Мразовитата зимна вечер в началото на февруари посрещам на полуостров Ямал в очакване на похода през ледовете на Северния ледовит океан на един от най-големите в света танкери с товаровместимост от 172 хил. куб. метра втечнен природен газ, танкерът на Совкомфлот "Кристоф де Маржери".
Корабът приема в своите на вид бездънни резервоари втечнен газ от завод "Ямал-СПГ", който преди няколко години се появи на брега на Обския залив (Обска губа) в село Сабета. Черната мъгла на полярната нощ, преплетените исполински тръби и обикалящите ги стоманени ферми, ярката светлина от фенерите и прожекторите, забиващият се в очите искрящ блясък на замръзналия и бодлив сняг създават илюзия за снимки на фантастичен филм, в който неволно вземаш участие. Стълбата, побеляла от виелицата, изглежда безкрайна. Трябва да се изкачваш, докато се огъваш под ударите на вятъра, на височина едва ли не на четириетажна сграда.
Global Look Press
На борда ни посрещат няколко широкоплещести охранители. В дебели червено-сини гащеризони и качулки, зад които трудно се вижда не само лицето, но дори и очите. Само най-малкият сред тях протяга тънка, видимо женска ръка в ръкавица и с тих глас казва: "Ще ви заведа до капитана". Бързаме след нея, едно от четирите момичета на кораба, като се препъваме в металните огради. Предстои път към бреговете на Норвегия на танкер с на почти 200 хил. тона газ за жителите на Европа.
След седмица
Седмата си вечер в ледовете прекарвам в каютата, любувайки се на синьо-черната полярна нощ през илюминатора. На заден план глухо дъднат двигателите. Зад прозореца вие силният северен вятър. На телевизора се сменят беззвучни кадри, а в кабината на капитана проблясват мониторите на компютрите.
Тези, които никога не са били, не са работили в Арктика, трудно могат да разберат какво значи "истински трудно". Не, това не са суровите, понякога падащи до под -40 градуса студове. Не бурите, внезапно налитащи над човека, танкера, не млечнобялата вихрушка, зад която не виждаш на повече от метър и половина пред себе си, а още по-малко пред тежкия и бавноподвижен танкер. Не денонощните смени (да, във флота застъпваш "на работа" за 24 часа, от които само 3 можеш да поспиш"), на които оставаш на мостика пред стотици мигащи устройства и само по локаторите водиш кораба напред, в черната мъгла на вода и небе, в която не се вижда нищо – дори звездите, режеш леда и отбелязваш в бордовия дневник всеки 10-15 изминати мили.
Александър Рюмин/ТАСС
Не, най-трудното е тежестта на отговорността за компанията, за танкера, за екипажа, за много ценния и взривоопасен товар. Трябва да го приемеш на борда и да го доставиш от точка "А" до точка "Б" в указаното ти време в съответствие с атмосферните условия. И да не допускаш ни най-малко нарушение в работата на хората и механизмите. И макар ти и екипажът ти да сте преминали различни курсове и тренинги, включително в чужбина, да имате собствен опит във воденето на кораби в сложни арктически условия, това не може да се сравни с всичко, което ви предстои да свършите. При това отговорността ти е много по-тежка, защото на теб се пада частта да бъдеш пионер в ръководството на танкер, предназначен за ежегодни превози на втечнен газ в Арктика, в края на вечните ледове и мразове.
Нашият кораб и разходите за мореплаване в ледовете
Газовият танкер "Кристоф де Маржери" е първият от серия 15 такива съдове. Той е създаден от специалистите на Совкомфлот, "Ямал-СПГ" и Total при поддръжката на руски и финландски институти и корабостроителници. Отличава се с уникална проходимост дори при много дебели ледове, тъй като двигателите му са съоставими по мощност с такива от атомен ледоразбивач. При това корабът може да троши, разбива и дори да смила леда не само по традиционни способи – със собствената си маса, но и с три винта-азиподи, които му позволяват да се движи не само напред и назад, но и да се върти на място.
Reuters
За да разберете как работят азиподите, представете си настолен вентилатор, които трябва да бъде обърнат надолу с витлата и се върти около оста си на всички 360 градуса. Ето такива винтове са монтирани на огромния танкер. Твърдят, че е способен да превозва толкова втечнен газ, че да подсигури нуждите например на цяла Швеция за месец. Този газ се добива на полуостров Ямал, втечнява се на построения на вечнозамръзналите земи край – на брега на Обския залив в завода "Ямал-СПГ" и после се отправя във всяка страна, която се нуждае от него.
А корабоплаването в Обския залив за такива танкери е специален въпрос. Ако достигането до с. Сабета, където е разположен заводът за втечнен газ, да е относително лесно, то излизането в Карско море или влизането от него в пристанището може да се извърши само по изкуствен 50-километров канал с ширина от 300 метра и дълбочина от 14. А "Кристоф де Маржери" с товара си се потапя на 12 метра, като широчината му е 50 метра. При това ледът в канала не винаги е монолитен. Моряците го наричат бърз лед, т.е. здраво и бързо замръзнал от двата бряга на реката. Често в отделни участъци той просто се носи. В други се открива чиста вода, която заедно с плаващите ледове при ураганен вятър може да изнесе всеки кораб, движещ се при минимална скорост, извън пределите на канала и да го остави там блокиран.
А капитанът няма право на грешка. Той сега работи не на тренажор, където неудачната маневра може да се поправи с нов опит – всяко твое движение, всяко помръдване на джойстика на азиподите, всяко увеличение или намаляване на оборотите на двигателите трябва да бъде безпогрешно точно. Зад гърба ти е огромен танкер – почти като лежащ настрани десететажен блок, 172 хил. куб. метра втечнен газ на цена от 350 долара за куб, което като цена превишава 62 милиона. А отделно корабът струва 330 млн. долара и носи екипаж от 30 души. Тяхната съдба и тяхното здраве. Отделно и престижа на фирмата и страната. Ето това се нарича отговорност.