Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
С ръка на сърцето мога да кажа, че кашата винаги е била най-значимото ястие в руската кулинарна култура. Отдавна тя се сервира както на трапезата на богатите, така и на бедните - само че съставките и добавките са различни, в зависимост от бюджета. Днес, за съжаление, много от вкусните сладки и солени каши вече не са толкова популярни - като например гуревската каша или кашата от дива пшеница с тиква. Предполагам, че това се е случило просто защото изискват доста време за приготвяне и известни готварски умения.
Кашата на Драгомиров обаче е много по-лесна за приготвяне, отколкото изглежда. Нейната история датира от XIX век: съществува легенда, че това е била любимата апетитна каша на император Николай II, която той е искал да му бъде сервирана почти всеки ден.
Никой не знае със сигурност защо, но ястието е наречено на името на забележителния руски генерал и военен писател Михаил Драгомиров (1830-1905). Той дава уроци по история и военно дело на младия Николай II по времето, когато последния е още престолонаследник. Любопитно е, че съпругата на генерала, София, обича да готви и дори пише кулинарна книга с над 700 рецепти и препоръки за кухнята, която става изключително популярна. Една от теориите е, че в книгата е включена рецепта за същата тази каша от елда с гъби порчини, която впоследствие става любима на императора и е наречена на името на видния съпруг на София. Или, кой знае, може би е кръстена на нея?
Кашата на Драгомиров се съчетава добре с почти всяко основно ястие с месо, но е също така и идеална като отделно ястие. Съставките са толкова прости, колкото могат да бъдат, а комбинацията от елда и гъби е истинска класика. Това, което прави тази каша уникална, е необичайната ѝ форма на полусфера. Що се отнася до гъбите, оригиналната рецепта вероятно включва печурки, но не се колебайте да използвате всеки вид, който харесвате или имате вкъщи. Същото важи и за основата на гъбения сос: за по-кремообразен вкус използвайте пълномаслена сметана. Но аз предпочитам да използвам заквасена сметана вместо нея: тя обогатява вкуса на соса, като му придава лек кисело-сметанов привкус.
Изплакнете елдата под течаща вода, сложете я в тенджера и добавете малко под 2 чаши вода.
Добавете щипка сол, оставете да заври, покрийте с капак и оставете да къкри на слаб огън, докато се свари - обикновено това отнема около 15 минути.
Междувременно пригответе гъбения сос: първо нарежете на ситно моркова и го запържете на среден огън с обилно количество масло за 5-7 мин.
След това нарежете гъбите на ситно.
Добавете ги към моркова и гответе, докато сместа омекне и започне да придобива леко златисто-кафяв цвят.
Добавете брашното, сметаната (на която сте се спрели), солта, прясно смления черен пипер и загрейте на среден огън за няколко минути.
Отстранете от огъня, добавете нарязания магданоз и разбъркайте. Най-трудната част е да не изядете соса в този момент - той е наистина вкусен.
Сега е време да омесите съставките на кашата: намажете средно голяма кръгла купа с меко масло и с помощта на лъжица плътно разпределете 1/3 от топлата елда на дъното.
След това сложете отгоре половината от гъбения сос.
Повторете подреждането: елда, сос и отново елда.
Покрийте купата с голяма чиния и внимателно, но стабилно, я обърнете наопаки. Кашата трябва да излезе съвсем лесно. Ако не - внимателно ѝ помогнете с тънък нож.
Поръсете кашата на Драгомиров с малко нарязан пресен магданоз и сервирайте веднага, докато е топла. Насладете се!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си