Какво българско можем да видим на руската трапеза

Русия е многонационална страна, така че нейната кухня е също е достатъчно разнообразна: шашлыкът (самата дума е влязла в руския език от Кавказ) е най-руското ястие за уикенда на вилата, а за украинските корени на борша е известно почти на всеки. Ако сте поканени в руска къща и нещо на масата ви изглежда познато, не се учудвайте. Вижте какво българско можете да срещнете на руската трапеза.

Пълнени чушки (Фаршированный перец)

И до ден-днешен в Русия чушката се смята за българска (чушка - болгарский перец), тъй като в социалистическо време България е основният доставчик на чушки. Откъде пълнените чушки идват в Русия е напълно неизвестно: ястията от този зеленчук са свързани предимно с унгарската кухня, но не е изключено заедно с чушките от България са дошли и различни начини за приготвянето им.

Мусака (Картофельная запеканка)

Въпреки че мусака е общобалканското ястие, най-вероятно в Русия е дошла от България, така че българската версия на мусака е най-разпространена у нас – от картофи и кайма. Руската мусака обикновено се готви в дълбока тава - глинените съдове се използват много по-рядко. Картофеният слой се прави от картофено пюре (а не от нарязани картофи, както у нас) - така че "запеканката" в Русия става по-мека.

Сарми (Голубцы)

Това ястие се счита за сравнително ново в руската кухня - през ХIХ век в Русия не са знаели какво е това "голубцы". В България има три вида сарми (зелеви, лозови и разтурени) и всички те имат своите аналози в руска кухня. Тъй като повечето руснаци са северняци, те не готвят с лозови листа, така че този вид са по-характерни за Южна Русия. Самото ястие обикновено се назовава с думата от тюркски произход "долма". Най-популярните са зелеви сарми (голубцы) и кълцани сарми (ленивые (мързеливи) голубцы).

Таратор (Окрошка)

Българите не са единствените, които са приспособили супата за горещите летни условия. Подобно ястие можете да се намерете през лятото и на руската трапеза и дори да опитате модифицирана му версия - руснаците приготвят своята окрошка не само от кефир, айран и суроватка (всички те са аналогични на киселото мляко), но също така и с квас и бира. Няма точна рецепта, така че можете да сложите всичко, което ви харесва в чиния - обикновени краставици, различни кисели краставички, билки и понякога месо и колбаси.

Погача (Каравай)

Исторически няма нито един славянски празник без специален тестен продукт. Ако сте поканени на традиционна руска сватба, където все още спазват всички обичаи, пригответе се да се срещнете с каравай (изглежда като погача). Това е може би единственият случай, когато в днешната Русия се използва такъв ритуален хляб. За поводите, в които в България се приготвя питка, в Русия най-вероятно ще предложат купчина палачинки.

Варено жито, кутя (Кутья, сочиво, коливо)

Това общо славянско ястие има много имена, но има едно предназначение - обикновено се готви за празници, посветени на живота и смъртта - на Коледа и на погребения. Подчертавайки, че символиката на това ястие е запазена от езически времена, Дмитрий Зеленин в книгата си "Източниславянска етнография" обяснява това явление така: "Починалият изпитва същите потребности като жив човек, особено нуждата от храна. Наред с другите неща, душата на починалия яде парата, идваща от сложената храна".

Локум (рахат локум)

По исторически причини руснаците и българите сме попили повече от източните култури спрямо останалите славянски народи. Всички обаче сме любители на сладкото, така че източните сладкиши отдавна са обичани и пуснали корени в нашата култура. Локумът е не само "турско удоволствие", но и славянско такова, тъй като ядките, семената и медът са много типични за нашата кухня. Българското ноу-хау – локум от рози - също започна да се появява в руските супермаркети през последните години.