"Къде да следваш?" - въпросът, който често озадачава и плаши кандидати-студентите. Важно е първите ти стъпки като възрастен човек да са верни и осъзнати. От тях зависи много – бъдещата ти кариера, стандарт на живот, интереси.
Мащабите
В Русия записването на висше образование веднага след училище (за разлика от България в Русия се завършват 11 класа) е нещо нормално. Това е един от начините да се избегне задължителната военна служба (българските възпитаници не се сблъскват с такъв проблем). Може би затова в България има по-малко групи– според нашата героиня, Маргарита Даскалова, броят на студентите в Москва е по-голям:
"В моята група имаше 15 души, въпреки че имаше групи и от около 30 души. В СУ максималният брой на студентите в една група е 15 души".
Разликите не завършват с размера на групите –натоварването като цяло в България е по-малко:
"Като бакалавър имах 2 графика - за четни и нечетни седмици. Обикновено имахме 2-4 часа всеки ден (един час - 90 минути). В СУ учим от 9 до 12, понякога до 14 часа", споделя Маргарита.
По-малко не означава по-лошо
Макар че в аудиториите на СУ няма нищо друго освен дъска, маси и столове, според Маргарита Даскалова те са много по-функционални от тези, които е могла да посещава в родната ѝ alma-mater: "Магистърската програма продължава 1 година (в Русия тя е 2 години), но няма нито една излишна тема - няма философия и няма теории. Може би за тези, които искат да продължат да се занимават с наука, теорията е нещо необходимо, но аз имам нужда от решения за конкретни педагогически задачи", коментира нашата събеседничка.
Разлики във времето
Не е лесно да се свикне с напълно нов работен график – в това отношение следването в София и в Москва се различава. Учебната година в България започва поо-късно – от октомври, а в Москва студентите започват лекции и упражнения още от 1 септември. Една седмица от учебните занятия се редува с една седмица почивка - руските студенти са лишени от това. Студентски празник в България се отбелязва на 8 декември, а руските студенти празнуват Деня на Татяна на 25 януари (заедно с Деня на студента се празнува Света Татяна - покровител на студентите), когато е основан и Московският държавен университет - първият руски университет. Най-трудното нещо за един руснак е да загуби празниците около Нова година: докато в Русия те са през първата седмица на януари, за българските студенти празниците завършват на 1 януари.
Значителното предимство на висшето образование в София е възможността да се избират индивидуални дисциплини: в руските университети предметите най-често зависят от работния план, а изпите трябва да бъдат взети по строго определен начин.
"Обикновено в последния час преподавателят дава задачата и определя краен срок за изпълняването ѝ. Тук няма списъци", споделя Маргарита. Освен разликата в системата за оценяване (в Русия тя е петобална, а в България - шестобална), времето за завършване на университета също е различно - българските студенти могат да изберат една от три дати и да защитят дипломата си в удобно за тях време. В Русия това се случва рядко и е по-скоро изключение.
Обучение за чужденци
Според Маргарита народността не е проблем в учебния процес: "Когато разбраха, че съм чужденец бяха загрижени дали всичко ми е ясно. Веднъж ме питаха за Путин, но не подкрепям такива разговори –не го познавам лично".
Накрая нашата героиня разкрива как да един руснак може да постъпи в Софийския университет. И така, записвайте:
- Трябва да внесеш в университета легализиран превод на дипломата си;
- Следва интервю;
- После е ред на изпит за знания на ниво B2 на български език ( има специална литература за подготовка) и да получиш сертификат за владеенето му.
След това остава да се наслаждаш на обучението в най-стария университет в България!
Разбери и как да станеш един от 15000 студенти от цял свят, получили безплатно образование в Русия!