Кирил дълго изучава навиците на животните, храни ги с месо от ръце и в крайна сметка за тях става "част от семейството". Младият мъж поддържа блог в Instagram, където разказва за своите вълци, а страницата му е особено популярна. Той е убеден: малко са онези по света, които са успели така да опитомят хищници.
"Моите пухкави деца"
Кирил вече не помни кога си взема първия домашен любимец: твърди, че не се е разделял с животните от ранно детство. Гледал е котки, кучета, зайци, патици и дори змии. Но големи хищници не е имал, само е чел за тях в книгите.
"Винаги ми е харесвало да лекувам зверовете, да им помагам, да ги изучавам. Роднините ми предвиждаха бъдеще като биолог. Но съдбата се подреди по друг начин: станах лингвист. Второто ми висше е по общинско управление. Сега работя в рекламната сфера, имам свой бизнес. Колкото до животните – това е само хоби, не печеля нищо от тях", споделя Потапов.
Алфа и Угольок са първите вълци в дома на Кирил – родени са в частни развъдници. Купува ги чрез обява. А Ракша и Акела, кръстени на герои от "Маугли", попадат у него от общинските зоопаркове.
Постапов си поставя наглед неизпълнима задача – да опитоми вълците. Да се грижи за тях, както сам споделя, не е лесно. Малките бебета капризничели като деца: ту колики, ту зъби. Закуската, обядът и вечерята им са по строго разписание, а менюто е толкова богато, че всеки човек би завидил.
За всичко това той разказва в социалните мрежи. Отначало го прави просто така, но скоро забелязва, че интересът към акаунта му стремително расте. Сега страницата му се следи от над 100 000 души – и съдейки по профилите на последователите му, интересът е предимно от чуждестранна публика: от Швейцария, Италия и Турция.
"Интересно е, защото вълкът, също като росомахата и риса, е сложно да бъде опитомен. А на мен ми се получи. Вложих в тях цялата си любов, всички сили. Те са моите пухкави деца. До такова ниво на доверието, до което съм стигнал, малко са успявали да стигнат. Да, вълкът може да живее до човека, пълно е с такива истории. Но за да седи в леговището им и с ръце да им вади храната от устите – не всеки би успял. Какви ти вълци, пробвайте да вземете сурово месо от малко домашно кученце!", не скрива гордостта си Кирил.
За своите "деца" той може да говори с часове, с особена нежност. За три години характерите им не са се променили – каквито са били в детството си, такива са си и останали, споделя той. Алфа е спокойна. Угольок напротив – много активен. За всяко животно Кирил е намерил подход: "Вълците са най-емоционалните от хищниците и са много умни. Способни са да обичат, не им е чужда саможертвата, знаят какво е траур, могат да тъжат за близките си. Личи им кога са ядосани, тъжни или радостни. И, ако възпитаваш вълка като свое дете, познаваш характера му до най-дребния детайл".
"Не водач, а приятел"
В акаунта си Кирил се опитва да обори стереотипа, че вълците са опасни зверове. Демонизирани са в приказките, в детските филми. "Но в живота всичко е обратното", твърди той. Кирил дори смята, че тези хищници по принцип не могат да бъдат зли и агресивни към човека. Вълците, по неговите думи, имат антропофобия: на паническо ниво се боят от хората, защото с векове те са ги изтребвали. "Те никога не нападат човека, ако той сам не е опасност за тях". Но все пак предупреждава, че вълкът не може да се отглежда като куче.
"Вълците са много своенравни. Не трябва нищо да им се забранява, за да не се доминира. Трябва преди всичко да останеш приятел", твърди с увереност той. Преди да започне да се занимава с тях той е прочел десетки книги и се е съветвал с редица биолози. А опита си вече споделя в Център за рехабилитация и мониторинг на хищните и домашните животни.