Но какво се случи с тези, чиито образователни програми не са строго регламентирани и от техните занятия почти нищо не зависи, но действително имат желание да учат? Езикът ни не е част от задължителните програми, но за много ученици на българиста Антонина Тверицка е необходим - дори по време на изолация.
Български разговорен клуб
За тези, които говорят български свободно (или почти свободно), времето, което се появи, се превърна в стимул да се събират пред екраните по-често и да практикуват езика си. И то по нетривиален начин.
"Обикновено се срещахме в Библиотеката на чуждестранната литература два пъти месечно, където държах разговорен клуб. Когато тя бе закрита на 25 март и всички събития трябваше да бъдат прехвърлени в интернет, предложих да се срещнем онлайн. Имаме приятелска група, така че всички с радост приеха този формат", казва Антонина.
Всяка среща на разговорен клуб е истинско токшоу, игра на предварително известна тема. Въпреки че няма редовна група и броят на участниците варира между 5 и 13 души, няколко от тях участват редовно.
Темите за разговор са наистина сложни – имаме ли нужда от маниери? Какъв начин на живот е по-добре да избереш? Трябва ли да знаеш историята на семейството си? "Като формулирам темата, се опитвам да задавам въпросите 'защо', 'какво ще промени' и т.н, така че няма да има разговор заради разговора, дано да научим или измислим нещо интересно".
Една от тези творчески задачи е пренаписването на разказ въз основа на произведенията на българската литература. Очевидно се оказва доста добра практика: "Самият автор на разказа Александър Шпатов оцени нашето изобретение на страницата си във Facebook".
Гъвкавият формат на часове позволява да разширява знанията за България по различен начин: "Един път по време на урока се обадихме на поетесата Ема Венева, тя ни изнесе една малка лекция за съвременна българска литература".
Кой и защо учи?
Ученици на Антонина най-често стават онези, които вече са свързани с България. "Хората учат български, защото често почиват там или имат недвижими имоти; те живеят в България, без да знаят български език, и искат да поправят това: искат да общуват и с приятели си на техния език, да пътуват повече из страната и да научат нейната култура по-добре.
Други учат езика, защото имат български корени.
Трети имат по-конкретни цели: за да получат българско гражданство, например, им е необходимо поне малко владеене на езика.
И има хора, които просто се интересуват или просто харесват България"
Трудности
Личен архив
Преходът към интернет е неизбежен и, разбира се, има своите специфики. "Струва ми се, че е по-трудно да прехвърлим разговорен клуб онлайн, отколкото персонални часове, - офлайн групата ни беше по-голяма, не всеки има бърз интернет, не е лесно за всеки да използва същия Skype", отбелязва Антонина. "Освен това смятам, че хората идват в библиотеката, включително заради нейната атмосфера - все пак можете да разгледате книги, да обсъдите новини преди и след урока. Организирахме партитата за рожден ден, беше много домашно. Освен това все пак не успях да прехвърля някои игри в онлайн формат – става дума за театрални игри, за които участниците внимателно се подготвят предварително, измислят не само самите роли, но и външния им вид и реквизит. Идеалният вариант, разбира се, би бил комбинация на часове офлайн и нашите срещи в Skype".
Коронавирус vsбългарски език
Освен в разговорния клуб, желаещите могат да учат български от нулата и индивидуално. Според Антонина икономическата криза, причинена от епидемията, се е отразила на броя на нейните ученици. "Някои ученици трябваше временно да преустановят учебните часове, тъй като основната задача е да оцелеят в кризата, така че разходите трябва да бъдат драстично намалени. Други ученици се опитват да съчетаят желанието да научат език и желанието да спестят, затова молят да намалят броя на часовете. Опитвам се да компенсирам разликата с повече домашни", споделя тя.
Промените в начина на живот също се отразиха на темите, дискутирани в разговорния клуб. Но тук плашещите прогнози и истории за увеличаването на броя на заразените не се разказват сто пъти - вместо това участниците споделят практически съвети как да живееш в изолация и как да се справиш с нови неща.
С едно нещо обаче е много трудно да се справиш - че ти липсва България.