Децата в Русия ходят на безброй извънкласни занятия. Това помага ли им или не?

Четиригодишната Белла Девяткина участва в телевизионното шоу "Удивителни хора". Пред очите на изумените възрастни тя разговаря и чете на глас на руски, английски, френски, немски, испански и китайски, а след това преразказва прочетеното на арабски. Майката на Белла казва, че първоначално със съпруга ѝ прости искали детето да говори свободно английски. Когато тя е на 10 месеца, решават, че е необходим и френски.

Преди да проговори Белла учи думи по картончета. На три години в обучението ѝ въвеждат китайски, след това испански, немски и арабски. Сега всичките ѝ уроци преминават в различни форми: театрално студио на английски, уроци по рисуване на френски, фигурно пързаляне с треньор германец. Случаят на Белла е изключение. Само че случаят на нейните родители далече не е единствен. Мнозина искат да "създадат" вундеркинд, запълвайки деня на детето си с повече занимания, отколкото е работният ден на възрастен човек.

"Пеене – от пет години, театрално творчество и английски език – от шест години, шах – от седем години, хореография – от девет години, а също и кръжок по декоративно-приложно изкуство", така Елена, майката на 11-годишната Юлия от град Миас, Челябинска област, описва занимания на детето си. По думите на Елена в пети клас, в който е Юлия, всички деца посещават допълнителни занятия и кръжоци. Само едно дете е изключение по "здравословни причини".

Двете основни опасности: безделието и смартфонът

Освен на училище или на детска градина много деца ходят на допълнителни развиващи или спортни занимания. Социалните мрежи на щастливите родители в столиците и градовете с милионно население са пълни с безброй снимки с извънкласните ангажименти на техните деца.

По данни на Росстат в Русия има над 32 милиона деца на възраст до 14 години, а това е над една пета от цялото население. Родителите искат бъдещето им да бъде блестящо, а главното препятствие по пътя към успеха, според мнозина възрастни, е безделието и... информационните технологии.

"Ако детето не се занимава с нещо, то ще си губи времето с компютърни игри и ще лентяйства", казва Екатерина от Велики Новгород, майка на 4-годишния Рома. "Ние не разполагахме с толкова информация, нямаше интернет и компютри, а сега те, тъкмо обратното, имат много информация, която трябва да бъде филтрирана", казва Наталия от Москва, майка на две дъщери на 10 и 16 години. "Ако детето е натоварено умерено, то успява и в училище, и в музикалните занимания, и в спорта. Главното е детето да има интерес към нещо, тогава не си пълни главата с всякакви глупости и не седи с телефона в ръка", казва тя. Майките не искат да си спомнят, че в тяхното детство същото зловредно влияние се е приписвало на телевизора.

А тъй като не всяко дете има изявени предпочитания към определено занимание, първият избор вместо него правят родителите. Най-отговорните сред тях се стараят да ангажират децата си от най-крехка възраст: търсачката "Яндекс" при набиране на "къде да дам детето …" сама завършва изречението: "...от 3-годишна възраст ". Търсенията с този въпрос връщат около 277 милиона резултата.

Понякога изборът е продиктуван от собствените нереализирани амбиции на родителите. Екатерина разказва, че в детството си е искала да се занимава с музика – пеене и пиано, но майка ѝ отказала да я води на уроци. Сега нейният син Рома се занимава с музика (и с гимнастика) и по-конкретно с пеене. "На Рома му харесва да пее, навярно това са гените на майка му", казва Екатерина.

Лично време и пространство

Разбира се хиперзаетите деца имат и свободно време – почивните дни и ваканциите. Само че колко "свободно": почивните дни са времето с родителите, а ваканциите са любимото време за извънкласни мероприятия, а пък и не бива да се забравя наученото в училище. Освен това има и "задачи за през ваканция". През по-голямата част от годината нашите деца са заети също като възрастните в режим 5/2 под бдителния поглед на учители, преподаватели, треньори и родители.

Нещо повече, според писмо на руското министерство на образованието и науката от 5 септември 2018 г. учениците са длъжни да участват в извънкласна дейност. В училищата действа традиционната за руснаците практика за представяне на обяснителни бележки: не ходиш на занятия – донеси бележка къде се занимаваш, в какви кръжоци и секции или пък, че си възпрепятстван по здравословни причини.

Столичните родители почти не познават този ред: извънкласната дейност тук е по-скоро "по желание". Регионалните учебни заведения обаче се отнасят по-трепетно към изпълнението на разпоредбите на образователното ведомство. Анна от Велики Новгород, майка на дъщеря и син, казва, че в техния град възможностите за занимания са малко, а пък наличните са скъпи. Много деца обаче посещават извънкласните занимания, само за да "отбият" същата тази задължителна "извънкласна" дейност.

"<Постоянните занимания> са изход, ако е необходим контрол. Само че тук минусите са повече", коментира Анастасия Клепинина, специалист по психология на развитието. "Както и на всеки човек, на детето му е необходимо лично време и пространство. То трябва да има възможност да се натича, да се наиграе и тогава на този фон ще има мощна мотивация да научава новото и това ще е нов етап от формирането на интелекта му. В противен случай всичко научено "не навреме" ще бъде забравено, а още повече, ще се зароди отвращение към самия процес на обучение".

