Новото лице на руското разузнаване: какво означава идването на Наришкин

В четвъртък вечерта, на 22 септември, президентът Владимир Путин инициира поредното кадрово рестартиране на персонала, като освободи от длъжност председателя на Държавната дума и свой съратник от „питерската“ група Сергей Наришкин. В замяна на това екс-председателят на Думата получи поста шеф на Службата за външно разузнаване (СВР) – структура, за която се знае изключително малко, а ръководните длъжности в нея, според много наблюдатели, не предполагат дълбоко въвличане в разузнавателната дейност. Михаил Фрадков, който оглавяваше СВР почти девет години, е ярък пример в това отношение. До заемането на поста той не е имал никакво отношение към разузнаването.

В случая с Наришкин е малко по-различно: четвъртият човек в руската политика се върна към това, с което е започнал. По неофициални данни бившият шеф на парламента започва кариерата си в края на 70-те години в Първо главно управление на КГБ, което отговаря за външното разузнаване и след това е обособено в отделна служба – СВР.

Преминаването на Сергей Наришкин към разузнаването може да се окаже опит леко да се усили закостенялата система на СВР, а също и да му се осигури синекурна длъжност с прилична заплата. Съдейки по декларацията, през изминала година доходът на началника на СВР е най-внушителен сред останалите шефове на спецслужби – 20 млн. рубли ($319 000).

СВР променя задачите си?

Съгласно президентския указ Михаил Фрадков е освободен от длъжност „във връзка с излизането му в пенсия“. Сега той ще оглави Съвета на директорите на държавната монополна компания „Руски държавни железници“. Но има и други наблюдения. По данни на източници на изданието Slon Magazine (Slon.ru) през последните месеци в Кремъл са постъпили жалби срещу шефа на СВР във връзка с агентурната работа и „прекалено оптимистичните доклади на спецслужбите за  преговорите между ЕС и САЩ за режима на свободна търговия“.

По сведения на вестник „КомvерсантЪ“ много хора в СВР говорят за нуждата от обновление на ръководния състав и за вътрешни реформи. Скандалите с руски шпиони започнаха да се появяват със завидна регулярност. Все още се помни скандалът от 2010 г., който се оказа най-грандиозният в СВР за всичките години на неговото съществуване – тогава ФБР залови 10 агенти под дълбоко прикритие – можеха да бъдат осветени още 80, както и цялата система за събиране на разузнавателна информация.

За разлика от непрофилния Фрадков, новият шеф не е равнодушен към разузнавателната работа – Наришкин е много по-уместна фигура, според президента на независимия Институт за национална стратегия Михаил Ремизов. „Той е способен да подсили позицията, на която започва работа, още повече че принадлежи към висшата лига руски политици и е близък с президента. Плюс това има добър списък с прослужено време точно в тази сфера“, казва експертът.

Според политолога не бива да се пренебрегва и фактът, че при сегашните сложни отношения със Запада СВР променя задачите си. Критично важно става умението да се работи по тертипа на британското разузнаване (Intelligence Service) – да бъде съвместявана комплексната аналитична дейност за заплахите и качествената обработка на данните. „В момента СВР трябва да бъде ключова структура, формираща когнитивната карта на света и следователно политическата стратегия на Русия“, казва той.

Администратор, на когото вярват

За кариерата на самия Наришкин, когото в СВР смятат за „свой“, това назначение може и да е понижение, смята членът на експертния съвет на Института за социално-икономически и политически изследвания Алексей Зудин. Все пак реално позицията на СВР в листата с ранговете не стои много високо. Самият Наришкин до последно наричаше информациите, че отива в разузнаването „спекулации“, участваше в изборите за Държавната дума (проведени на 18 септември) и заяви, че не „възнамерява да отстъпва мандата“ си.

Ще се появи ли в Русия аналог на КГБ?

Изданието Газета.ru отбелязва, че в това назначение се вижда високата оценка за дейността на Наришкин в Държавната дума, където той се изяви като добър администратор, но не и като блестящ политик. Според генерал-лейтенанта от КГБ Николай Леонов преминаването на Сергей Наришкин от парламента във външното разузнаване е „чисто политическо назначение“. „Това е естествено и разбираемо, защото държавният глава трябва да има за шеф на СВР човек, на когото има пълно доверие. Освен това Наришкин има огромен опит в държавната и политическата работа, което прави кандидатурата му безспорна и няма да има разногласия по въпроса“, казва още Леонов пред изданието.

Остава ли Наришкин чисто политическо назначение или отива в СВР в качеството на реформатор – това е въпросът, смята Зудин. Фрадков беше политическо назначение. Съдбата на Наришкин не е еднозначна. Ако слуховете за създаване под егидата на ФСБ на Министерство на държавната сигурност (структура, която ще обедини в себе си всички други силови ведомства, в това число и СВР) се потвърдят, Наришкин скоро ще се окаже сред губещите. „Там вече ще си има началник“, казва Зугин.

Но отиването в разузнаването не може да бъде наречено точно синекурна работа. Кой ще заеме мястото на Наришкин като председател на Държавната дума ще се разбере до дни. Кандидат номер едно е сегашният заместник-ръководител на администрацията на президента, „сивият кардинал на Кремъл“ Вячеслав Володин.

С какво са се занимавали хората от Лубянка?

"Российская газета". Всички права запазени.