Меню 1917: какво са яли болшевиките, Ленин и Николай II

Николай II, императрица Александра Федоровна и принц Алексей в императорския вагон, Русия, 1916 г.

Николай II, императрица Александра Федоровна и принц Алексей в императорския вагон, Русия, 1916 г.

Снимка архив
Винаги е интересно да погледнеш в паничката на съседа, нали? А когато става въпрос за паничката на последния цар на Руската империя или пък на вожда на пролетарската революция, любопитството е още по-голямо. Сега ще разберем какво са похапвали Ленин и сподвижниците му преди 100 години и с какво са се хранили Николай II и семейството му, докато са били в заточение, точно преди да бъдат екзекутирани.

Революцията през 1917 г. помита не само делението на богати и бедни, но и кулинарните традиции. Блюдата, които по-рано се готвят в семействата на дворяните и търговците, стават доста по-простички. Разрухата в страната слага кръст на разкошния живот и дори и вождовете на революцията не могат да се глезят с деликатеси. Например, членовете на революционния комитет често се хранят в столовата, организирана в сградата на бившия Институт за благородни девици в Смолни. Само че менюто там е доста скромно – то се състои основно от ястия с леща и просо. Ситуацията е толкова плачевна, че хората си носят хляб, когато ходят на ресторант.

Вечерята на болшевиките пък се състои от картофи и "затворническо" кюфте– 136 г телешко с горчица. Днес това ястие се предлага от Максим Сирников – главен готвач и руски кулинарен историк в ресторант "Домино" в резиденцията "Пирогово", където можете да опитате менюто от 1917 година.

"В общи линии болшевиките не били претенциозни. Много били от ниските класи. Освен това заради времето, прекарано в конспиративна работа, заточение, затвори, емиграция те не били ценители на изисканата храна. Но част от лидерите били от привилегированите класи – като например Георги Чичерин (дипломат, народен комисар на външните работи на РСФСР и СССР) и Александра Колонтай (извънреден и пълномощен посланик на СССР). Те знаят какво е добра храна", обяснява главният редактор на списание "Историк" Владимир Рудаков.

Рецептата на Максим Сирников за "затворническо" кюфте

Продукти за едно кюфте:

Говеждо месо – 136 г

Бял хляб – 1 филия

Сметана – 50 г

Половин глава лук

Сол, черен пипер, брашно за панировката, масло за пържене

Приготвяне:

Накиснете хляба в сметаната и го смелете заедно с говеждото и лука; добавете сол и пипер. Оформете кюфте, оваляйте го в брашното и го запържете в тиган от двете страни. Печете го във фурна до готовност.

Какво е ял Ленин?

В детството си Владимир Улянов (истинското фамилно име на Ленин) е ял руско-германски ястия. Майка му е родена в германска протестантска общност на р. Волга. Тя приготвя "млечни, зеленчукови и зърнени супи, но рядко прави руска щи, която смята за твърде "тежка", пише кулинарният историк Уилям Похлебкин в книгата си "Какво е ял Ленин".

От нея научаваме още, че семейството рядко готви месо; най-много телешко варено. Обикновено ядат яйца. "Твърдо сварени яйца в неделя е обичайното ястие за закуска и вечеря". По-късно диетата на Ленин също не е обилна и редовна.

"Като възрастен Ленин се храни много оскъдно", твърди Владимир Рудаков. "Той често яде без да пие нищо, поради което на 27-28 години има проблеми със стомаха. Единственото време, когато Илич "си отяжда", колкото и парадоксално да звучи, е по време на заточението му в с. Шушенское, когато се храни със здравословна фермерска храна, ходи на лов и за риба. "Леле, наистина си напълнял!", възкликва тъща му – майката на Надежда Крупская, когато им отива на гости. След това, докато е емигрант и след като идва на власт, Ленин често си спомня за този период. Дори докато е начело на съветското правителство, той не се храни много добре: работи постоянно и яде закуски, вместо истински блюда".

Рудаков отбелязва още, че съпругата на Ленин – Надежда Крупская – "готви зле и се научава да прави блини, когато е доста над 40-годишна възраст от готварска книга. Ето защо като емигранти те се хранят в сравнително евтини кафенета, а когато са в Кремъл – в столовите на Совнаркома".

Вечерята на императорското семейство

През 1917 г. пировете на царското семейство свършват. В Екатеринбург, в дома на Ипатиеви, където семейство Романови прекарват последните си 78 дни, те имат готвач на име Иван Харитонов. Семейството получава малко месо, затова вместо обичайните пелмени и вареники, Харитонов им прави салата от цвекло; вместо сладко от мандарини – компот; а вместо пайове – макарони на фурна.

За ресторант "Домино" Максим Сирников е пресъздал ястията, които са част от императорското меню в изгнание. Царската вечеря на Сирников включва крем-супа от пресни краставици, салата от цвекло, солени макарони на фурна и оризови кюфтета. Ето и някои рецепти.

Крем-супа от краставици

Продукти:

500 г пресни краставици

1 ч. минерална вода

Чесън, сол, черен пипер, копър, пресен лук

Приготвяне:

Настържете краставиците и чесъна на ситно ренде, смесете ги с минерална вода, добавете ситно нарязания пресен лук, копъра, солта и пипера.

Солени макарони на фурна

Продукти:

100 г макарони

1 яйце

1 чаша сметана

лук

Масло

Сол, пипер

Приготвяне:

Сварете макароните в подсолена вода. Разстелете ги върху тиган и изсипете сместа от сметаната и яйцата върху тях. Сложете запържения лук (нарязан на полумесеци) върху сместа и поръсете с черен пипер. Печете във фурна, докато течността се втвърди напълно.

Оризови кюфтета

Продукти:

1 чаша ориз

2 чаши вода

2 с.л. масло

1 яйце

Сол

1 лъжици наситнени пшеничени крекери

Приготвяне:

Сварете ориза в 2 чаши вода. Оставете го да се охлади. Добавете яйцето, солта, лъжица масло и смесете добре. Оформете кюфтета и ги оваляйте в крекерите. Изпържете от двете страни в останалото масло.

Имаме още много интересни статии за революцията. Но тук ще намерите всичко, което някога сте искали да знаете за този период от руската история!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"