1. Иля Мечников и "Голямата имунитетна революция"
Биологът Иля Мечников получава Нобелова награда пез 1908 г. за работата си в областта на вродения имунитет. Той открива фагоцититие, клетки, които поглъщат и унищожават вредните бактерии. Мечников демонстрира начина, по който се задвижва процеса, като изучава ларвите и вижда, че някои необичайни клетки са заобиколени от тръни. Ученият предполага, че това са бели кръвни телца, които се събират на мястото на възпалението и убиват патогените. Въпреки това теорията му е посрещната с интензивен скептицизъм от научната общност, която по онова време предпочита да вярва на друга теория.
Мечников споделя Нобеловата си награда с друг имунолог – Пол Ерлих. Немският учен подкрепя теория, която противоречи на Мечниковите констатации. Подходът на адаптивния имунитет на Ерлих подчертава производството на антитела. През по-голямата част от XX в. имунологията продължава да разработва линията на Ерлих за адаптивния имунитет, а възгледите на Мечников изглежда остават на втори план.
В края на 1980-те години обаче е установено, че много клетки, особено онези, които са отговорни за имунитета – фагоцитите, притежават специални рецептори, предназначени да идентифицират специфични инфекции. Тези клетки са свързани с определени гени. Оказва се, че вроденият имунитет е основна черта (в сравнение с адаптивния) за всички живи същества. И само в случая с организми, които вече са напреднали по еволюционната стълба... се появява адаптивен имунитет.Въпреки това вроденият имунитет е отговорен за неговото начало и по-нататъшното му функциониране...", пишат авторите на статията, в която авторите наричат откритията на Мечников "Голяма имунитетна революция".
2. Прохоров, Басов и лазерът
Олег Кузмин/ТАСС
Александър Прохоров и Николай Басов са отличени за създаването на лазер, който им носи Нобелова награда за физика през 1964 година. Те споделят наградата с американския учен Чарлз Хард Тоунс, който работи в същата сфера.
Прохоров и Басов построяват първия микровълнов квантов генератор – мазер (Усилване на микровълните чрез използване на стимулирано излъчване на радиация).
Един съвременник си спомня как работи Прохоров. "Той предложи на групата учени да направят предположения за това колко фундаментална е работата им. Когато след месец всички подадоха официални отговори, Прохоров взе един чук и разруши цялото лабораторно оборудване. Имаше огромен скандал и половината от учените подадоха оставка; но останалите започнаха нови изследваия, макар успехът далеч да не беше очевиден. След няколко години това изследване донесе на авторите си Нобелова награда".
Работата на Прохоров и Басков полага основите на квантовата електроника, а отдалечените космически радиокомуникации и оптичните линии скоро след това, след допълнителни изследвания и разработки, се превръщат в реалност. Басов по-късно изучава ефектите от лазерните емисии над химическите реакции, докато Прохоров се концентрира на лазерната употреба в медицината. Първите офталмологични лазери са разработени под негово ръководство, той е и пионер в използването на лазери в хирургията и стоматологията, както и в лечението на туберколоза и онкологични заболявания.
3. Гейм, Новоселов и "суперматериалът"
AP
Родените в Русия физици Андре Гейм и Константин Новоселов са известни с откриването на графена, "суперматериал", който им носи Нобелова награда през 2010 година. Графенът е едноатомна частица, но 160 пъти по-здрава от стоманата. Той има забележителната способност да провежда много ефективно и електричество, и топлина. Някога е наричан най-обещаващияматериал на Земята – той е особено привлекателен за електронната индустрия. Според Новоселов "графенът има качества, които липсват на всички други материали. Това е влакно в пълния смисъл на думата. Можеш да го третираш като салфетка: да го обръщаш, сгъваш, разтягаш". Въпреки гъвкавостта си, той е най-якият материал на планетата, казва ученият в интервю за списание Forbes преди няколко години.
Невероятните качества на революционния нов материал са илюстрирани от шведския физик Пер Делсинг при обявяването на Нобеловата награда. Той казва, че един квадратен метър хамак (с дебелина от един метър) ще е достатъчно здрав, за да издържи 4-килограмова котка. Самият хамак ще тежи приблизително милиграм – колкото един от мустаците на котката.
Същевременно обаче графенът е труден за производство в промишлени количества. И все пак вече има много начини, по които суперматериалът може да се използва. Учените са сигурни, че употребата му в микроелектрониката ще увеличи скоростта на компютрите до 1000 пъти като така ще направи сегашната базирана на силиций електроника остаряла.