А има и нещо още по-важно, казва тя. При съвременните подрастващи вече започват да се проявяват проблеми, предизвикани от постоянния родителски контрол: "Те нямат отговорност. Имат проблеми със самостоятелните занимания, дори с обличането. Постоянните грижи и контролът лишават детето от възможността да възпитава у себе си самостоятелен човек".

"Може и трябва децата периодично да бъдат оставяни без задачи, да си седят дори с телефоните, където и да е. Безделието е важен компонент от живота, защото в противен случай човек може да се побърка", казва Анна от Велики Новгород. Нейната по-голяма дъщеря, 16-годишната Вера, от детството си се увлича по танците и сега се занимава с хип-хоп. Синът на Анна, 12-годишният Иля, учи в къщи (не по здравословни причини) и два пъти в седмицата ходи в тренажорна зала по собствено желание.

Дали всичко това се харесва на децата

"Не обичам да гледам хокей. Обичам да играя хокей. Занимавам се с него, защото това е яко. Моите приятели в детската градина малко ми завиждат, казват – еха, ти ходиш на хокей", казва 6-годишният Саша от подмосковския град Литкарино. А с таблета и телефона (на мама) Саша има много силно приятелство – като по-малък прекарва два-три часа, без да се откъсва от екраните. Сега обаче той има и други цели.

Саша добре осъзнава, че занятията му доставя удоволствието заради собствените му постижения. "Неотдавна сам спрях с кънките. По-рано успявах да се спра, само ако се подпирах на нещо, а тогава сам карах и сам спрях. По-рано това не ми се получаваше! Това беше голяма радост".

За искреното удоволствие от занятията говори и 11-годишната Юлия, дъщерята на Елена от Миас, която много обича пеенето. "Когато излизаш на сцената, е много страшно, а след това чуваш, че ти ръкопляскат и започваш да се държиш по-свободно", казва тя. Само допълнителните занимания отнемат на Юлия над 12 часа седмично, но това ѝ харесва. "Имало е такива моменти, когато завиждах на другите деца, които имат много свободно време, но след това ме вкарваха в тези кръжоци, в които ходех и ходя и досега,  и не исках да пропилявам <своето> время за нещо друго", казва Юлия.

"Всичко дължа само на мама"

Повишава ли се вероятността да направиш детето си вундеркинд, като ангажираш цялото му свободно време с допълнителни занятия? Помолихме възрастните да оценят как развиващите и допълнителните занимания в тяхното детство са повлияли на живота им и каква е била ролята на родителите.

42-годишният Андрей, който е  баща на Иля, е специалист по информационни технологии. Когато за първи път се увлича по компютрите, никой не е разбирал какво всъщност е това. "Ако изобщо имаше някакви претенции от възрастните, то това беше най-вече техническо дивачество от рода на "ще си извадиш очите с компютъра". Дори в тези условия обаче майката на Андрей разбира, че са му необходими допълнителни знания, и "предложи да ходя на компютърни курсове, които се организираха за първи път в града ни и струваха големи пари. Тя просто виждаше, че ходя на тях като умопобъркан. И позна", казва Андрей.

Московчанката Александра на 32 години е от бившите "суперзаетите" деца. Тя си спомня, че "буквално всеки ден" за нея и брат ѝ е бил запълнен изцяло. Брат ѝ ходел по спортни секции, защото за майка ѝ било важно момчето "да расте здраво". И двете деца учели чужди езици – майка им искала това да им помогне да влязат в Московския държавен университет.

За Александра най-тежки били уроците в музикалната школа – три пъти седмично: "Ненавиждах я, макар че имах добър слух. Но солфежът и пианото... Мама ме караше да се занимавам и у дома, това беше ужасно и в крайна сметка я зарязах, без да я завърша. А освен това имаше народни танци (два пъти седмично), а през почивните дни - китара. В гимназията, където учили Александра и брат ѝ, имало активен извънкласен живот: спектакли, походи и пътувания.

"Може да изглежда, че всичко това е било прекалено", казва Александра. "На мен обаче никога не ми се е струвало, че нямам детство. Цяло лято безгрижно прекарвах на село – пращаха ме там с баба. Понякога питах "а защото децата след училище играят в двора (от другите училища), а аз не", а мама ми казваше, че след това те ще работят като продавачи или нещо още по-лошо. Между другото така и стана".

Също като Марина и Андрей, Александра е убедена: "Всичко, което с брат ми сме постигнали в живота си, дължим само на мама, само на нейната енергия и само на това, че тя се занимаваше с нас".

Сега Александра не се занимава с музика – професията ѝ е свързана с чуждите езици. Понякога обаче съжалява, че е изоставила музикалната школа – оставало ѝ е още малко и е щяла да има диплома. На майка си обаче никога не признава това, "защото тя винаги казваше, ако се откажеш, после ще съжаляваш".

Разберете и защо образователната система в СССР бе една от най-добрите в света!