От шоколад до автомобили: кои германци и с какво снабдяват императорския двор на Романови (ЧАСТ I)

Russia Beyond (Свободни източници)
Да доставяш своите стоки на височайши особи е изключително престижно. През XIX и началото на XX в. почетната титла Доставчик на двора на Негово Императорско Величество е обект на стремеж на много търговци. Кои германци в Руската империя и в чужбина се стремят към този статут?

Тези, които получават статута на доставчици на двора на Негово Императорско Величество, могат да забравят за трудностите за известно време. Много изгодно е да снабдяваш царските особи със стоки и услуги: някои историци твърдят, че за такива покупки са отделяни твърде значителни суми и ако сътрудничеството е успешно, то става стабилно и дългосрочно. Само че дори производителите, чиито договори не донасят много пари, не остават на загуба: марките, удостоени с тази чест, се считат за "най-добрите от най-добрите" и имат право да изобразяват държавния герб върху опаковки, обяви, визитки и реклами. Има и доставчици на дворовете на императорските височества, които снабдяват членове на семейството на монарха.

Колкото и желана обаче да е титлата Доставчик, тя е и също толкова трудна за спечелване. За целта търговецът или занаятчията трябва да отговаря на редица строги изисквания. На първо място е необходимо той да доставя продуктите си или да извършва работа за императорското семейство непрекъснато в продължение на 8-10 години. Ако има оплаквания за качеството на стоките или услугите, сътрудничеството може да бъде прекратено. Веднъж Търговска къща "Мелцер Ф. и Ко", докато обзавежда стаи в Аничковия дворец, прави фатална грешка. Тя таксува два пъти един и същ проект и императорът забранява наемането на Мелцер.

Трудност представлява и фактът, че спазването на всички изисквания не гарантира запазването на този статут. Тъй като титлата често се дава на ръководителя на предприятието, когато собственикът се смени, например в случай на неговата смърт, това дълго пътуване трябва да започне отначало. При такива условия само наистина изключителни хора успяват да получат статут на доставчик. Над 20% от тях през 1910 г. са чужденци, включително и германци.

Ками от Шаф (Schaaf)

Обикновено се приема, че родът на оръжейниците Шаф започва с Вилхелм Николай Шаф, майстор от Солинген, който произвежда украсено хладно оръжие. В началото на XIX в. Шаф, заедно със синовете си, пристига в руския град Златоуст, за да предаде на местните занаятчии своите знания и умения за украсяване на ками със златни и сребърни рисунки и надписи.

След известно време той поверява това оръжейно предприятие на своите ученици и се премества в Санкт Петербург, където се заема да увеличава собственото си производство. Първоначално той произвежда предимно изделия от метал и прибори, а към средата на XIX в. семейството изцяло се фокусира върху офицерско хладно оръжие. Шаф отворят работилница, магазин, а след това и фабрика - вероятно най-голямото частно производство на хладно оръжие в Русия по това време. Камите на Шаф са доставяни на всички руски императори от Александър I до Николай II и все още се съхраняват в руски музеи.

Сладкиши от "Айнем"

Фердинанд Теодор фон Айнем

Германецът Фердинанд Теодор фон Айнем пристига в Москва, когато е на около 20 години и мечтае да отвори сладкарска фабрика в Руската империя. Фьодор Карлович (именно така нарича себе си предприемачът в новата страна) започва от малко предприятие за производство на сладкиши и шоколад. С нарастването на производството Айнем си намира партньор - сънародник, млад сладкар на име Юлиус Фердинанд Гайс. Заедно те отворят магазин в центъра на Москва, както и триетажна фабрика.

Богатият асортимент и главозамайващата реклама стават визитна картичка на тяхното предприятие: пощенски картички и музикални ноти се поставят в кутии с бонбони "Айнем", картини на известни художници украсяват опаковката, а името на производителя е изписано на първите дирижабли. През 1882 г., когато участва в мащабното Общоруско художествено-промишлено изложение, Айнем подарява на императрица Мария Фьодоровна абсолютно невиждан дотогава подарък - букет цветя, направени от бонбони. Компанията обаче получава титлата доставчик едва след смъртта на основателя - през 1913 година. Тогава тя изцяло преминава в ръцете на Юлиус Гайс, който запазва предишното ѝ име.

Цехът на Айнем

Музикални инструменти от Якоб Бекер

"Колко концерта от изминалия сезон станаха без роялите на г-н Бекер? Ако не се лъжем, всички местни и гостуващи виртуозни пианисти свиреха на роялите на Бекер на концертите и като цяло във всеки поне малко забележителен концерт, при който се изискваше роял, почти сигурно на сцената излизаше не някой друг роял, а на г-н Бекер", пише през 1855 г. вестник "Санктпетербургски ведомости".

Якоб Бекер

Клавирните инструменти на майстора, роден в Пфалц, който първо отворя малка работилница в Санкт Петербург, а след това и цяла фабрика, наистина се радват на голяма популярност - както в Руската империя, така и извън пределите ѝ. Не само отличен майстор, но и смел новатор, Якоб Давидович Бекер става автор на няколко подобрения, които осигуряват най-високо качество на звука за неговите рояли, пиана и фортепиана.

Роял на Бекер в музея на П.И. Чайковски

Много знаменити пианисти свирят на изделия на Бекер: Ференц Лист, Антон и Николай Рубинщайн, Пьотр Илич Чайковски, Емил фон Зауер, Алфред Грюнфелд, Ханс фон Бюло, София Ментер и други. Антон Рубинщайн даже твърди, че за 30 години работа в Русия е работил само с рояли на Бекер. Сред изтъкнатите клиенти на компанията са и висши особи: датският крал, австрийският император и разбира се членове на семейство Романови - самият император на цяла Русия и великите херцози - Владимир Александрович, Константин Николаевич и Николай Николаевич.

Автомобили от Daimler Motoren Gesellschaft

Веднъж, докато посещава роднини на жена си в Дармщат, Николай II се вози с кола. Като отличен ездач, той все още се отнася към новия вид транспорт без особен ентусиазъм. Само че след това пътуване той посещава княз Владимир Орлов многократно и почти всеки ден прави с него разходки с автомобил, докато един ден не решава да си вземе няколко собствени коли.

През 1905 г. в Санкт Петербург за Николай II пристигат седем автомобила Mercedes, вече известни със своята висока скорост. От този момент нататък императорският гараж се попълва главно с автомобили германско производство. Два от тях – фургони на шасита на камиони Mercedes, натоварени с принадлежности за пикник, са подарък на венценосеца от самия германски император Вилхелм II.

През 1912 г. Daimler Motoren Gesellschaft  става Доставчик на Двора на Негово Императорско Величество. Не е учудващо, че към пролетта на следващата година 11 от 29-те автомобила в гаража на Николай II са от тази марка. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"