В брутален, годишен експеримент през 1967 г. трима мъже са затворени в херметично пространство в Москва в Института по биомедицински проблеми, водещ орган в изследването на изолацията. Екипът включва физика Мановцев, биолога Божко и инженера Юлюбюшев. Първият експеримент на изолация в света е насочен към изследване на предизвикателствата на пътуването до далечни планети и на това как хората биха се справили по време на дълги престои в космически станции.
Тримата мъже живеели на площ от около 12 кв. м., без да имат контакт с външния свят. Спели на легла на три нива и всичко в стаята било направено от метал. Консумирали са обикновената храна на космонавтите, както и пречиствали урината си и я пиели като вода. Единственото им забавление и връзка с външния свят бил телевизор, който им било позволено да гледат по два часа всеки ден.
Имало отделение от 7,5 кв. м., където се отглеждали зеленчуци и билки. Няколко пъти през годината нивото на кислород в херметичното пространство внезапно и неочаквано намалявал с 16%. В резултат на експеримента коефициентът на интелигентност на участниците намалял с 20-25%.
Екатерина Стрижова, автор на "Марс 2030", психологически експеримент под формата на игра, вярва, че нашата интелигентност се влияе в условия на изолация.
"Например, да прекарате една година в компанията на трима души е напълно различно от това да сте с по-голяма група от шест", обясни Стрижова. "Много зависи от това дали участниците в такива експерименти имат много свободно време и с какво са се занимавали преди изолацията".
Стрижова вярва, че за да се определи как самотата засяга нашия мозък учените трябва да провеждат повече експерименти в различни условия.
"Социалната изолация е крайна ситуация, която естествено влияе върху психическото ни здраве", каза Стрижова. "Интелектуалните способности могат да бъдат засегнати от ограниченията на психосоциалния опит, депресията, външната среда, като токсини, храна и много други фактори".
За разлика от това, активната социална среда и новите впечатления стимулират нашата интелигентност, каза Стрижова, добавяйки, че хронично самотните хора са по-склонни да развият болестта на Алцхаймер, деменция и други опасни болести.
Начинът, по който нашите тела и мозъци реагират на липсата на контакт с други хора, може да се обясни с еволюционния натиск, когато изолацията от групата носи сериозни физически рискове. Дано бъдещите изследвания и експерименти хвърлят повече светлина върху механизмите на тези състояния.