Много от любимите днес шоколади на руснаците са изобретени в съветските години и дори по-рано. "Альонка", "Вдохновление", "Стратосфера", "Красная шапочка", "Мишка на севере" – тези и много други шоколади предизвикват пристъп на носталгия у руснаците, родени в СССР. И така, защо шоколадът от съветското детство изглежда по-вкусен от днешния?
Цехът на "Дружество А.И. Абрикосов и Синове"
Евгений Леонов/SputnikШоколадът пристига в Русия от Европа през XVIII в. и веднага става популярен.
В началото на XX в. в Русия вече има стотици фабрики за шоколад. Най-известните от тях са "Дружество на синовете на А.И. Абрикосов", "Фабриката на Айнем", "Търговски дом Сиу и Ко." (повече за историята на шоколада в Русия можете да прочетете тук).
Шоколадът обаче е много скъп и недостъпен за повечето хора.
Работници в "Красный Октябрь"
Анатолий Гаранин/SputnikСлед Болшевишката революция от 1917 г. и Гражданската война (1918-1923 г.) шоколадовите фабрики са национализирани и получават нови имена, които са известни и до днес. "Бабаевски", "Красни Октябър", "Болшевик", "Рот Фронт" и други, за да назовем само някои от тях.
По време на Втората световна война фабриките за сладкарски изделия, разположени близо до фронта, са евакуирани в тила: Пенза, Новосибирск, Самара (тогава Куйбишев) и много други градове и региони на страната. Оттам шоколадовите блокчета, заедно с други продукти, се изпращат на войниците на фронта.
Сладкарски магазин в Москва, 1960 г.
А. Воротински/SputnikИстинският възход на шоколадовата индустрия започва едва след войната. Производството в СССР нараства с всяка изминала година. През 1913 г. вносът на какаови зърна в Руската империя възлиза на малко над 5000 тона (което се равнява на около 30 грама за всеки човек в страната!), през 1938 г. – на почти 15 000 тона (около 90 грама на човек), през 1987 г. – на 148 000 тона (което е повече от 500 грама на човек!).
В крайна сметка съветският шоколад дори излиза на чуждите пазари. През 1970-те и 1980-те години цифрите се равняват на около 4 600 тона сладкарски изделия.
Хората, които са израснали в СССР, си спомнят вкуса на ТОЗИ шоколад. Въпреки че има недостиг на много стоки, с шоколад човек може да се сдобие по всяко време, а и е сравнително евтин. Разбира се, преди празници като Нова година и 8 март най-популярните шоколадови комплекти изчезват от рафтовете.
Членове на дегустационния съвет на "Красный Октябрь", 1978
Владимир Родионов/SputnikПрез останалото време почти във всеки магазин за хранителни стоки има местни шоколади, произведени по държавния стандарт (ГОСТ), като се използват само естествени съставки. Няма конкуренция между фабриките и всички те произвеждат в съответствие с държавните указания. Да, има браншови награди и призове, но няма нужда да се мами със структурата или теглото на стоките. Шоколадите са еднакви както в Москва, така и в Хабаровск.
Московската фабрика "Рот Фронт"
Рудолф Алфимов/SputnikПалмовото масло е внесено експериментално за първи път в СССР през 1961 година. Но едва в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век то започва да се използва системно в хранително-вкусовата промишленост. Въпреки това количеството му също е регулирано от ГОСТ.
Продукция на "Рот Фронт", 1977
Рудолф Алфимов/SputnikВ същото време какаовите зърна са с високо качество. Те се внасят от африканските страни, в замяна на което Съветският съюз строи фабрики и хидротехнически съоръжения.
Може би в Съветския съюз не е имало човек, който да не познава вкуса на шоколад "Альонка". Знаете, онзи с момичето с шал на опаковката.
Първият съветски млечен шоколад е пуснат на пазара през 1965 г. и е обичан от цялата страна, благодарение на деликатния си вкус и достъпната си цена.
Шоколадът "Вдохновление" с изобразен на опаковката Болшой театър се появява през 1967 година. Това е първият порционен шоколад в страната, като всяко парче е опаковано в отделно фолио.
Бонбони на "Красный Октябрь", 1986
Фред Гринберг/SputnikНай-популярни и желани са шоколадите "Мишка на севере" (започват да се произвеждат през 1939 г. в Ленинград [сега Санкт Петербург]), "Красная шапочка" - вафлички с орехов пралин и шоколадово покритие (произвеждани от 1955 г. във фабрика "Красни Октябър"), "Стратосфера" и "Суфле" (произвеждани от 1936 г.).
Продукция на "Бабаевски"
Андрей Соломонов/SputnikПрез 1970-те години по рафтовете на магазините се появяват големи шоколадови блокчета, наречени "Гъливер" - с размерите на няколко обикновени. Те също са с вафлен пълнеж. По правило родителите подаряват на децата си такива шоколади за празниците.
Москва, 19 ноември 1995 г.
Геннадий Хамелянин/ТАССОсвен това в Съветския съюз също се произвежда дореволюционен шоколад. Най-известни са "Мишка Косолапи", "Цитрон" и "Ну-ка, отними". Те все още могат да се намерят във всеки руски магазин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си