Защо днешният свят е неспокоен, несправедлив, милитаризиран?
Прекратяването на глобалната конфронтация и небивалите възможности, които предоставят новите технологии, би трябвало да дадат на света нов дъх, да направят живота на всеки човек по-добър. Но реалността се оказа различна.
Няма просто обяснение за това. Онези, които обявиха „победата на Запада в „Студената война“, които се отказаха от изграждането на нова, равноправна система за сигурност, носят до голяма степен отговорността за сегашното състояние на света.
Но работата не е само там. Новият, глобален свят и досега не е истински разбран и осмислен. Той се нуждае от нови правила на поведение, от различен морал. А световните лидери очевидно не могат да се справят с това.
Именно там се крие основната причина за днешния „глобален смут“.
Криза на лидерството
За да се преодолеят световните проблеми, има и възможности, и механизми – ООН, Г-20. Но едва ли някой днес би определил дейността на тези организации като успешна. Те постоянно закъсняват, изостават.
Налице е криза на лидерството. Политиците са погълнати от „гасенето на пожари“, от кризите и конфликтите на днешния ден.
Спор няма: те трябва да бъдат решени. И през последните седмици имаше някои положителни стъпки в тази посока.
По сирийския въпрос тече диалог. Действително, в момента в него участват повече външни държави – основно Русия и САЩ. Но усилията помогнаха да се постигне известен спад на напрежението в отношенията между Русия и Запада.
По Украйна обаче напредък няма. Сегашните механизми за урегулиране (Минските споразумения, Нормандската четворка) работят зле. Те трябва да бъдат допълнени и да се стимулира работата им. Възможно е това да стане чрез обсъждане в Съвета за сигурност на ООН или някакви други механизми с участието на Русия и САЩ.
Не бива да се позволява украинската криза да загноява и да дестабилизира Европа и света. Европа няма да издържи още един „замразен конфликт“. Отново се обръщам към президентите Обама и Путин с призив да се срещнат и да обсъдят тази продължаваща криза.
Поглед в бъдещето
Преодоляването на сегашните остри кризи ще бъде само първата крачка към решаването на една по-сложна задача – да се научим да живеем в глобалния свят.
Глобалните проблеми на човечеството са:
- Оръжието за масово унищожение, милитаризацията на световната политика;
- Нищетата и слабото развитие на огромна част от човечеството;
- Екологичните предизвикателства, климатичните промени;
- Тероризмът.
Както и масовата миграция, ксенофобията и религиозната нетърпимост, проблемите на съвместното съществуване на различните цивилизации.
Нито един от тях не може да бъде решен със сила. Бих казал, че е аксиома да се обединят усилията. Но засега преобладават разногласията и неумението да се работи съвместно.
Основната отговорност за това носят държавите и техните лидери. Появиха се и други участници в световните процеси – гражданските организации, бизнесът, научната общност, религиозните обединения. Но ролята и отговорността на държавите, техните лидери, междудържавните организации, трябва да остане решаваща.
Политика и морал
Отношенията на държавите трябва да се регулират не само от нормите на международното право, но и от правила на поведение, основани на принципа на общочовешкия морал.
Тези правила трябва да предвиждат сдържаност, зачитане на интересите на всички страни, консултации и посредничество при изостряне на обстановката и заплаха от възникване на кризи. Може би и украинската, и сирийската криза щяха да бъдат избегнати, ако непосредствените участници в тях и външните страни се ръководеха от такива правила на поведение.
Етичен кодекс е нужен и за медиите. Често се подгряват страстите, замърсяват информационната среда. Вместо да помагат за предотвратяването и прекратяването на конфликтите, те фактически участват в тяхното разпалване.
Основното е: да се обнови световният дневен ред; да се съчетаят моралът и политиката; правилата за поведение в глобалния свят трябва да бъдат в центъра на вниманието на държавите и световното гражданско общество.
Ролята на Русия
Ролята на Русия в преодоляването на кризите в световната политика може и трябва да бъде важна и позитивна. Време е Западът да се откаже от опитите да я изолира. Това никога не е давало резултат. На първо място, той трябва да се откаже от „персоналните санкции“. Иначе няма да има диалог и шансове за възстановяване на доверието. Една нова „Студена война“ ще навреди на всички.
Трябва емоциите и пропагандистките ексцесии да бъдат оставени настрана. Водещите държави могат да предявят сериозни претенции към сегашното поколение лидери. Но то все пак има шанс да заеме достойно място в историята. И би било голяма грешка да не се възползва от него.
(Текстът се публикува със съкращения).
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си