Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Съветските граждани били свикнали да живеят в лишения. Комунистическата идеология проповядва равенство между всички, а това означава, че всички са със задоволени основни нужди, но нямат достъп до лукс или изобилие. Ето защо всичко качествено, особено стоките от чужбина, определено се смятало за голям лукс и хората били готови на истински подвизи, за да се докопат до тях.
От 1920-те много хора живеели в комунални апартаменти, частни къщи в провинцията и дори бараки. В Москва – най-населения град в страната, от 1940-те тече бурно строителство на жилищни блокове, а през 1960-те Никита Хрушчов започва масово изграждане из цялата страна на евтини и достъпни домове, станали по-късно известни като "хрушчовки".
Човек обаче не можел просто да си купи апартамент – нямало законен пазар. Разбира се, държавата се грижела повечето хора да получат някакво жилище за живеене – при урбанизацията много хора били преселени в големите градове и били благодарни на какъвто и да било апартамент. Но какво се случвало, ако някой разполагал с излишни пари и искал да си купи сносен апартамент?
Работниците в институции като завод или изследователски институт, например, можели да създадат кооперация, на която държавата отпускала заем за изграждането на жилищен блок. Членовете на тази кооперация плащали месечни вноски, а когато домът им бил готов, получавали апартаментите си и продължавали да плащат, докато върнат целия заем – нещо като ипотека, но без лихва. Апартаментът обаче оставал собственост на кооперацията и можело да бъде продаден само на друг член на сдружението. Кооперативите обаче били собственици на по-малко от 10% от всички жилища, така че повечето съветски граждани "чакали на опашка" за апартамент от държавата.
В големите градове опашките били чудовищни и хората трябвало да чакат години наред да им дойде редът. Нещо повече – мнозина се пререждали с връзки – шуробаджанащината и приятелите в жилищните комисии и висшите кръгове на властта играели огромна роля. Имало и случаи, в които хората подкупвали властимащите, за да получат жилището си по-бързо.
Личният автомобил предлагал невиждана дотогава свобода – имаш си собствено пространство на четири колела. Съветският мъж рядко бил сам – да живееш в комунален апартамент, пълен с деца и роднини, не било никак лесно. Колата обаче му позволявала да се социализира с други собственици на автомобили в гаража или пък да отиде където си поиска, без да му се налага да си купува билети и т.н.
През 1970-те една кола струвала около 5000 рубли при средна работна заплата от около 100-150 рубли. Едно семейство от двама работещи можело да спести пари за автомобил за около 4-6 години. В онези времена обаче нямало шоуруми. Първо трябвало да се запишеш в списък с чакащи, поддържан от синдикат на работното място.
Когато ти дойдел редът, човек получавал ваучер, на който били изписани моделът и цветът на бъдещата му кола – купувачът можел най-накрая да види возилото си само в склада. Опашката можело да бъде манипулирана от организаторите – администратори от местния синдикат, така че срещу подкуп човек с пари можело да прескочи няколко места в списъка.
Всеки работник в СССР имал 28-дневен годишен отпуск и всички искали да отидат на море. Съветските санаториуми и курорти имали по около 850 000 места годишно – но в страна с население от над 120 млн. души, по-малко от 10% имали шанса да се попекат на южното слънце. Лелеяните карти за почивка се разпределяли през синдикатите. Да отидеш на море със семейството си на собствени разноски струвало 2-3 месечни заплати, което било малко множко.
86-годишната Раиса Земнухова е бивш служител на съветското министерство на химическата и петролната индустрия. Тя разказа пред Russia Beyond, че понякога се налагало човек да чака 2-3 години, за да се добере до сносен санаториум с процедури, инхалации, слънчеви бани и т.н. На курортите се организирали и представления от съветски кино звезди и певци, а храната била много по-добра от тази, която се предлагала дори в московските магазини.
Държавата покривала 70% от цената на картата. Човек можел да кандидатства за почивка в крайградски санаториум, което било по-евтино, но условията там не били толкова добри. А как стоял въпросът с почивките в чужбина?
За повечето граждани на СССР пътуването в чужбина наистина било нещо като мечта. Първо, било твърде скъпо за болшинството. Второ, през по-голямата част от времето КГБ следяло и проучвало строго всички, които искали да пътуват в чужбина, да не би случайно да са чужди агенти или шпиони. Така че повечето кандидатури за пътуване в чужбина били отхвърляни – но не и за държавните служители.
"Мъжът ми имаше много добри връзки в Партията", спомня си Раиса Земнухова. "Така че винаги имаше кой да му помогне за командировка в чужбина. Прекарахме няколко години в Мианмар, а по-късно често пътувахме до Финландия".
Съветските граждани, работещи в чужбина, получавали заплати не в чужда валута (държавата не искал в СССР да циркулират чужди пари), а в "чекове" на определена стойност. Когато се връщали в Москва, можели да обменят чековете за редки и дефицитни стоки в специални магазини, наречени "Берьозка".
Малко били хората, които можели да пътуват в чужбина, но мнозина се нуждаели от хубави обувки, зимно палто или красиви мебели.
За обикновените хора най-трудни за купуване били "сложни" стоки като телевизори, прахосмукачки и мебели – и тук имало списъци в синдиката, на които се чакало месеци. Битаците и обявите във вестника били забранени, защото се смятали за спекула.
Така че, хората трябвало постоянно да следят за стоки за ежедневието – не за разпродажби, а просто за продажби. В ГУМ-а в центъра на Москва опашките от жени, чакащи за зимни ботуши или кожени шапки можело да се простират през целия приземен етаж, та чак до втория. Огромните опашки продължавали дни наред и се разотивали чак на залез слънце, само за да се заформят отново на сутринта. Имало номера, които хората пишели на китките си. Списъкът с чакащите се водел в тетрадка на "доброволец", който контролирал реда на опашката. Така че да се сдобиеш с дефицитна и скъпа стока било истински празник за средностатистическото съветско семейство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си