Какво се продава и как се търгува на най-известния битпазар в Русия

Юлия Хакимова
Разхождаме се из "битпазара" и разглеждаме ходещи кукли, огледала за карета от XVIII в., техните продавачи и купувачи.

В неделя из тесните редици на битпазара на метростанция "Уделная" в Санкт-Петербург човек трудно си проправя път. Между шляещите се и любопитни туристи се движат хора, които очевидно знаят какво търсят: по правило те са интериорни дизайнери, прекупвачи или "професионални" колекционери. Някои от тях не се срамуват да се пазарят с продавачите и да искат двойно намаление на цената – "за покупка на едро".

Има и такива, които носят свои вещи за продажба. Пред очите ми млад мъж вади от раницата си часовник с кукувица. Успях само да видя на циферблата годината на производство – 189… Скучаещият стопанин на лавката се оживи и започнаха да обсъждат цената на редките вехтории.

През 2012 г. руското издание на сп. Forbes удостои този петербургски битпазар с второто място в класацията си на най-добрите битпазари в света. А през 2016 г. британският The Guardian го включи в списъка на най-добрите "съветски" забележителности в Петербург. В първия момент на човек му се струва, че "Уделка" наистина е машина на времето, която те пренася в реалиите на постсъветските пазари от началото на 1990-те. Тук лавките, изпълнени с вехтории, си съседстват със стари предмети, които се продават направо натрупани на купчина на земята.

Екскурзия в миналото

Наемателите правят ремонт и са изнесли на боклука бабините съветски сервизи и книги? В училищния кабинет по география от шкафа са изпопадали стари, изгнили карти на СССР? "Чернокопачи" са извадили от блатата в Ленинградска област немски каски от времето на Втората световна война? На тавана на дачата сте намерили корица на вестник "Ленинградска правда" от 1986 г.? Дядо ви ви е оставил в наследство трофеен часовник и бинокъл от фронта? Изглежда, че всичко това, рано или късно, се озовава на "Уделка".

Докато се разхождаш из сергиите с кухненски прибори, от които са се хранили три или четири поколения съветски семейства, те обзема потискащо чувство. Особено когато виждаш знакови вещи: ето я порцелановата чашка, от която пиехме чай не по-често от два пъти годишно – на Деня на победата, 9 май, и на Нова година. Баба пазеше този сервиз само за големи празници.

Оказва се, че тук има много сантиментално настроени купувачи.

"Кажете, колко струва тази статуетка? Някога имах две, но едната я счупи внучката, докато беше малка. Сега вече е на 25 години, живее в Германия. А тогава, като беше на 5 години, я бих, защото имаше дефицит на стоки. Покойният ѝ дядо я купи чрез познати", въздъхва до мен словоохотлива възрастна дама, разказвайки я на мен, я на продавачката колко ѝ е ценна порцелановата девица. Някога такава статуетка красеше бюфета на всяка съветска домакиня, а днес това е модерен винтидж сувенир, който струва немалко – от 100 долара за фигурка.

Колко струва?

Принципите на ценообразуване на битпазара "Уделка" са отделна загадка.

На пръв поглед човек би си помислил, че значките, съветските монети и банкноти – предмети, с които се гордее всеки колекционер, – трябва да струват солидна сума, но те се търгуват почти на безценица. Блестящи значки с Ленин или олимпийския символ има на всяка трета сергия.

И по-интересни вещи могат да се намерят за по-малко от 1000 рубли (около 17 евро). От любопитство попитах един търговец колко струва френски театрален бинокъл, облечен в истинска кожа. Изглеждаше на поне 100 години. 15 евро? За тези пари е грехота да не го взема! А и това е още един добър повод да отида на исторически спектакъл в Мариинския театър.

Колкото по-дълбоко се потапяш в търбуха на пазара, толкова по-мизерни са условията. В най-затънтения ъгъл на "Уделка" продавачите не се притесняват и са разпънали стоките си направо на земята. Тук асортиментът е като "за аматьори": изглежда, че грозните пластмасови кукли, старите куфари, ръждясали самовари и избелели портрети на Ленин са събрани от сметищата.

По оградата висят износени и не особено чисти килими. Интересно ми е дали чакат отдавна купувачите си тук?

Изведнъж пейзажът се променя рязко и прераства в прилична търговска улица. Тук е истински резерват за антики: павилионите са просторни и подредени с вкус, по стените висят интересни картини, сергиите са постлани с кадифен плат, кристалът и среброто са полирани. Хората са значително по-малко: цените тук са съвсем различни.

"Това е каретно огледало. Франция, XVIII в., – казва търговец, забелязал интереса ми към изящната вещ.  Струва 1200 евро".

На "Уделка" едва ли ще намеря такова огледало.

"А откъде го имате?", питам аз.

"Имам си доставчици! Отдавна съм в този бизнес, имам антикварен магазин в центъра на града. Тук идвам в неделя по-скоро за удоволствие".

В антикварната лавка няма други купувачи освен мен. Сега разбирам защо продавачът изобщо не е притеснен от това. Затова пък има време да ми разкаже повече за най-интересните "експонати".

"Горе са окачени графики: това са скици от Художествената академия. Студентите са се упражнявали. Може би и самият Репин: много са добри", продължава важно дядката.

"Преди коронавируса сигурно тук са идвали много чужденци?"

"Имаше работа! Веднъж дойде цяла делегация от китайски дипломати, купиха китайска ваза. Ето толкова висока, над метър! Казаха, че била за подарък. Вече нямат такива у тях: всички вече са разпродадени в чужбина"..

В съседния павилион асортиментът вече не е толкова уникален: има най-вече порцеланови сервизи (разпознах чиниите на Villeroy & Boch), железарии, бюстове на въздесъщия Ленин… Изведнъж попадам на витрина с хладно оръжие. "Не пипай!", предупреждава табела на входа. Вътре продавачите мързеливо обсъждат спортните новини. На прага са се сгушили две млади китайки. Не смеят да влязат, но възторжено пипат остриетата и ги снимат с телефоните си.

След това девойките се обръщат и мигновено губят интерес към ловните стоки, тъй като нататък има магазинче, чиито витрини са украсени с кукли с източен произход. Китайките се устремяват към него.

И преди, и сега концентрацията на чуждестранни стоки на "Уделка", изглежда, е по-голяма от тази във всеки руски магазин. А това означава, че със сигурност питерският битпазар ще ви зареди с доза носталгия, независимо къде е преминало детството ви.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"