Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От ястие, наречено "сало" (сланина), като правило не очаквате нещо подвеждащо и неприятно, а напразно. Коренното население на Севера има някои доста странни ястия, че дори да не кажем екстремни (от копалхен човек направо може да си умре). А салото в Чукотка не е обикновено, а китово. И изглежда твърде екзотично.
Китовото сало или мантак (понякога се среща изписването "мактак") е традиционно ястие на чукчите и ескимосите, местните народи в Чукотка. То представлява нарязана на парчета китова кожа с мастен слой. Някои хора могат да го ядат сурово, а някои първо го замразяват, други пък го варят. Най-полярният вариант обаче е сланина, маринована в соев сос. Да, родното място на соевия сос е доста далече от Чукотка, но в постсъветските години той започва активно да се внася и в резултат се оказва, че соевият сос е много подходящ за мантака.
Пушеният мантак обаче рядко се среща, защото дърветата в тундрата са с цената на златото.
Коренните жители на Чукотка са сред малкото народи в света, на които им е разрешено да ловуват китове. Не за търговски цели, а за храна и само определен брой морски животни според квотите.
Работата е там, че животът в този отдалечен район е много суров. Има само един горе-долу голям град и това е Анадир (с 15 000 души), два по-малки (Певек и Билибино с население малко над 5000 души) и няколко национални селища, разпръснати по бреговете на Чукотско и Берингово море. На стотици километри наоколо - само тундра и мечки. Има магазини, но храната се внася едва няколко пъти в годината, така че месото от морски животни е почти единственият вид прясно месо, което се предлага в Чукотка. Така исторически са се стекли нещата тук. Разбира се, тук ядат и пилешко, и говеждо месо, но то идва замразено, а струва три до четири пъти повече, отколкото в Централна Русия.
Според местните жители мантакът е много полезен. На първо място, салото съдържа огромно количество витамини С и D (от липсата на които страдат всички жители на северните ширини). Те го ядат твърде охотно и по правило като лека закуска.
Всичко зависи от това как е приготвен. Разбира се различните хора имат различни представи за гастрономията. Добрият мантак има розов оттенък. Ако салото е пожълтяло, то най-вероятно е старо. Мантак в соев сос ще прилича на чипс с вкус на соев сос или подобни снаксове, само че меки. Другите варианти не са за всеки и зависят кой как го предпочита.
"На мен ми се падна ... дали осолена, дали сушена версия. Много твърдо беше, трудно се режеше", пише блогърът Дмитрий Петров. "Мантакът трудно се дъвче, едва ли не скърца и отделя много мазнини. Освен това е много влакнест (поради което и не се дъвче). Признавам, че едва сдъвках и глътнах малкото си парченце и не исках повече".
Когато бригада морски ловци хванат кит, мъжете го колят на брега и го споделят с всички местни жители. Всеки взима толкова месо и мантака, колкото му трябва. Нищо не бива да се губи.
Кожата трябва веднага да се нареже на тънки парчета и да се сложи във фризера. В хладилника за него е твърде топло и там ще се развали. Може да се готви в деня, в който се планира да се яде.
И най-важното е, че продажбата на китово месо е забранена. Няма да го намерите в нито един магазин или ресторант, въпреки че това е едно от най-важните и известни местни ястия. Единственият вариант да го опитате е, ако местни ви почерпят. А за това трябва да дойдете на гости. Добре дошли в Чукотка!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
