Кървав бонбон и гъбена колония – вижте тези суперхрани от СССР (СНИМКИ) 

Кира Лисицкая (Снимка: Legion Media, GreenArtPhotography/Getty Images)
В Съветския съюз всеки знае как се лекува слабост или дисбактериоза без медицински препарати. Някои от тези "лекарства" растат и се размножават направо на перваза…

Чаена гъба 

Същество, подобно на медуза, в кафеникава течност в трилитров буркан на перваза плаши съветските деца. Според възрастните обаче тази сладко-кисела напитка е най-добрата "суперхрана" за храносмилането, чревната микрофлора, както и спасение от махмурлука. А освен това тя трябва буквално да се отглежда и мнозина смятат, че това е увлекателно.  

Чаената гъба или още комбуча е ферментирана напитка на основата на сладък чай, дрожди и оцетно кисели бактерии. Самата гъба е зооглея (слизестото "тяло", образувано по време на жизнената дейност на бактериите). Бактериалната култура се поставя в подсладения чай нейната хранителна среда и се оставя да престои. След известно време колонията се превръща в същата "чаена гъба", която може да се пие като безалкохолна напитка и дори човек леко да се напие от нея. И за да отгледаш буркан с чаена гъба, е достатъчно да си щипнеш малко парче от образувалата се бактериална маса от буркана на съседа за щастие гъбата "живее" в почти всеки съветски апартамент.

Рибено масло

В сравнение с чаената гъба тази полезна храна не е абстрактна заплаха на перваза, а реален нощен кошмар за съветското дете. По онова време се вярва, че без рибено масло е невъзможно да отгледаш здрав човек. Отчасти това е вярно  не всички са имали балансирана диета, наситена с Омега мазнини. Затова децата, въпреки тяхната яростна съпротива, са карани да пият рибено масло с лъжица – тогава няма никакви капсули (които пазят от миризмата и вкуса рибеното масло). А освен това рибено масло предписват при рахит и за възстановяване на имунитета след боледуване, защото е богато на витамини A и D. 

Хематоген 

Прилича на шоколадено блокче и децата го харесват, но знаете ли какво е всъщност? Говежди серумен албумин или, с други думи, говежда кръв.

Някога е установено, че само в животинския белтък има желязо, което се усвоява от човешкия организъм. С хематотен лекуват анемия и слабост, дават го след значителни загуби на кръв пък и просто за "румени бузи". А пък, за да не се асоциира толкова често от хората с кръв, в СССР започват да го смесват с кондензирано мляко, меласа и какао и да го продават като малки плочки в симпатични опаковки. Макар че по-рано, до 1940-те години, хематогенът е медицински препарат и представлява микстура от говежда кръв, глицерин и вино, новият формат на кървавия бонбон се харесва много повече.  

Орлови нокти 

Орловите нокти са съветското годжи бери. Популярният плод на храстовидното цвете по цвят прилича на боровинката, само че антиоксиданти в него са три пъти повече, а съдържанието му на магнезий и натрий е несравнимо. Освен това орловите нокти узряват много рано: това е първият горски плод, с който организмът може да се захрани с витамини след зимата. Този детокс продукт има много варианти за приемане. От него правят компоти, желета, сладка, консерви, смутита и пайове. А и просто хората пият сок от плодовете три пъти на ден по една супена лъжица. 

Морски водорасли

Това е най-евтиният и най-достъпният източник на йод в Съветския съюз. Йодирането на солта далеч не се прави от самото начало и се налага нивото на йод в организма да се поддържа с нея – консервираната салата "Далечния изток" от водорасли (ламинария). В Съветския съюз те се продават само запечатани в тенекиени консерви. Проблемът е там, че съветските хора не са особено запленени от мисълта да ядат твърдото "гумено" водорасло и тогава започват да дават консервираната салата като допълнителна стока при пазаруването по известната система "с натоварване" в хранителните комплекти, които са разпределяни в предприятията. Така че полезният йод се получава принудително в страната.

Е, съветските домакини заобикалят проблема с ламинарията по свой начин: започват да смесват водораслите с други продукти с яйца, сирене, майонеза – с всичко, което убива вкуса на морските водорасли. 

Кукумария 

Още една консерва, но за разлика от ламинарията, кукумарията се радва на много голямо търсене. Този далекоизточен деликатес известно време дори е можел да се намери свободно в съветските магазини в централната и европейската част на Русия. Това обаче продължава кратко – докато хората не го опитат. А когато стават известни и полезните му свойства, той тотално изчезва от рафтовете. А причината е, че кукумарията е разновидност на най-ценното морско мекотело, какъвто е трепангът.

Макар външният вид на кукумарията да е отблъскващ, вкусът ѝ е много по-добър. Деликатното месо на кукумария, или морската краставица, върви добре в доматен сос, с пържени зеленчуци или в пилаф с ориз. Това обаче не е най-важното. По-лесно е да се каже за какво НЕ помога морската краставица, защото палитрата от нейните предимства е изключително широка. Кукумарията е полезна при проблеми с щитовидната жлеза и костната система, пречиства кръвта от холестерол и захар, ускорява регенерацията на клетките, нормализира кръвното налягане, повишава потентността и съдържа много мастни киселини.

Черен хайвер 

В Съветския съюз черният хайвер не е само мезе за водката или ценна валута с него освен това лекуват децата. През 1970-80-те години педиатрите съветват да се дава на страдащите от дефицит на хемоглобин и желязо и грижовните майки просто тъпчат децата си с черен хайвер. 

Безспорно този продукт е абсолютна "суперхрана" укрепва сърдечно-съдовата система, зрението и повишава мозъчната активност. Ненапразно той е наричан главният допинг в страната (като алтернатива на забранените допингови препарати) и националният отбор на СССР по футбол е добре снабден с черен хайвер на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. Между другото, националният отбор печели тази Олимпиада за втори път в историята. Не бива обаче и да се злоупотребява с черния хайвер, защото можете да получите камъни в бъбреците.

Ето и няколко ШОК-блюда на руската северна и приморска кухня - популярни и днес!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"