В края на 2017 г. в руските гори живеят над два пъти повече вълци, отколкото горите са способни да изхранят – и това е реална заплаха за всички екосистеми. Количеството вълци влияе и на селското стопанство, което всяка година губи добитък. Това е проблем не само в селата и малките населени пунктове: вълците все по-често посещават и добре осветените градове. Аня Бернал се отправи в неголямо селище в центъра на Архангелска област, където по улиците въобще няма светлина, а вълците свободно се разхождат по тях. За опита ѝ разказва новинарският портал mail.ru.
Global Look Press
Село Липаково се намира в центъра на Архангелска област. За да попаднеш тук трябва да се качиш на влак до станция Плесецкая, наблизо се намира космодрум "Плесецк", откъдето високотехнологичните ракети извеждат в орбита новите спътници. Липаково е само на 50 км от космодрума, но не може да се каже, че космическите технологии някак са повлияли на живота в селището.
Global Look Press
Дотук няма директен транспорт, само маршрутка: трябва да я помолите да ви остави на нужния завой и след километър да вземете ферибота през Онега.
Фериботът се движи по течението, без електричество: след 5 вечерта можете да видите само онова, което се покрива от светлините на джобното ви фенерче.
"Шаро лае в тъмнината, преди да го затворят в колибата през нощта. Кучето, което е живяло тук до Шарик, е изядено по време на лов посред бял ден".
"Вие виждали ли сте улиците на Липаково в пет вечерта"?
"Все си мисля: вълк ще изскочи, а аз вървя такава здрава, той ще си каже: "Само месо! Закъде ще ми стигне мършавото куче, по-добре да взема това!".
Global Look Press
В съветско време тук е имало предприятие за дървообработка, около което са построени три села, няколко хиляди жители и работници, дърводелци, много шум и светлина. Тук днес са останали предимно възрастни хора, които вече няма къде да отидат в търсене на работа, затова въртят домакинствата си или поработват – кой в местния клуб, кой като пожарникар – на местата, на които е преминала младостта им.
Global Look Press
С постепенното намаляване на производството от 1990-те, през 2000-те заводът е напълно закрит, а хората започват да се разотиват. Те тръгват да търсят работа, почти цялата младеж се мести в града в търсене на работа и образование, а в селата остават само пенсионери, които трудно могат да започнат нов живот на ново място. Постоянните жители тук днес са около 300 души, в Липаково вече е съвсем тихо, от улиците е изчезнала светлината, а вълците вече не се боят да доближават до къщите. Домашните животни тук нощуват под ключ, а вечер хората се стараят да не ходят никъде. Отдалечаването от дома във вечерно време в Липаково е под светлината на фенерчето и с идеята, че извън нея може да се разхождат гладни вълци.
Женя и семейството ѝ живеят на края на селото, в последната къща – тоест много близо до гората.
"Валя звъни: "Това е, сега ще отидем и ще ти купим сигнална ракета!". Аз му казвам: "И какво? На кого ще сигнализирам? На Галина Ивановна?".