Все повече българи избират университети в чужбина, за да продължат образованието си. Част от тях напускат България, за да търсят по-големи перспективи зад граница. Интересът към чуждестранни учебни заведения не спада.
По последни данни миналата година 12% от зрелостниците са напуснали България, за да продължат висшето си образование извън пределите на родината. Тези, които се насочват към чужди университети, обикновено избират Холандия, Великобритания, Германия, Англия и Дания. Успяхме да се срещнем с българка, която е избрала да следва в Русия – запознайте се с историята на Симона Иванова и разберете защо тя е избрала да получи висшето си образование именно тук и как можете да осъществите най-големите си мечти с труд и упоритост!
Любов от детството
Симона Иванова
Всеки е чувал за неповторимата красота на Русия – страна, която предизвиква и противоречиви чувства. Някои ѝ се възхищават, други - не. Нашата героиня Симона изпитва топли чувствата към тази страна: "Мечтата ми беше от малка да уча в Русия. Още като дете гледах руски филмчета и детски анимации. Моите родители са ми разказвали колко близки са културите на България и Русия. Беше ми интересно да дойда тук и да видя всичко това, с очите си", споделя тя и допълва: "Мислех си - ако замина да уча в чужбина, моят избор ще е Русия".
Тази мечта се засилва след първата екскурзия на Симона в Москва като ученичка Тя споделя интересна история от първата ѝ среща с Червения площад:
"Когато видях Червения площад за първи път, бях изключително впечатлена от архитектурата и красотата му. Дотогава го бях виждала само на снимки. Истинското му величие не може да се сравнява със снимки. Пред входа на площада разбрах, че има три златни "вълшебни" кръга. Има легенда, която гласи, че ако хвърлиш с гръб към площада монета и тя падне в един от кръговете, ще посетиш още поне веднъж Русия, но с условието никой да не я вземе. При мен се случи точно това! Моята монета падна във най-малкия кръг, но си остана там! Никой не я взе! Именно заради това почувствах знак от съдбата, че един ден историята на живота ми ще се обвърже с тази страна. И ето ме тук днес!"
Можеш да учиш безплатно
Getty Images
Симона разказа още: "Имах възможността да участвам в международна олимпиада на руски език, чиито организатори бяха руски университети. Реших да се включа с профил "Компютърна графика". Класирах се на трето място. Това ми даде право да замина и да уча в Русия, но в България учим до 12-и клас, а в Русия се учи до 11-и. Когато участвах, бях само 10-ти клас и физически за мен беше невъзможно да взема две година за една".
По-късно Симона успява да кандидатства по квота чрез програмата RUSSIA.STUDY. Със своите знания и талант тя се класира в безплатната програма за обучение на български студенти в Русия. И с гордо вдигната глава сега тя заявява, че вече трета година е успешен студент в РГУ "А. Н. Косигин" в Москва. По усмивката ѝ си личи колко е щастлива и удовлетворена от сбъднатата си мечта!
Симона избира най-добрия вариант за себе си - с богата, интересна и интензивна програма. Подготвителен курс по руски език и добро общежитие: "Хора сме, все пак, затова са ни необходими и нормални условия за живот! В действителност животът в общежитието е много интересен и вълнуващ, особено с други чужденци като мен", усмихва тя.
Езиковата бариера
Симона Иванова
Навсякъде има трудности, особено ако става дума за творчески специалности. Една от най-големите трудности за студентите в чужбина е езиковата бариера. Обучението в чужбина (особено в Русия) е преди всичко чудесна възможност да получиш специалност и да научиш един от езиците на ООН.
В България руския език се преподава като свободно избираем в училище, но тази подготовка не е достатъчна. Нашата героиня трябвало да научи езика в рамките на една година като част от подготвителен курс и след това да се яви на приемен изпит: "При нас в училище имаше руски, френски и немски като чужди езици и аз си бях избрала руски, но самата подготовка не ми беше достатъчна, за да започна директно от първи курс без необходимата практика. Малкото часове, според мен, не ми бяха достатъчни, за да се почувствам уверена в своите знания и да разбирам всичко. На първо място графичният дизайн е трудна терминология и трябва да я разбираш и да си на "ти" с нея, иначе как да се учиш, ако всичко е неразбираемо?", разсъждава Симона.
"Не разглеждах други варианти за университети. Заложих на знанията си като компютърен график и на това, че познавам програмите, които се използват. Знанията, които имах по руски, усъвършенствах тук. Придобих нови умения в работата си с компютърните програми. Страната и хората успяха да ме предразположат по начин, по който да не съжалявам, че съм направила този избор", признава тя.
Университет = теория, практика и удоволствие
Симона Иванова
В съзнанието на мнозина съществува стереотип, че университетът е само суха и скучна теория, а професионалните умения могат да се придобият единствено чрез стажове или в процеса на работа. Но Симона не е съгласна с това и дори на нашия провокативен въпрос "Кои предмети и преподаватели са съвременни и кои вече са демоде?" тя отговаря философски: "Всеки преподавател дава своя личен и житейски опит, всичко е уместно и полезно, ако знаеш как да оползотвориш получената информация".
Програмата за обучение е създадена по такъв начин, че за усвояването на теоретични знания и практически умения се разпределя приблизително еднакво време. Практическите упражнения са насочени както към потапянето на студентите "в реален режим на работа", така и към усъвършенстване на важни умения. "Всеки път работим в различна среда. Последното, с което се занимавахме, беше проект. От нас се изискваше да разработим цялостен фирмен стил, който включва създаване на лого, шрифт и патерн. Миналогодишната ни извънучебна лятна практика се проведе на територията на града, като нашата цел беше да рисуваме известни забележителности и обекти. Този вид практика е необходим и полезен, тъй като рисуването е голяма част от процеса на работата ни".
Защо точно това ти трябва?
Маргарита Даскалова
Другата ни провокация беше споменаването на студия, които според автора на статията[1] ще унищожат в бъдеще професията на графичен дизайнер, като напълно автоматизират работата с помощта на изкуствен интелект. Какво мисли българската студентка за това?
"Да, съгласна съм, че бъдещето е в компютрите. Но да получа професия като графичен дизайнер винаги ще ми е от ползата. Може би това е някакъв натиск от обществото, но не бих казала, че графичните дизайнери нямат перспективи.
Разбира се, съществуват курсове по графичен дизайн, но те не дават необходимите знания и опит, за да можеш спокойно да работиш като графичен дизайнер. Истинският специалист в тази област не работи само по готови модели, той се вслушва в изискванията на клиента си. А това означава, че специалистът се явява сам по себе си създател на всички етапи на работата. Ако например трябва да направите визитни картички, е нужно да изработите вариантите, да представите и да решите заедно с клиента как ще изглежда цялостният образ и стил. Дизайнерът трябва непрекъснато да балансира между исканията на клиента и естетическия начин на създаване. От една страна адекватно да приеме и вземе под внимание критиката, а от друга - да защитава собствено си професионално мнение. А това няма как да се случи без необходимият опит".
Професионалните успехи на колеги, завършили моят университет, ми дават надежда, споделя Симона. Тя разказва за нейни познати, които работят в московски фирми и получават добро възнаграждение за усърдния си труд. А някои от тях още от втори курс вече са започнали кариерата си и работят като фрилансери. Симона планира да се развива и на територията на родината си - България, и на територията на Русия. Не смята да се ограничи само до една държава след завършването на висшето си образование.
[1]https://tjournal.ru/flood/65292-avtomatizaciya-grozit-unichtozhit-professiyu-graficheskogo-dizaynera
А ти реши ли къде да следваш: в Софийския или в Московския университет?