„Взгляд“: На газопровода TAP разрешиха всичко, което забраниха на Газпром

В Гърция във вторник (17 май) официално започна строителството на Трансатлантическия газопровод (TAP), по който в Европа ще пристига азербайджански газ през Гърция, пише „Взгляд“.

Вицепрезидентът на Еврокомисията (ЕК) Марош Шефович определи деня като исторически и заяви, че реализацията на проекта има огромно значение, тъй като тръбата означава по-голяма енергийна сигурност за Европа.

„Очакваме доставките на природен газ от региона на Каспийско море да започнат да пристигат в Европа през 2020 година. Но „Южният газов коридор“ може да бъде разширен и да транспортира по над 10 млн. куб. м газ годишно както от Каспийско море, както и от Централна Азия и от държави като Туркменистан“, допълни той.

Изгода от TAP ще имат Гърция, България, Албания и Италия, отбелязва „Взгляд“. Но най-много от всички, разбира се, ще спечели Гърция: от 880-те км обща дължина на тръбата, 540 км ще минават именно през нейната територия. Неслучайно гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че TAP означава нова ера за неговата страна. Атина не само ще получи достъп до запасите от каспийски газ – благодарение на съоръжението тя ще се превърне в енергиен възел в региона. Ципрас очаква благодарение на проекта в страната му да бъдат инвестират 1,5 млрд. евро. За изпадналата в криза Гърция това е огромна сума и ще окаже благоприятно въздействие на местната промишленост. Очаква се строителните дейности да създадат 8000 работни места.

На този проект се радва и България, която вече построи първата фаза от интерконектора „Гърция-България“. „Един от основните приоритети на българското правителство е да се диверсифицират източниците и маршрутите за доставка на природен газ. За България строителството на интерконектора с Гърция има приоритетно значение“, заяви българският енергиен министър Теменужка Петрова.

Техническата мощност на интерконектора „Гърция-България“ (IGB) се очакваше да бъде между 3 и 5 млрд. куб. м газ годишно. Сега вече се говори тя да бъде увеличена до 10 млрд. По план съоръжението трябва да влезе в търговска експлоатация през 2018 година.

Изгода ще получи и Албания, която до момента бе изолирана от енергомрежата на ЕС, но благодарение на TAP ще получи влияние. Да не говорим, че ще може да спечели близо 1 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции, нови работни места и допълнителни данъци. И накрая Тирана ще може да доставя газ в енергийната мрежа на Западните Балкани.

Но, колкото и да се хвали Марош Шефчович, дори и с тази тръба и азербайджанския газ, Европа няма да може да се откаже от руския газ, констатира „Взгляд“.

За начало – сроковете за появата на азербайджанското синьо гориво в Южна Италия постоянно се отлагат. Първо беше 2018 г., сега е 2019 година. Де факто всичко може да се забави с още две години. Една от причините е, че  разработването на находището „Шах Дениз“ доста се протака.

Освен това по TAP в Европа ще идват само 10 млрд. куб. м газ, от които 80% ще остават в Италия. Така за Гърция и България остават само 2 млрд. куб. м. По същество за ЕС смисълът на този газопровод бе да се диверсифицират газовите доставки. Но за каква диверсификация може да става въпрос? Италианският пазар си е диверсифициран така или иначе, за разлика от пазарите в България и Гърция. Италианците купуват синьо гориво от много източници: от Алжир, Катар, Норвегия, Холандия, Либия и накрая от Русия.

Затова не може да се каже, че след 4-5 години, когато Италия най-накрая ще получи 8 млрд. куб. м газ от Азербайджан, тя веднага ще престане да купува газ от „Газпром“. Дори и азербайджанският газ да е (което е съмнително) по-евтин от руския. За Италия ще е по-изгодно да се откаже да речем от по-скъпото синьо гориво от Катар или Алжир, които по традиция отстъпват по цени на руското.

Така че „Газпром“ може изобщо да не загуби пазарен дял в Италия. Всичко зависи от ценовата политика. Освен това през 2015 г. Русия е доставила в Европа близо 160 млрд. куб. м газ. Затова 10 млрд. куб. м азербайджански газ не могат да окажат сериозно влияние нито върху позициите на „Газпром“, нито като цяло върху разпределението на европейския пазар.

Американската следа

В церемонията по откриването на строителството на TAP участваха не само представители на ЕС, но и високопоставени чиновници от Гърция, Турция, Албания, Италия и България. Не мина и без САЩ, които на пръв поглед нямат никакво търговско отношение към проекта. От тяхна страна присъства специалният представител на Държавния департамент Амос Хохщей. Същият този, които буквално преди седмица промиваше мозъците в ЕС заради руската тръба: САЩ не биха искали ЕС да вкарва пари в строителството на „Северен поток 2“.

А сега един проект, който е конкурент на руските тръбопроводи в Южна Европа, бе одобрен от САЩ, затова ще го строят, независимо от всички нюанси. Например факта, че той нарушава нормите на третия енергопакет на ЕС. Този аргумент бе достатъчен, за да се спре „Южен поток“. Но когато стана въпрос за TAP, всички тези нарушения станаха маловажни.

За сравнение: „Газпром“ бе акционер на половината сухопътна част от „Газпром“ на европейска територия, т.е. той бе едновременно и производител, и транспортьор на природния газ, което формално нарушава нормите на третия енергопакет. В TAP ситуацията е същата, само че е леко завоалирана. Формално фирмите, които разработват находището, и акционерите в TAP са различни. Но ако се вгледаме става ясно, че това не е така: разработването е в ръцете на консорциум начело с „Би Пи Азербайджан“ (BP Azerbaijan) и азербайджанската държавна компания „Сокар“ (SOCAR), а най-големият акционер в TAP са същите тези BP и SOCAR (те държат по 20% от тръбата).

Още един пример за двойни стандарти: ЕК разреши на азербайджанската SOCAR да пълни TAP изцяло със собствен газ. Според европейските енергийни норми обаче газопроводът трябва да осигурява достъп на всички конкуренти на европейска територия. С TAP, по закон, трябва да се постъпи също както с „ОПАЛ“ (OPAL -продължението на „Северен поток“ на европейска територия). На „Газпром“ позволиха да помпа газ по OPAL само на 50% от мощността на тръбата. Останалата половина бе оставена за някои “други доставчици,  тъй като така изискват правилата на третия енергопакет“. Но ЕК реши този проблем за TAP, като позволи изключение от правилата.

"Российская газета". Всички права запазени.