7 млади таланти от арт-школата „Родченко“, които си струва да запомните

Московско Училище по фотография и мултимедия „Родченко“ за кратко време се превърна в известен бранд за съвременно изкуство в Русия. През 2016 г. училището  отбелязва 10-годишен юбилей. Основателят му – прочутият куратор и дългогодишен директор на московския Мултимедиен арт музей Олга Свиблова, организира изложби на руски фотографии по целия свят като едновременно с това преподава и прави изложби на випускници на школата.

„Руски дневник“ ви предлага няколко портрета на най-ярките възпитаници на арт-институцията, чиито проекти се прочуха и извън пределите на Русия. 

1. Дмитрий Венков (1980, Новосибирск)

Венков работи в жанра видеоарт. След завършването си остава в школата като преподавател. В центъра на вниманието му е артистичната общност. Филмите му са документални по форма, но в основата на сюжетите е вплетена напълно измислена реалност в съчетание с реални факти – например кореспонденцията на философи, художници и критици във Фейсбук.

Той е носител на наградата „Кандински“ (2012) за филма „Безумните подражатели“, участвал е в биеналетата в Берген и в Москва (2013). Тази година се състоя премиерата на най-новия му филм „Кризис“ на фестивала на късометражното кино в Оберхаузен. 

2. Полина Канис (1985, Ленинград)

Първите опити на Полина в областта на видеоарта са базирани на социалния експеримент: художничката сама влиза в ролята на главна героиня, създавайки провокативни ситуации. Канис мие краката на минувачите, общува по секс телефон, лови хвърлени сурови яйца. Постепенно обаче творбите ѝ придобиват формата на художествени алегории с философска насоченост.

Канис е носител на няколко руски награди в областта на съвременното изкуство – наградата „Кандински“ (2011) и „Иновации“ (2014). През 2014 г. прави самостоятелна изложба в рамките на съпътстващата програма на биеналето Manifesta 10.

4 u0440u0443u0441u043au0438 u0445u0443u0434u043eu0436u043du0438u0446u0438 u043du0430 u0431u0438u0435u043du0430u043bu0435u0442u043e Manifesta u0432 u0426u044eu0440u0438u0445

3. Евгений Гранилшчиков (1985, Москва)

По своята структура филмите на Гранилшчиков напомнят страница в социална мрежа, на която събития от различни сфери на живота са обединени в общ импресионистичен поток. Авангардната музика, фотография, видео и текстови отрязъци създават пулсираща поетична реалност. Неговите видеотворби са визуално есе за собствената му личност и за съдбата на неговото поколение. 

През 2014 г. Гранилшчиков дебютира с пълнометражния филм „To Follow Her Advice“. През 2016 г. се провежда самостоятелната му изложба „Без заглавие“ (След поражението) в Мултимедийния арт музей. Тази година представи филма си „Unfinished Film“ на фестивала за късометражно кино в Оберхаузен.

4. Никита Шохов (1988, Каменск-Уралски)

Никита Шохов фокусира фотокамерата си върху необичайни персонажи, които поразяват с непосредственото си отношение към света. Шохов изследва реалността според трудовете на философа и теоретик на европейската култура Михаил Бахтин, поетизирайки карнавалната „ниска“ страна на културата. Чрез гротеската той „екзотизира“ своите герои, за да разкрие индивидуалността им в цялата ѝ пълнота. В последните си проекти изследва не толкова отделния човек, колкото психологията на тълпата. 

През 2014 г. Шохов получи за втори път приза „Постановъчни портрети“ на World Press Photo, както и Голямата награда в категорията „Лица“ на руския конкурс „Сребърна камера“. 

5. Елена Аносова (1983, Иркутск)

Работи в жанра на документалната фотография. В проектите си изследва съдбата на жените в сложни житейски обстоятелства. Особено ѝ е близка темата за затворените женски учреждения: затвори, казарми, манастири. Най-известния си проект „Отделение“ снима в сибирските колонии. Затворничките са заснети с най-важните за тях неща – кръстословици, гоблени, цветя. За творбата си тя бе удостоена с Hellerau Photography Award (2016). Героините в новия ѝ проект са заразени със СПИН бременни жени. 

6. Данила Ткаченко (1989, Москва)

Той е фотограф-пътешественик, който търси героите си в отдалечени от цивилизацията места. Чрез фотографията Ткаченко изследва и общува с обкръжаващия го свят. В серията „Затворени територии“ фотографът снима изоставени секретни обекти в бившите затворени съветски градове. 

През 2014 г. е победител в конкурса World Press Photo. А през 2015 г. печели 8 международни конкурса, сред които и призовете European Publishers Award for Photography и 30 UNDER 30 на агенция „Магнум“. Негови фотографии са публикувани в „Нешънъл Джиографик“, „Гардиън“, „Вашингтон пост“ и „Шпигел“. 

7. Марго Овчаренко (1989, Краснодар)

Работи с цифрова фотография и видео. Снима портрети на млади хора, предимно момичета. Героините ѝ често са скандални, запечатани в най-интимните моменти от живота им. Овчаренко показва уязвимостта на младата личност, скрита зад предизвикателно поведение. Моделите си намира предимно в социалните мрежи. 

Участвала е в много изложби, в това число и в биеналето Fotofest в Хюстън (2012).

u201eu041du043eu0449 u0432 u043cu0443u0437u0435u044fu201c u043fu0440u0435u0437 u043fu043eu0433u043bu0435u0434u0430 u043du0430 u0440u0443u0441u043au0438u0442u0435 u201eu0431u0430u0431u0438-u0440u0430u0437u043fu043eu0440u0435u0434u0438u0442u0435u043bu043au0438u201c

"Российская газета". Всички права запазени.