Всичко, което някога сте искали да знаете за руската Революция

Войници се готвят за нападението на Зимния дворец в Петроград, октомври 1917 г.

Войници се готвят за нападението на Зимния дворец в Петроград, октомври 1917 г.

Russian Look/Global Look Press
От Революцията през 1917 г. мина близо век (всъщност, за този период избухват две революции), но това събитие продължава да е едно от най-важните в руската история. Ние от Russia Beyond съставихме списък на всичко, с което разполагаме по темата.

Февруарската революция през 1917 г. слага край на 200-годишното управление на Романови и погребва руската монархия завинаги. Хората, уморени от автокрацията, свалят Николай II. След няколко месеца на политически борби, левите радикали, известни като болшевики, идват на власт. Предстои близо 70-годишно управление на Русия от комунистите.

С приближаването на ноември 2017 г., когато ще бъдат отбелязани 100 години от брилянтната победа на болшевиките, решихме да съберем всички статии, които Russia Beyond е писала по тази тема. Списъкът, разбира се, не е окончателен, защото им още много, което да си спомняме, и за което да пишем за тези съдбоносни дни.

Брониран автомобил

Защо Октомврийската революция всъщност се случва през ноември?

Фактът, че Октомврийската революция всъщност се е случила през ноември (а февруарската – през март) е много странен за хората – и не само за чужденците. Това се дължи на различния начин, по който се определят датите. До 1918 г. Русия използва юлианския календар, който изостава от масово използвания грегориански календар с две седмици.

Едно от първите неща, които правят болшевиките, след като превземат властта, е да забранят юлианския календар. За разлика от много от останалите им инициативи, тази носи щастие и удобство на всички руснаци.

Защо избухва революцията?

Любителите на теориите на конспирацията обичат да спекулират, че има "тайни причини" за падането на монархията. Според някои германците (те воюват с Русия от 1914 до 1918 г.) или пък британците (съюзници на Русия) или дори масоните всъщност планират Революцията.

Историците обаче вярват ,че гневът на масите е предизвикан от логични и доста обикновени причини. Изтощени от Втората световна война, хората копнеят за мир, но войната продължава ли продължава. Поради слабата инфраструктура, държавните служители не могат да снабдяват столицата на страната Петроград (едно от предишните имена на Санкт Петербург) с храна. Тези "хлебни бунтове" всъщност бележат началото на въстанието.

Селяните, които представляват по-голямата част от руското население, са недоволни от властта. Въпреки че цар Александър II ги е освободил през 1861 г. със забраната на крепостничеството, през 1917 г. все още повечето от тези бивши крепостници нямат собствена земя. Работниците са подложени на тежки условия на труд, които понякога са непосилни.

Цар Николай II и политиките му също дават поводи за Революцията. През пролетта на 1917 г. дори царската прослойка смята Николай II за слаб и бездарен управник. Царското семейство от години е манипулирано от Григорий Распутин, мистик, смятан за светец, който е мразен от народа. Когато Революцията избухва, повечето руснаци вече изобщо не са лоялни на монархията.

Защо печелят болшевиките?

Демонстрации на работници от завода

През 1917 г. тази група марксисти не са нито най-популярните, нито най-влиятелните в Русия, а Февруарската революция ги изненадва. Лидерът им Владимир Ленин е в изгнание в Швейцария заедно с още много комунисти. Те обаче се връщат в родината възможно най-бързо – и започват да действат незабавно.

Хората обичали болшевиките, защото те обещавали мир и благоденствие, без да е нужно да се чака, и твърдели, че пролетариатът и селяните трябва да вървят ръка за ръка в борбата си срещу буржоазията и империализма. Болшевиките вярвали в каузата си и били изглеждали изключително добри на фона на нерешителните политици, които непрекъснато говорели нещо за велико народно събрание и демокрация в периода между март и октомври.

Александър Фьодорович Керенски (1881-1970), руски революционен лидер, министър на войната през 1917 година.

Самият лидер на партията им Владимир Ленин е повод за триумф. Той е трудолюбив и безстрашен революционер, който печели сърцата на хората със своите речи и прави всичко възможно да организира партията, така че да могат да завземат властта.

Червеногвардейци, войници и моряци атакуват Зимния дворец, който се охранява от жени-кадети и части от социално-революционното правителство на Керенски.

През есента на 1917 г. той вече е по-популярен от хитрия, но слаб Александър Керенски, който е начело на временното правителство, управлявало Русия между март и октомври. Опитите на военните да спрат революционерите и да наложат дясна диктатура също се провалят.

И така на 7 ноември 1917 г. болшевиките повеждат масите, превземат Зимния дворец в Петроград и свалят временното правителство.

Лицата на революцията

Освен Ленин, сред болшевиките има и много други интересни личности. Например заклетият революционер Лев Троцки, който през 1917 г. е не по-малко важен за партията от Ленин. По-късно той създава Червената армия и помага на комунистите да спечелят Руската гражданска война. Дните му обаче завършват в изгнание принуден е да избяга от СССР, след като губи борбата за власт от Сталин.

Ленин говори пред масите в Петроград, 1919 г. - вдясно от него е Троцки.

Съпругата на Ленин Надежда Крупская също е важен революционер. Тя остава вярна на Ленин и на марксизма през целия си живот и помага на съпруга си изключително много, въпреки че ревнува от връзката му с друга революционерка – Инеса Арманд.

Болшевиките не се боят от никого, защото имат дълга история на борба срещу властта. От 1890-те до 1900-те партията е незаконна в Русия и получава парите си по жестоки и неконвенционални начини.

Времена на промяна

Руската революция променя траекторията на страната завинаги. Някои промени, разбира се, не са към по-добро – през Гражданската война умират 12,5 млн. души, а хората са изтощени от постоянната война и промяна на режима. В продължение на няколко години много руснаци дори се пристрастяват към наркотиците.

Тези събития обаче дават на Русия нова перспектива и нов имидж. Например авангардното изкуство все още се свързва дълбоко с революцията и социализма, тъй като руският авангард и болшевиките се подкрепят взаимно. Революцията променя обществото и дори начина, по който се обличат хората.

Творба на художника Нейтън Алтман (1889-1970). Репродукция. Държавен руски музей в Ленинград (днешен Санкт Петербург).

Изкуството отразява Революцията. Хората правят филми и пишат книги и стихотворения по темата – и всъщност продължават да го правят и до днес. Някои, като носителят на Нобелова награда Иван Бунин, мразят революцията, а други, като поета Владимир Маяковски, не мога да си представят живота без нея.

Как чужденците реагират на Революцията?

Накратко, чужденците реагират различно. Американският журналист Джон Рийд подкрепя революцията и остава приятел на СССР до гроб – той е погребан в Москва. От друга страна известният британски автор Съмърсет Моъм е противник на въстанието и е изпратен като шпионин в Москва, за да предотврати революцията. За щастие или не, не успява.

Десетки чужденци, станали свидетели на Февруарската и Октомврийската революция (основно дипломати и журналисти) пишат мемоари за този период. "С готовност признавам, че Ленин и Троцки са необикновени мъже", пише Джордж Бюканън, британският посланик в Русия.

Още по темата:

>>>Съвременници за отказа на цар Николай II от престола

>>>Защо руснаците станаха комунисти?

>>>Първата дама на революцията: животът и борбата на Надежда Крупская

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.