На територията на Русия създават уникални научни съоръжения от клас "мегасайънс" (от англ. – megascience – меганаука). Това предвижда националният проект "Наука и университети" и най-мащабната в историята на Русия държавна програма за трансформация на университетите на руското Министерство на науката и висшето образование – "Приоритет 2030".
Научните клъстери, които се формират около такива съоръжения, ще позволят на учените да провеждат изследвания, каквито е невъзможно да се реализират на други места. Ето едва три примера за уникални научни станции и съоръжения, които ще могат да станат гравитационни центрове за изследователи от целия свят.
Сибирският пръстеновиден източник на фотони в Сибир
Пресслужба на програмата "Приоритет 2030"
През 2024 г. трябва да отвори врати Център за колективно ползване "Сибирски пръстеновиден източник на фотони" (ЦКП "СКИФ"). Строят го в научното градче Колцово в Новосибирска област.
ЦКП "СКИФ" е комплекс от 27 сгради и инженерно оборудване, обединени около специализиран източник на синхротронно лъчение от четвърто поколение.
"Синхротронното излъчване е рентгеново лъчение с висока енергия. Това е като микроскоп, който позволява да видиш такива детайли, каквито е невъзможно да бъдат видени по друг начин", обяснява принципа на работа на Сибирския пръстеновиден източник на фотони директорът на Висшия колеж за информатика НГУ (участник в програмата "Приоритет 2030" на Министерството на науката и висшето образование на Русия) Алексей Окунев.
Според ректора на НГУ Михаил Федорук откритията, направени с помощта на синхротрона от четвърто поколение, ще се използват в различни области от материалознанието и биологията до криминалистиката.
"Приоритет 2030"
"В Русия в момента съществуват установки само от второ поколение. Строителството на установки от четвърти клас е плюс – това е много съществен прогрес за нашата страна. Това ще подсигури не само приток на чуждестранни студенти, но и ще повиши престижа и репутацията както на нашия университет, така и на нашата наука като цяло", казва ректорът на НГУ Михаил Федорук.
Експериментален комплекс "НЕВОД" в Москва
Следващият проект е за най-големия в света координатно-проследяващ детектор за изследване на космическите лъчи в рамките на развитието на експерименталния комплекс "НЕВОД".
"НЕВОД" е първият в света наземен воден неутрино детектор. Той се появява през 1988 г. в Москва на територията на Националния изследователски ядрен университет "МИФИ" (участник в програмата "Приоритет 2030" на руското Министерство на науката и висшето образование).
След поетапното въвеждане в експлоатация в началото на 1990-те години това научно съоръжение позволи на учените да докажат самата възможност за регистрация на неутрино. Това са незаредени неутрални частици с ниска маса, които, според учените, прилитат на Земята от космоса и носят в себе си ценна информация за най-отдалечените места от космическото пространство – до повърхността на земята.
Новото оборудване ще позволи на учените да изследват така наречените широки атмосферни порои. Става дума за "лавини от елементарни частици, генерирани от лъчи със свръхвисока енергия", отбелязва доцентът от НОЦ НЕВОД на НИЯУ МИФИ Егор Задеба. Изучаването на широките атмосферни порои позволява на учените да получат характеристиките на първичните частици, които попадат в атмосферата на Земята от космоса.
Според Задеба научната установка "НЕВОД" позволява на учените да регистрират промените в повърхностните слоеве на земната атмосфера и достатъчно навреме да предсказват най-опасните атмосферни явления (бури, смерчове и др.). Освен това "НЕВОД" позволява на учените да предсказват явления от космически мащаб, например магнитните бури.
Пресслужба на програмата "Приоритет 2030"
Според Задеба студентите от НИЯУ МИФИ ще могат да работят с неутринния воден детектор наравно с преподавателите.
"Ключова особеност на нашия проект е относително компактния (в сравнение с най-големите международни аналози) научен състав, в рамките на който работата на всеки студент и докторант има особена, значителна тежест", казва Задеба.
Дълбоководен неутринен телескоп Baikal-GVD на дъното на Байкалското езеро
През март 2021 г. на дъното на Байкалското езеро заработи уникалният дълбоководен неутринен телескоп Baikal-GVD.
Разработен от международна група учени начело с Института по ядрени изследвания на Руската академия на науките в Москва, неутринният телескоп позволява на изследователите да регистрират неутрино, попадащи от космоса във водите на Байкал.
Благодарение на телескопа Baikal-GVD учени от цял свят получиха възможност да развиват нова област от неутринната физика.
"Високоенергийната неутринна астрономия позволява да се регистрират събития, случили се безкрайно отдавна някъде във вселената (изригвания на свръхнови звезди, образуване на отдалечени галактики и т.н.)", казва завеждащият лабораторията на Института по ядрени изследвания на РАН Григорий Домогацки.
"Неутринният телескоп на Байкал по мощността си е сред онези установки, които в света в момента могат да се преброят на пръстите на едната ръка", подчертава Домогацки.