математическите науки.
На всеки етап от жизнения му път майка му продължава да му оказва цялостна подкрепа, без която той едва ли би успял да постигне много. На Лев помагат негови съученици, колеги, асистенти, приятели и познати. Математикът слуша и запомня всичко. Той развива феноменална памет и съхранява огромно количество информация в главата си.
Понтрягин използва пишеща машина, за да записва своите научни трудове. При това съзнателно оставя място, в което след това по негово желание въвеждат математически формули.
По-късно Понтрягин започва активно да използва магнетофона. Майка му или помощниците му четат научна или художествена литература на запис, който Лев Семьонович слуша. Той от своя страна сам диктува на магнетофона трудовете си, които след това предава на асистенти за декодиране.
Ученият се опитва да живее пълноценен живот. Той практически не използва никакви специални устройства, ходи без бастун и без помощта на други хора. Поради това често пада, а по лицето му се появяват пресни охлузвания и драскотини. Въпреки това Лев Семьонович става и отново продължава напред.
Понтрягин дори се научава да танцува, да кара ски и кънки. Освен това ученият два пъти е бил женен.
Лев Понтрягин става автор на около 300 публикации, включително няколко монографии и учебници. За своя принос към науката той получава редица съветски държавни награди и други високи награди, става почетен член на Международната академия по астронавтика, Лондонското математическо общество и Унгарската академия на науките, както и почетен доктор на науките от университета в Салфорд (Великобритания).
Благодарение на учения в науката се появяват термини като "принцип на максимума на Понтрягин", "характерни класове на Понтрягин", "двойственост на Понтрягин", "квадрат на Понтрягин", "критерий на Андронов-Понтрягин" и други.
Лев Семьонович изиграва значителна роля за това, че съмнителният проект за превръщането на редица сибирски реки в безводни райони на Централна Азия никога не вижда бял свят. Математикът пресмята до какви неблагоприятни последици ще доведе тази стъпка и изпраща лично писмо до лидера на страната Михаил Горбачов.
В чест на академик Понтрягин са кръстени астероид и улица в Москва и са издигнати два бюста, единият от които е в Руската държавна библиотека за слепи.
"Защо Лев Семьонович успя да направи толкова много? – пита се колегата на Понтрягин, математикът Игор Шафаревич. – Мисля, че защото той никога не се запитваше дали има достатъчно сили за някакво дело. Той се заемаше с работата и силите идваха сами. Постоянно прекрачваше границите на възможното."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си