28-годишната Надежда Артес ръководи проекти в архитектурно бюро, живее в самия център на Санкт Петербург и просто обожава шумните купони.
"Мислех си, че животът е само тук, в Санкт Петербург: тук хората карат луксозни коли, купонясват в шикозни клубове, пълно е с красиви момичета на токчета. И аз исках да живея така", споделя Надежда. "Но в един момент се запитах какво полезно нещо ще оставя след себе си и не можах да намеря отговора. И изпаднах в дълбока криза".
През 2017 г. Надежда претърпява автомобилна катастрофа на магистралата. "Оцелях като по чудо. Излязох от колата, обадих се в офиса и казах, че няма да се върна".
"После си спомних детството на село, където всичко ми се струваше толкова истинско, толкова важно, и осъзнах, че не знам нищо за днешния живот в провинцията. Така че реших да посетя различни села и да ги опозная".
Първоначално пътува само, за да разглежда как живеят хората в различните региони. След това обаче на Надежда ѝ хрумва идеята да разработи някои социални проекти в селските райони. В Ивановска област тя се включва в ремонта на централния площад, след това прекарва половин година в Суздал, който е част от известния Златен пръстен. Там тя разработва концепция за местна ферма.
Преди 18 месеца съдбата я води в с. Пеники, разположено на час път с кола от Санкт Петербург. Докато се разхожда с приятели, вижда отвратително сметище и решава да организира почистването му.
За да привлече доброволци от града, Надежда моли един от популярните фотографи в Санкт Петербург да направи креативна фотосесия с нея и приятелите ѝ по бански на фона на сметището. Идеята привлича сериозно внимание в социалните медии, което вдъхновява местните да се присъединят към почистването, което се превръща в редовно събитие. "Сега помагаме и за почистването на гората, за сортирането на отпадъците и за откарването на всичко, което може да се рециклира, в станцията".
После Надежда започва и други проекти в района: например, тя организира "Селски лекции" в местното читалище. "Неотдавна тук пристигнаха няколко архитекти и изнесоха майсторски клас за деца. Имахме и учител, който учи децата да четат бързо. Един лекар дойде и говори как да се предпазим от удар. Темите са много различни. Всички тези лектори идват и говорят абсолютно безплатно".
В с. Пеники живеят около 1500 души. Повечето от тях обаче са възрастни хора. Някои са работили в съветските ТКЗС-та, които вече не съществуват, а други – в рибните заводи във Финския залив. Младежите пък идват тук само за лятото.
Първоначално местните хора се отнасят с недоверие към творческите идеи на Надежда. "Беше много трудно да преговарям с местните и с администрацията в селото, но накрая хората повярваха, че правим добри неща". Сега общуват всеки ден: "По път за магазина срещам половината местни жители. Не си говорим онлайн в разни приложения – всичко е на живо". Надежда обаче поддържа популярен блог на име "Моето село" ("Село мое") в Instagram, където пише за всичките си инициативи.
Заедно с местните жители Надежда решава да съживи производството на горски плодове тук. Подхождат към тази селскостопанска дейност модерно: тя снима видеа с фермерите и стартира онлайн кампания за набиране на средства.
За да се купят семена са нужни 100 000 рубли ($3000) и средствата са набавени само за седмица. "Надявам се догодина да пуснем първата партида от сладка и пастила. Можем да ги продаваме, например, в местния музей", казва Надежда. "Искам хората да повярват, че селото е нужно".
В началото Надежда ходи в Пеники всеки уикенд, но през лятото решава да се премести тук за постоянно. Сега живее в къщата на роднини на своя приятел и си търси самостоятелна къща в квартала, където да организира общност за съвместно живеене. "Много хора от града искат да го напуснат. Желанието ни е да създадем нещо като споделено жилище тук, където да работим по различни проекти и да развиваме провинцията".
В момента Надежда ходи в града, само за да се среща с приятелите си или по работа – продължава да работи като мениджър "Съдържание" на свободна практика, тъй като проектите ѝ в провинцията все още не ѝ носят приходи. Но няма планове да напусне селото.
"Преди бягах от селото, но то ме повика обратно. Разбира се, често се сблъсквам с проблеми в ежедневието – често имаме проблеми с тока, с интернет, с тоалетната и т.н. Но съм готова да приема всичко, защото в този живот виждам повече позитиви, отколкото негативи".
Социално предприемачество в Русия: ето и как един млад бизнесмен спаси „умиращо“ село!